
Асен Иванов разказва как се случва това.
На 7 декември 1972 година САЩ изпраща последната си мисия от серията "Аполо" - "Аполо 17". Двамата астронавти Юджийн Сърман и Харисън Шмит прекарват на Луната 3 дни и събират 110 килограма лунни камъни и лунна почва. А преди края на експедицията екипажът отправя специално послание за мир. Послание, което има продължение и на Земята.
"Избрани са 40 страни, чиито флагове за занесени от астронавтите на лунбата и след това са върнати и късчета от лунна скала са подарени на тези страни", разказва д-р Алекси Попов, директор на Природонаучния музей.
Българският флаг също е летял до Луната, въпреки, че по това време със Съединените щати сме във враждуващи политически лагери. През януари 1974 година посланика на САЩ у нас Мартин Хърц дарява на директора на новосъздадения Национален природонаучен музей Ангел Балевски къс от Луната.
"От президента на САЩ Джералд Форд. Официалната формулировка е от американския народ за българския народ", посочва още Попов.
На българския лунен камък пише, че е взет от лунната долина Тавър Литроу. Директорът на музея Алекси Попов разказва, че подаръкът идва в момент, в който космическата война между САЩ и тогавашния СССР е в разгара си. И няма как съветската власт да не реагира на тази демонстрация на превъзходство.
"Те веднага се постараха да се осигури луннен прах събран от автоматични сонди и България бързо получи една такава проба за да бъде изложена", допълва Попов.
Данните от различните източници колко са точно държавите получили такива камъни се разминават. Факт е обаче, е всеки българин може да види част от луната в центъра на София.
Това са най-ценните експонати, които има музеят и сега е безкрайно трудно да се достави. От много години полети до Луната няма. И ако някой иска сега да набави такова нещо е невъзможно.
Друг ценен космически камък в експозицията на музея е най-големия метеорит паднал някога в България. Той е намерен край село Павел, Свищовско.