Днешният гост водещ на предаването "Тази сутрин" Даниел Вълчев избра да представи пред зрителите на предаването темата за предизвикателствата и бъдещето на здравеопазването ни. Негови събеседници бяха д-р Ваньо Шарков, зам.председател на комисията по здравеопазване в 41-вото НС и проф. Генчо Начев – директор на университетска болница "Св. Екатерина" и председател на Общото събрание на Медицински университет – София.
"Въпросът е в това какви са качествата на човека, който застава на поста министър на здравеопазването, а не дали идва от Българския лекарски съюз, дали е бил там председател, дали е бил председател на фармацевтичния съюз", каза д-р Шарков.Той допълни, че за него всичко е наред стига да има достатъчно подкрепа в МС и да се вземат добри решения.
"За здравеопазването трябва да важи, че парите следват модерното и качественото лечение", обобщи той.
"Трябва да се въведат параметри за регламент за качество и качеството да е обвързано с финансиране. Първото, което трябва да се направи от правителството, е да се обяви, че здравеопазването е приоритет. Факт е, че то не е дофинансирано", допълни проф. Начев.
"Едно от основните неща, което трябва да се случи е възстановяването на диалога на браншовите с пациентските организации както и да се премахне лимитираният достъп на пациентите до специализирана и до болнична медицинска помощ", заяви още д-р Шарков.
Проф. Начев от своя страна обобщи мерките, които новото правителство трябва да вземе така:"Първо - в рамките на 1-2 месеца да се приеме националната здравна карта и тя да има задължителен, а не пожелателен характер. Второ – да се извърши финансов одит на болниците и трето - да се осигури равнопоставен достъп на пациента до спешна медицинска помощ в рамките на 15-20 минути навсякъде в България за всички населени места. Въз основа на всичко това трябва да се извърши преструктурирането на болничната помощ".
Според проф. Начев трябва да се намали броят на болниците за активно лечение и да се определи степента на компетентност на всяка от тях, като така ще се избегне забавянето на лечението и ще се спести огромен финансов ресурс.
"Това обаче не означава задължително закриване на лечебни заведения, а насочването им към един или друг профил", обясни Шарков.
По телефона в разговора се намеси и бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски, който каза, че здравната карта по негово време е била почти завършена, но е липсвала политическа воля . "Никой кмет или общински съвет няма да се съгласи да преструктурира или да закрие болницата си. Това би било политическо самоубийство - това беше страхът", обясни той.
До колко тези промени са възможни - събеседниците бяха единодушни, че стъпките трябва да бъдат предприети точно в този момент - когато най-много се говори за това.
