Преди една година на днешната дата, 14 декември, почина големият български режисьор Крикор Азарян. Година след смъртта му духът му продължава да обитава софийските театри и сърцата на хилядите зрители, които през годните са станали свидетели на театралната магия на режисьора в някоя, някои или всичките му постановки, които са над 100.

Не помня преди колко време, кой сезон или ден от седмицата гледах "Три сестри” в Младежкия театър. Това е единствената постановка на Крикор Азарян, която съм гледала и не твърдя, че съм го опознала от първия път, но беше достатъчно, за да пожелая да го опозная. Поне няколко пъти в годината имам нужда "някой” да ме хване за гушата и едновременно да ми сложи криле, да ме "свали на земята” и да ме издигне над ежедневието, да нахока наивността ми и да ми даде нови мечти. Това ми е останало от "Три сестри” (това и Койна Русева). Дали съм го разбрала?! Какво означава да го разбера? Бях там и го преживях...

"Не знам дали ще ми повярвате, но по-голямата истина е в това, което съм правил, отколкото в това, което съм живял", казва Крикор Азарян в едно свое интервю.  Е, значи нищо не може да ми попречи да го опозная, защото "това, което е правил" Крикор Азарян още живее. Постановките му  продължават да се играят и всички, които не успели, ще могат да ги "преживеят” – за първи път или отново, и отново.

В памет на Маестрото на 17 декември от 19.00 ч. ще в Театър "Българска армия” ще се играе спектакъла "Чайка" на Крикор Азарян, който заедно с другите две заглавия от  Чеховата трилогия - "Три сестри" (в Младежкия театър "Николай  Бинев") и "Вишнева градина" (в Народния театър "Иван Вазов"), увенча творческия му път.  

На Крикор Азарян е посветено и 70-ото представление на "Трамвай  "Желание" от Тенеси Уилямс - на 22 декември от 19.00 ч.

Младежкият театър ще почете паметта на Криков Азарян с фотоизложба от спектакли на проф. Крикор Азарян и постановката "Три сестри”, която ще се играе тази вечер.

Кратка биография на Крикор Азарян

Крикор Степан Азарян е роден в Пловдив на 15 март 1934 г. Завършва гимназия в Пловдив. През 1966 г. завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" театрална режисура при проф.Филип Филипов и Сашо Стоянов. От 1966 г. е режисьор в Драматичния театър Пловдив.

Кариерата си започва с постановката на пиесата "Да се провреш под дъгата" на Георги Марков. От 1969 г. работи в София в Народен театър "Иван Вазов" (1977 - 1984), главен режисьор в Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов" (1984 - 1987), в Театър "София" (1987 - 1990), от 1990 г. е режисьор в Театър "Българска армия". Създател на Младежката сцена в Пазарджишкия театър.

Тридесет години преподава актьорско майсторство и режисура в НАТФИЗ. През 2005 г. напуска театралната академия, след което става преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет. От 29 юни 2001 г. е председател на Българска асоциация на режисьорите в театъра.

Сред неговите ученици са Мариус Куркински, Петър Попйорданов, Галин Стоев, Камен Донев, Анастасия Ингилизова, Койна Русева.

Поставя над 100 пиеси - "Бая си на бълхите", "Война и блудство - блудство и война", "Буре барут", "Хенрих V", "Вишнева градина", "Приказки от Виенската гора", "Крал Лир" "Чайка", "Три сестри" и други. Режисьор е на игралния филм "Всички и никой" по Йордан Радичков. Режисирал е постановки в Русия, Полша, Македония, Югославия и други страни.

Носител е на награди за спектаклите "Януари" на Йордан Радичков, "От земята до небето" на Николай Русев, "Опит за летене" на Йордан Радичков, "Празникът" на Николай Хайтов. Носител е на наградата за режисура на Съюза на артистите в България за "Буре барут" - Деян Дуковски и от Фестивала в Благоевград за "Бая си на бълхите" - Боян Папазов. През 2004 г. получава почетен "Аскеер" и орден за вярна служба на театъра.