Той посочва, че най-голямото постижение на законодателя беше първата поправка на конституцията през 2003 г., която записа мандати на административните ръководители срещу застоя в съдебната система и т.нар. пожизнени началници. В Закона за съдебната власт пък е записано, че заместниците вървят заедно с мандата на началниците. Но конституционният съд реши, че заместниците имат свой собствен мандат. Очевидно е, че някои иска да премахне мандатите. С измислени мотиви се връща статуквото на доживотните зам=-началници", предупреждава Пенчев.

***
"Миков: Да дадем отпор на законната проституция", пише "24 часа". Политиците трябва да дадем отпор на идеята за легализация на проституцията у нас, предложи вътрешният министър Михаил Миков по време на кръгла маса "Трафик на хора - време за действия". Той информира, че за 2008 г. у нас има четири разбити банди с общо 40 трафиканти.

***
"Искаш висше? Научи и два чужди езика", цитира "24 часа" предложение на министъра на държавната администрация Николай Василев. Според него трябва да се въведе и задължителен стаж от поне 40 седмици за всички специалности. Целта на практиката е да стане мост от теорията към реалния труд. Според Василев успешно висше образование предполага и всеки студент да изкара един семестър на обменни начала в чужбина. Предложенията министърът направи вчера на кръгла маса за връзките между бизнеса и университетите. Министерството на образованието е започнало проект по оперативна програма "Човешки Ресурси" за създаване на рейтинг на университетите у нас, напомни от своя страна министър Даниел Вълчев.

***
"Пенсионната възраст трябва да стане поне 65 години", е позицията на бившия социален министър Иван Нейков. В интервю за "Сега" той отчита, че пенсионният ни модел влиза в деветата си година. Нейков предупреждава, че не бива да се допуска ерозия на пенсионната реформа. През 2009 г. например трябваше да преустановят своето действие всички преходни елементи на ранното пенсиониране. Желанието да си добър обаче отново надделя в парламента и за определени професии този срок беше удължен до 2014 г. Това е опасното, това е ерозията, която води до промяна на параметрите на реформата, по думите на Нейков.

***
"В парламента скоро ще има група "Напред", разкрива в интервю за "Труд" д-р Петър Берон, зам.-председател на Народното събрание. Той потвърждава, че новата ПГ може да се оформи като група на коалиция "Напред", т.е. идеологът й да е бизнесменът Христо Ковачки. Водят се разговори с редица партии за участие в тази нова коалиция "Напред". Сред тях са Единната народна партия на Мария Капон и Елеонора Николова, "Гергьовден", Патриотичният съюз "Защита". "Ние всички сме патриотични организации, посочва Берон. - Нито една не е създадена на космополитна основа. Смятам, че винаги ще намираме общ език помежду си. В тази евентуална група на едно място биха се оказали най-активните депутати в парламента."

"Парите ще спасят Ковачки", коментира "Сега". Припомня се, че доста хора прогнозираха, че акцията на прокуратурата срещу Христо Ковачки ще повлияе негативно на движение "Напред". Самата конструкция на това предположение обаче е сбъркана. Политическите амбиции на Ковачки ще се реализират дотам,
докъдето самият той пожелае. Първата му цел е чрез "Напред" да получи пряко представителство в парламента, а втората - да влезе и в изпълнителната власт. Ако сам не се откаже, което няма как да стане, със сигурност ще изпълни поне първото си намерение. Политически удар би понесъл, ако например 30 000-те му хиляди работници останат без заплата. Но не и от прокуратурата.

***
"Да, проверяваме големи от властта и бизнеса. Дори са повече от 325", потвърждава в интервю за "24 часа" Мария Мургина, изпълнителен директор на Националната агенция за приходите. Тя отбелязва, че немалка част от хората, които агенцията проверява са добре облечени бизнесмени или публично известни личности. "Ние обаче сме се съсредоточили към разкриване на укрити доходи и печалби, а не към сензации, произтичащи от това. Тази година приоритетите ни са именно физически лица. От началото на годината селектирахме над 50 000 души, купили скъпи имоти и коли. След проверки продължихме с ревизии на 1800 физически лица, при които разминаване между имущество и доходи е най-сериозно."

"Обмисляме заем за "Булгаргаз", за да поскъпва газът по-бавно", казва за "Дневник" Галина Тошева, заместник-министър на икономиката и енергетиката. Тя посочва, че "Булгаргаз" е на загуба от дейността си за деветмесечието с около 31 млн. лева, като до края на годината се очаква тя да достигне около 40 млн. лева. Цените, определени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, са основна причина за състоянието на газовата компания. Ако комисията вземе решение за плавно увеличение на цената на природния газ, през първото тримесечие на следващата година "Булгаргаз" вероятно ще има проблеми с плащанията към "Газпром". Възможно е да бъде отпуснат заем при търговски условия от Български енергиен холдинг към "Булгаргаз". Това ще даде възможност компанията да запази ликвидността си и при плавно увеличение на цените ще осигури по-благоприятна среда за бизнеса.

"Данъчни облекчения за семейства с ипотеки", отбелязва "Труд". Младите семейства, които теглят жилищни кредити през 2009 г., ще ползват данъчни облекчения. Няма да се облагат лихвите, които плащат. За това са се уговорили в управляващата коалиция. Идеята, лансирана от НДСВ, е да се подпомогнат кандидатите за нов дом след драстичния скок на лихвите през последните месеци.

***
"България изгоря с 220 млн. евро заради двама недосегаеми", е водещото заглавие в "Сега". България загуби вчера безвъзвратно 220 млн. евро по програма ФАР, защото Европейската комисия реши да не поднови акредитациите на разплащателните звена към финансовото и регионалното министерство. Колкото и да уверяваха, че нещата вървят добре, министрите Пламен Орешарски и Асен Гагаузов не успяха да убедят ЕК, че трябва да върне акредитациите на подчинените им разплащателни агенции.

Лошата вест дойде вчера с писмо на шефа на Генерална дирекция "Разширяване" Майкъл Лий до националния ръководител по еврофондовете Димитър Ивановски, заместник-министър на финансите. В него се изразява недоволство, че не е потърсена сметка на отговорните лица в администрацията или в средите на провинилите се изпълнители на договорите. Брюксел е крайно недоволен, че не са предприети бързи съдебни действия срещу две от най-провинилите се лица - бившия шеф на Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите Любомир Тушанов и бившия началник на закрития вече фонд "Републиканска пътна инфраструктура" Веселин Георгиев. Вицепремиерът по Еврофондовете Меглена Плугчиева коментира решението като крайно несправедливо към България в условията на икономическа криза. Страната ни е първата държава в ЕС, понесла подобно финансово наказание.

"Нямаше конкретни мерки, а само обещания за бъдещи действия на правителството", цитира "Пари" изявление на Оли Рен, еврокомисар по разширяването. "Липсата на конкретни резултати, и мерки за коригиране на ситуацията носи риска, че подобни нередности може да се случат отново. За да не го допуснем трябваше да вземем това решение, за да защитим финансовите интереси на общността, което е задължение на Европейската комисия", заявява Оли Рен.

"Правителството трябва да понесе отговорността за спрените пари", лаконична е Юлиана Николова, директор на Европейския институт. В интервю за "Класа" тя е категорична, че отговорността за загубените пари трябва да се понесе на ниво правителство. Защото щетата за българската държава е имиджова, и е много по-голяма от 220 млн. евро. За България се говори като за най-корумпираната, най-бедната, най-нещастната държава. За да се преодолеят недостатъците, няма да е достатъчно да се правят екшън планове. Трябва да се вземат някакви други мерки, смята Николова. Но ситуацията е толкова объркана и декларациите за връщане на доверието толкова се изчерпаха, че полезните ходове са малко.

"Европа развърза кесията за фермерите", отбелязва в интервю за "Стандарт" земеделският министър Валери Цветанов. И отчита: "За целия период до 2016 г. страната ни получава допълнително почти 60 млн. евросубсидии над първоначално предвидените. По този начин субсидиите, които получават българските фермери и тези от старите държави членки, почти ще се изравнят. Удължен беше с една година и срокът, в който страната ни трябва да въведе във фермите европейските изисквания за хуманно отношение към животните. Държавните доплащания бяха увеличени от 30 на 50%, считано от 2010 г. С това решение България получи възможност да отпуска допълнително около 200 млн. евро за земеделските производители."