Дамско бельо, носено от българките в края на 19-ти век до 60-те години на 20-ти век, представят днес на ревю манекенки в архитектурно-етнографския комплекс Етъра край Габрово. Целта е да се покаже как се е появило и е еволюирало бельото на жените след навлизане на европейската мода у нас в средата на 19-ти век. Това съобщи за БТА Ангел Гоев, директор на музея.
Манекенките ще дефилират с ризи, дълги гащи, фусти, сутиени и корсети от фондовете на Регионалния исторически музей в Стара Загора и музея в Етъра. Ревюто е под надслов "Бельото - традиция и предизвикателство".
В средата на 19-ти век в българските земи навлиза европейската мода на женско и мъжко горно облекло, а с утвърждаването й у нас се налагат и долните дрехи, обяснява Иванка Лилова, уредник в музея.
По думите й европейската мода по това време диктувала жените с богати бащи и съпрузи да носят рокли малакови (кринолините с обръчи). Шармантните рокли имали шлейфове, а под полата отзад на ханша дамите носели турнюр (възглавничка за обем на формите).
Мъжете от същата епоха носели фрак, редингот или смокинг, обясни Лилова и допълни, че под тях те обличали дълги долни гащи от хасе или от американ.
Военните години убедили българските мъже в добрите качества на трикотажната фланела и фронтоваците носели фланелено бельо.
Модата при жените наложила използването на бельо, различно от предишните времена, разказа Лилова. Дамите носели купешки, дълги до коленете долни гащи от вносни хасета и батиста, украсени с къдри или дантели. По-бедните жени в България си ушивали такива гащи сами от по-евтината материя американ.
Лилова обясни, че във времето на прехода от 19-и към 20-и век тъканите на бельото стават по-фини - използват се батиста, опал, креп-сатен и креп-дешин. След Първата световна война дамското бельо се олекотява, а в дамския гардероб навлиза сутиенът като заместител на корсета.
