Мариус Куркински представя новия си спектакъл "Балкански синдром". Премиерата е утре, 2 октомври, от 19:00 часа в Малък градски театър "Зад канала”.

Режисьорът обясни, че въпросът "Диагноза ли е "балканският синдром”?” не го е интересувал в хода на създаване на спектакъла. "Достатъчно диагнози ни поставят. Отдавна според мен "балканският синдром” вече се е разпаднал и е навлязъл в целия свят и не е само нещо местно. Смятам, че това, за което става въпрос в "балканския синдром” е най-много унищожението - това е, което ме вълнува като тема за моя спектакъл, по-точно самоунищожението. Това е "балканският синдром” – лекотата, с която се извършва самоунищожението.”

Самоунищожението, според Куркински, се изявява "в лош живот, в лошо мислене, в негативно отношение един към друг, в простотия непрекъсната, в това да гледаш да обидиш другия, без да има нужда от това. Лекотата на самоунищожението – това е една много голяма тема, много болезнено нещо. Оттам тръгват всички проблеми.” Според Мариус това, че непрекъснато и лесно се присмиваме на всички и всичко, прави самите нас за смях.

"Стига с тая ракия бе, казва в пиесата Станислав Стратиев”, обясни Мариус. "Стига сте живели по този начин. Стига глупост, стига дивотия.” Режисьорът е убеден, че Стратиев е имал някакво предчувствие за това, което ще се случи с българите по време на прехода (пиесата е написана през 1987 г.). "С доста скръб е това предчувствие”, казва Куркински.

А какво според него е сбъднало това предчувствие и е осъществило "унищожението" както го нарича Куркински? "От различните режими, от многото промени, от многото освободители, които сме имали и продължаваме да имаме. Това унищожение е пагубно, то е ужасяващо. Аз се измъчвам от това - от това, което се случва с мен, с близките ми, с най-обикновените хора в тази страна.”

Мариус признава, че може би и самото посягане към точно тази пиеса е "самоунищожително”, но "театърът си остава едно предупреждение. Той трябва да бие камбана, когато се налага, но то вече непрекъснато се налага. Аз съм много песимистично настроен към това, което ни очаква”, каза режисьорът.

Куркински категорично отказва да коментира актуалната театрална реформа. "Всички тези неща ме отвращават, не разбирам защо се правят. Искам да се занимавам с театъра в театъра. Актьорите са едно братство, което се държи много добре според мен. Тази реформа се надявам да не му попречи. Актьорите работят само заради самото изкуство. Условията са ужасни, парите са никакви. Въпреки всичко, те правят театър и се обединяват, заради самото изкуство.”

Въпреки че не вижда светлина в бъдещето на нашето общество, Куркински все пак понякога успява да намери нещо хубаво сред "унищожението”.  "Вчерашният ден беше такова нещо. Вече завършихме пиесата. Когато открих, че актьорите са си направили ролите. Когато открих, че сме научили нещо от работата си заедно. Театърът е едно голямо изкуство, което наистина спасява хора, спасява души. Просто вчерашният ден осмисли живота ми дотук много. Казах си: "Да, правилно  съм се хванал с това. Там ми е мястото.”

Другото хубаво нещо, което осмисля работата на режисьора е публиката. "Тя е едно много особено и много хубаво общество от най-нормалните хора в страната, които идват в театъра, готови да мълчат два часа и да гледат някой друг.”

Преди няколко дни в студиото на "Тази сутрин” Камен Донев каза, че според него хората стават все по-прости. Според Куркински те стават все по-лоши. „Стават по-лоши с всяка изминала секунда. Това го усещам биологически с всеки ден. Някакъв бяс, който завладява – за успех, за консумация, да взема всичко от света. Това не е човекът, той не е тази консумация. Не е това, в което се превръщаме. Ние ставаме много лоши напоследък един към друг.  Много искам да си помагаме, да се грижим един за друг колкото може, защото просто сме на път да се изтрепем.”