Лихварството процъфтява по време на кризата и затруднения достъп до банково финансиране. В махалите и гетата на градовете, където живеят предимно безработни, лихварството съществува от години. Какви са отношенията между длъжниците и лихварите в един беден квартал разказва Стоян Георгиев.
Квартал "Изток" е гетото на град Луковит. Хората, които имат някакъв занаят тук, са предимно строители. От няколко месеца повечето са останали без работа. Останалите около 1000 жители на квартала нямат образование. И преди, и сега разчитат единствено на социални помощи. Някои вече нямат и помощи, защото са заложили дебитните си карти срещу заем при лихвари.
"Продала съм си къщата да мога да плащам борчове. И колата изгоря, и къщата изгоря, всичко изгоря. Защото съм взела 500. Ама от 500 стават 1000. После 1500. Само лихвата се трупа. Аз не мога да ги върна тия пари", жалва се една от жертвите.
- За колко време стават 1500?
- Стават за пет месеца. Те не разбират ли, че няма работа. Криза е.
- С договор ли са ви ги дали?
- Без договор. Идвам при теб и ти казвам: Дай ми 500 лева. Ти за тия пари искаш 1000, 1500. Аз откъде да ги взема да ги върна?!
"Като вземат 2000 лева, дават по 200 лева лихва всеки месец", се жалва друг потърпевш.
- Ако не ги върнат?
- Ако не ги върнат, взимат къщата, всичко обират.
- Има ли загубени къщи?
- Половината махала. Колко къщи загубиха хората.
Възрастна жена споделя: "Синът ми си е продал къщата, че ще го пребият. Лихвари. 20 лева на 100. А не виждат, че хората имат много деца, безработни, сиромашия".
"Заем съм взела 600. Аз взех 200, те станаха 600. Взех 600, а те ми искат 1300. Откъде да взимам тези пари? Мъжът ми е безработен. Казват 10 дни, ако не давам тези пари, щели да ме изкарат от къщата. Искат да ме изхвърлят от къщата, аз имам три дечица. Къде да отивам аз?", оплаква се друга пострадала от жестокото лихварство.
Когато взимат заем безработните дават за залог дебитната си карта заедно с пин кода. Така помощите за безработица и детските са в ръцете на лихваря. Ако не ги връщат, те ги пребиват с бой.
От страх никой не смее да каже имена. "Как да кажа имената. Като кажа, те довечера ще ме нападнат. Ще ме запалят. Такива са хората тук".
Сумите, които се дават назаем в квартал "Изток" са от 200 до 2000 лева. Лихвата почти винаги е 20 % на месец. За всеки следващ месец важи правилото за сложна лихва. Залогът е дебитната карта, в която държавата превежда помощите за безработица и детските.
Радой, по прякор Алико има славата на най-богатия човек в квартала. Собственик е на тази кооперация. По-сериозните суми се искат от него.
"Лихварство ли? Ами те постоянно идват бе човек, все едно си някоя банка. Аз сега изкарал съм 5-6 хиляди лв, направил съм една къща. И като разберат, нападат те, идват и викат: "Дай 1000 лева, ще ти дам 15 - 20% лихва.
И като имаш, защо да не им дадеш. Ходиш, работиш си, защо да не му дадеш? Значи в този живот всичко е пари. Всеки гледа за пари, братче. Те сами си искат. Кой насила дава пари в тая криза, бе човек?!", оправдава се Радой.
Той отрича да е лихвар и твърди, че строи тази сграда с друг бизнес от дрехи. Панчо и Юлиян са другите двама бизнесмени в квартала. И от тях се иска пари назаем.
Юлиян твърди, че е строител и изкарва парите си честно. Панчо е собственик на няколко магазина в квартала и твърди, че взимането на дебитна карта от длъжник е повече от нормално.
"Добре че има такова като мене. Има 10 - 15 човека, които са отворили магазини из махалата да има да ги хранят. Защото, ако няма такива като нас, тогава да ги питам какво ще направят", твърди той.
Някои от потребителите на заеми с висока лихва приемат лихварите като спасители: "Помагат, да. Ама после не можеш да ги връщаш и лихвите растат, растат."
И в квартал „Изток", както и навсякъде, пари с лихва се взимат само по желание. Връщат се задължително.
