Първият демократично избран президент на България Желю Желев призова в предаването "Тази сутрин" по bTV за създаването на президентска република от европейски тип. Той смята, че едно Велико народно събрание може да направи това с промени в конституцията.

Така Бойко Борисов след четиригодишния си мандат като премиер може да стане един силен президент, смята д-р Желев.

"Причината, която наистина ме провокира, беше дискусията, която попътно и инцидентно възниква за ново Велико народно събрание - трябва ли да има такова, какво трябва да се промени в конституцията (...) трябва ли да има нова конституция, как да я правим? Не се засягаше най-важният въпрос - за формата на държавно управление", подчерта д-р Желев.

"Формата на държавно управление може да бъде променена само с Велико народно събрание, според сега действащата конституция. Това е една необходимост, която ние пропуснахме да направим през периода на прехода и за мене една от главните причини за провала на нашия преход, точно в икономическата му част между 1992 и 1996 г., беше именно в това, че България е парламентарна република, където се размиват ужасно много отговорностите", обясни президентът.

"Зад колективната отговорност всъщност се крие една колективна безотговорност и това твърде много допадаше на политиците, особено на депутатите, тъй като те са имали властта, са действали през този период без на практика някой да носи отговорност, тъй като отговорността е винаги лична, тя е персонална", допълни той.

На въпрос дали катастрофата на Тройната коалиция и голямата победа лично на Бойко Борисов се дължи именно на това, че хората са търсили някой, който да поеме ясна отговорност д-р Желев отговори така:

"Поначало Тройната коалиция, още при самото сформиране, включваше нещо порочно в себе си. Някои заради това обвиняват сега действащия президент г-н Първанов, че той е създал такава... едва ли не корупционна коалиция, а всъщност той постъпи съвсем правилно, тъй като, ако България не беше създала
правителство тогава, ние просто не щяхме да можем да влезем заедно с Румъния в ЕС. Това е истината".

"Трябваше обаче, според мене, и аз даже тогава търсех връзка с него, но разни други неща възникваха и просто не стана този контакт (...) тази коалиция, това правителство да бъде до приемането на България в ЕС. След приемането отново да се дебатира въпросът разпуска ли се коалицията или продължава, или се отива към нови избори", подчерта той.

Според президента моментът за свикване на Велико народно събрание сега е подходящ. "Такава смяна на държавното управление става в критични, много драматични моменти за страната и за държавата", обясни той.

В допълнение, д-р Желев обясни разликата между президентска република от европейски и американски тип. "Разликата, както е известно, е в това, че при американския тип имате напълно президентска държава, президентско управление. Президентът е и държавен глава,  и шеф на правителството" (...) докато при европейския модел, създаден от ген. Де Гол, това са две различни личности. Има си министър-председател, който оглавява изпълнителната власт и държавен глава - това е президентът".

Съгласно втория модел президентът назначава премиера и без съгласието на държавния глава трите силови министри не могат да бъдат назначени. В българския случай това са министърът на външните работи, вътрешният министър и министърът на отбраната, допълни Желев.

"Президентът, имайки правото да контролира правителството по определени пунктове, в същото време поема и отговорност. Носи и отговорност. И става това сцепление между тия два субекта на изпълнителната власт, което работи много добре", каза още той.

Най-напред трябва да се обясни на народа какво значи президентска република и особено - европейският тип президентска република, подчерта д-р Желев. "Защото много от избирателите нямат ясна представа и те лесно се поддават на това внушение, явно или дискретно, се поддават на внушението, че президентска република, това е като диктатура (...) Това е порочна представа. Напротив, президентът, ако не отговаря на изискванията, които по конституция той трябва да има, той може да бъде свален, да кажем, при държавна измяна, при потъпкване на конституцията, при потъпкване на важните основни закони".

Може да го свали парламентът, допълни той. "Той има това право. Една четвърт от депутатите дават подписка и се обръщат към Конституционния съд (...)  Конституционният съд дава отговор, има ли основания да се пусне в действие такава процедура срещу президента (...) И, ако такова основание счете Конституционният съд, че има, пуска се в действие самата процедура, вече в парламента да гласуват за неговото отстраняване".

Той обаче отказа да коментира  кой съвременен български политик вижда пролетта като първия президент на една президентска република и първия реформатор на конституцията. "Трябва да бъде човек достатъчно голям политик и с качествата  на държавник. Защото нали знаете каква е разликата между политика и държавника, съгласно един афоризъм (...)  Политикът мисли за следващите избори, държавникът мисли за следващите поколения. Мисля, че това е много сериозна разлика".

На въпрос дали Бойко Борисов е тази личност в историята ни президентът заяви: "Аз не съм казал, че той трябва да бъде първият, но той би могъл спокойно да го направи, защото виждам у него волята, енергията, твърдостта да следва една линия. Това е абсолютно необходимо при извършването на такива реформи в държавното управление, каквото е самата смяна на формата на държавно управление".

Д-р Желев обаче отново подчерта, че на първо място трябва да се обясни на народа какво представлява тази стъпка: "Че, ако по-нататък дойде някакъв недостоен човек на тоя пост и може да злоупотребява с президентската власт, ами има пункт, има член в конституцията, който е известен по целия свят като „импийчмънт” - процедурата на отстраняване на президента за това, че  той е нарушил конституцията, или е извършил някакво голямо криминално престъпление".

"Всеки президент, като дойде мандатът да му свърши, изохка и вика – "ех, трябваше да имаме повече права като президент", допълни той. Обясни обаче, че не е разговарял по този въпрос нито с Първанов, нито с Борисов. "Ами нищо не пречи да разговаряме, ако те пожелаят, разбира се".

Повече за новия кабинет вж. на Izbori.btv.bg