"Темата за опазването на културното наследство безспорно провокира дебат за нашата национална идентичност, за най-безспорния принос на страната ни за европейското културно пространство", каза в студиото на bTV Нина Чилова, председател на Комисията по култура в Народното събрание.
По думите й едва ли обаче има друг такъв национален приоритет, чиято законодателна страна толкова ярко да демонстрира дефицита на политическа воля по отношение на адекватна законова регламентация.
Законът за културното наследство, който действа сега (от 1969 година) многократно е променян. Има десетки проекти за промени, но нито един от тях не е приет през всички тези години, каза Чилова. По думите й в изготвянето на последните промени са участвали 25 ключови експерти, а законопроектът е подписан от 16 народни представители от почти всички политически сили.
На въпрос защо този законът се казва така, тя отговори, че това e широкото понятие – културното наследство обхваща материалното, нематериалното, движимото и недвижимото – културни ценности с историческа памет и културна стойност.
Проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически музей, поясни, че културно-историческо наследство като понятие би било по-ограничено. Това би ограничило тематиката на самия закон, каза проф. Ваклинова.
"Дяволът е в детайлите"
Това бе коментарът на един от противниците на законопроекта - Тодор Чобанов, археолог. Според него практиката трябва да диктува едни или други решения в законодателството. По думите му точно въпросът за националната и културна идентичност не е третиран в законопроекта, а културното наследство е необходимо именно за формирането на културната и националната ни идентичност.
Друг член, който буди безпокойство, е опазването на културно-историческото наследство.
"Законът трябва да работи в синхрон с Наказателния кодекс. Ако този закон се приеме без поправки в НК, ще амнистираме лица, срещу които е момента се водят дела", каза Чобанов.
Проблем според експертите е това, че се предвижда колекционерите да доказват произхода на имуществото си в 3-месечен срок.
Законопроектът за културното наследство е приет само на първо четене. Въпреки това, според експерти, той вече оказва влияние върху пазара с предмети на изкуството.
"С ръка на сърцето ще кажа, че не поточе, а река - река тече в момента навън от страната, с културно историческо наследство. И то е само заради нагласите", каза д-р Николай Марков, научен сътрудник в НИМ.
Според служители на Националния исторически музей, експертите, които регистрират културните ценности в страната са твърде малко. Според д-р Марков не е възможно да се спази изискването за доказване на произхода на ценностите.
Чобанов добави, че има паника сред колекционерите и те продават колекции в чужбина. По думите му няма масов износ, но има реален риск за това. „Държавата може да контролира само регистрирани колекции, каза археологът.
"Въпросът, свързан със собствеността е най-болезненият"
"От 1988 до 1996 година археологията винаги е била частна държавна собственост. През 1996 година собствеността се разделя на публична и частна (Вещно-правната реформа). Тогава като публична държавна собственост, т.е. невъзможност да бъде придобивана от друго лице, остават паметници на културата с национално и културно значение", посочи Чилова.
От 1998 година, с поправка в закона, тази специална закрила пада и археологическите културни ценности стават частна държавна собственост и вече могат да бъдат придобивани с 5-годишно давностно владение. Т.е. всички колекционери на археология са собственици, каза председателят на Комисията по култура.
"Тук не е вярно, че в тримесечен срок те трябва да доказват произход. Те трябва да поискат идентификация и регистрация", каза Чилова.
По повод притесненията на малките собственици, тя каза, че незачитането на 5-годшната придобивна давност остава само за тези, които притежават движими ценности.
"В закона се казва, че всички сделки се извършват само с регистрирани и идентифицирани произведения", посочи председателят на Комисията по култура.
Целият разговор в студиото чуйте в прикачения файл.
