Сергей Станишев бе преизбран за лидер на БСП с рекордните 97,47% от конгреса. Не толкова единодушни бяха обаче в БСП, когато приемаха новия устав - в него фигурира забрана за съвместяване на партийни и държавни постове. Занапред червените ще могат да бъдат или кметове, депутати и министри, или партийни началници. Това обаче няма да важи за лидера, ако стане премиер. Мярката ще влезе в сила през следващата отчетно-изборна кампания преди следващия конгрес, т.е. след 4 години.

"Станишев не получи Висш съвет по свой вкус", акцентира "Сега". Форумът го преизбра за лидер, но бламира първото му предложение. На соцконгреса късно в събота бяха обявени т.нар. делегирани членове на пленума - по двама от регион, общо 62-ма. Останалите 119 трябваше да съберат поне 50% плюс един от гласовете на делегатите. Успяха едва 27. Затова в началото на конгреса вчера Станишев предложи да има втори таен вот, но залата гласува против. По-късно той обясни, че не се чувства бламиран, а дори се радва на много солидна подкрепа. Новият Висш съвет вече ще се нарича Национален съвет.    

"Един мандат не стигал", продължава по темата "24 часа". Не е просто мечта или самоцелна амбиция да спечелим изборите, заяви в заключителното си слово Сергей Станишев. Наистина имало разколебани червени симпатизанти в началото на мандата, но през последната година БСП доказала, че изпълнява всичко обещано - в много трудна среда и съобразявайки се със своите партньори.

Опонентите ни няма да жалят никакви средства срещу тези, които излизат от полето на демократичната полемика, предупреди лидерът. Но вярвам, че всички са готови да поведат заедно тази битка с характер, с високо самочувствие и визия за бъдещето на страната. Станишев отново обясни, че иска да останат във властта, само защото "това е по-доброто бъдеще за страната", а един мандат не стигал за завършване на амбициозните им задачи.

"Ние храним в себе си добрите вълци", казва в интервю за "Труд" Кирил Добрев, член на Изпълнителното бюро на БСП. "Трябва да има знак за обновление в БСП. Младите във Висшия съвет са около 60. И 40 от тях влязоха след директен избор. Квоти на отделни хора в партията обаче няма. В БСП има силни личности, за които е привилегия да спорят помежду си. Ако ги нямаше едва ли някой щеше да говори, че си имат лоби. Ние всички сме от един отбор. Основното за БСП е, че храним добрите вълци в себе си. Всичките ни действия винаги са били позитивни, винаги "за", а не "против", изтъква Добрев.

"Сергей порасна, мерят се по него", е наблюдението на Юрий Асланов, член на Висшия съвет на БСП. В интервю за "Стандарт" той коментара: "Гласуването показа, че е неоспорим лидер. Ако изпълни заявката си за следващ мандат и БСП спечели изборите под негово ръководство, Станишев ще стане още по-влиятелен и силен политически лидер, защото нито една партия у нас не е успяла да управлява два последователни мандата."

"Един конгрес на много емоции и малко политика", коментира "Труд". Посочва се, че конгресът не показа хоризонт пред страната с най-нисък стандарт в ЕС, не изработи национална политика за борба с бедността, не дефинера програма за неутрализиране на последиците от кризата. Не даде отговор на въпросите: през 2009 кой резултат ще се смята за изборен успех, какво да е поведението на БСП към ДПС, ако се стигне да коалиция - с кого и компромис докъде?

***
"ГЕРБ е първа сила, но с отлив на подкрепа", отбелязва "Труд". Партията ГЕРБ е на първо място по обществено доверие за ноември - одобрението към нея е 30 пункта, показва изследване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл". Въпреки челната си позиция обаче, партията на Бойко Борисов бележи спад в доверието с пет пункта в сравнение с миналия месец. От агенцията смятат, че скандалите в градския транспорт и последвалата оставка на заместник-кмета на столицата Велизар Стоилов, както и възобновената дескусия за възродителния процес са повлияли за отлива на доверие към ГЕРБ. БСП заема второто място с доверие от 22 пункта, а трета е "Атака" - с 13. Следват ДПС - 9, ВМРО - 7, "Гергьовден", НДСВ, СДС и ДСБ с по пет пункта. Най-популярните политици продължават да бъдат президентът Георги Първанов и еформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.

***
"Не искаме коалицията да се идентифицира с Христо Ковачки, а с програмата й", уточнява пред "Новинар" Стефан Личев, един от лидерите на движение "Напред". "Надяваме се на подкрепа на хората, които са патриотично настроени, от страна на хората, които живеят в селските райони, както и на бизнеса около партия "Лидер". Мисля, че ще имаме добър успех - трета сила е съвсем постижим резултат. Ще се конкурираме с ДПС и "Атака" за третото място в парламента", заявява Личев. Той позиционира "Напред" в центъра и разкрива, че са водени разговори за създаване на един центристки блок или трети път, който да даде малко повече умереност и спокойствие и в политическия, и в обществения живот.

***
Социологическият щаб на "24 часа" коментира какво ще се случи с бъдещи политически съюзи под заглавие "Мачът ще е брутален". Според Румяна Бъчварова от "Маркет линкс" следизборна коалиция между ГЕРБ и БСП е малко вероятна и би била лоша формула за управлението на страната. Противоречивите им възгледи ще блокират всяко управленско решение. Мирослава Радева от МБМД обръща внимание, че ако НДСВ влезе в евентуална коалиция с БСП и ГЕРБ, това ще е краят на движението. Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" е категорична, че докато Бойко Борисов и Сергей Станишев са начело на партиите си мисълта за коалиция е почти нереалистична. Андрей Райчев от "Галъп" лансира идеята за програмно или експертно правителство, тъй като има варианти на обществено и икономическо развитие, при които и двете партии ще бъдат принудени да подкрепят едно и също управление.

Цветозар Томов от "Скала" допуска, че ГЕРБ и БСП биха тръгнали на следизборна коалиция само ако няма друга възможност за съставяне на кабинет. Васил Тончев от "Сова-Харис" припомня, че в политиката са определящи не емоциите, а интересите. Затова може да се наложи ГЕРБ и БСП да работят заедно след изборите. Юрий Асланов от "Афис" определа ДПС като естествен съюзник на БСП заради социалния си състав.

***
"Партиите развиват опасен апетит за СРС и медии", е озаглавено интервюто в "24 часа" с политолога Иван Кръстев. По думите му: "Предстои ни да преживеем няколко месеца, които може да се окажат най-сложните и не е изключено най-отвратителните в цялата история на прехода. По ред причини и двата сценария - победа на ГЕРБ или победа на БСП - не създават достатъчна увереност в обществото за политическа стабилност и излизане от икономическата криза. Изборна победа на БСП допълнително ще радикализира обществото и социалистите най-вероятно ще съжаляват, ако получат нов мандат. А ГЕРБ продължава да е големият непознат в българската политика. Ние не знаем нищо за това как би изглеждала една икономическа политика на ГЕРБ. В настоящия момент в сферата на икономиката ГЕРБ не предлага нито убедителни фигури, нито ясни идеи."

***
"Всичко по 10% в бюджета в сянка", пише "Труд". Всички данъци и осигуровки в бюджет 2009 да бъдат 10%, за да нямат стимул фирмите и гражданите да ги укриват. Това предвижда алтернативният вариант на финансовата макрорамка за догодина, разработен от водещи икономисти у нас. Сега размерът на осигуровките е почти 34%, ние предлагаме делът им да падне до 10%, обясни Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него това ще доведе до ползи както за хората и за бизнеса, така и за хазната.

"Няма спиране на кредитирането, а по-високи критерий", уверява в интервю за "Класа" Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на Уникредит Булбанк. Той уточнява, че растежът на кредитите в България е бил от порядъка на 50-60 процента, докато в Европа - едва няколко процента. От своя страна регулаторът в лицето на централната банка се е наложило да провери дали качеството на портфейла е добро, дали рискът се управлява правилно и т.н. Сега просто се връщаме към по-консервативен модел на банкиране, който се приема от клиентите като спиране на кредитирането, пояснява Хампарцумян.

"Борисов иска да има право да проверява кабелите на ЧЕЗ", информира "Новинар". Кметът на София Бойко Борисов ще поиска от министъра на икономиката и енергетиката да бъде упълномощен да извършва проверки и контрол върху работата на "ЧЕЗ Електроразпределение-Столично". В събота, когато заваля първият сняг, на телефонната линия за обслужване на клиенти на компанията са получени 30 000 обаждания, но само 30 процента от тях са били приети от оператори.

"Не теглете парите си от допълнителните фондове", съветва от страниците на "Монитор" Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт. И обяснява: "Осигурените в доброволните пенсионни фондове, които по закон могат да изтеглят личните си средства, в никакъв случай да не го правят. Ние сме във финансова криза, която засяга световната икономика.

Активите, в които са инвестирани средствата, временно са с ниска оценка. Не се знае, разбира се, колко ще продължи тази криза, но това са дългосрочни спестявания, които ще възвърнат стойността си и тя ще бъде увеличена."