Георги Марков е български писател белетрист, драматург и журналист. Роден е на 01.03.1929 г. в Княжево, София. Емигрира от България на 15.06.1969 г. Живее в Италия, след това в Лондон, където работи в българската секция на ББС. Сътрудничи също на радио "Дойче веле" (Кьолн), на Радио "Свободна Европа" (Мюнхен), където звучат в ефира неговите "Задочни репортажи за България" (1977-1978), издадени в Цюрих (1980-1981) и в София (1990).
В България е осъден на 6 г. лишаване от свобода, а на 07.09.1978 г. срещу него е извършен атентат, след който умира в лондонска болница на 11.09.1978 г. Автор е на книгите: "Цезиева нощ. Повести" (1957), "Победителите на Аякс. Научнофантастичен роман" (1959), "Анкета. Новели" (1961), "Между нощта и деня. Разкази" (1961), "Мъже. Роман" (1962, 1963, 1990), "Портрет на моя двойник. Новели" (1966), "Жените на Варшава. Разкази и новели" (1968). Пише пиесите "Госпожата на господин търговеца на сирене" (1963), "Последният патент" (1965), "Да се провреш под дъгата" (1966), "Кафе с претенция" (1966), "Калай" (1967) и др. Посмъртно излизат негова пиеса в Лондон, както и негови книги, свързани с публицистичната и журналистическата му работа в медиите: "Задочни репортажи за България" (Цюрих, 1980-1981; София, 1990), "Литературни есета" (Париж, 1982; София, 1990), "Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България" (1991), "Аз бях той. 121 документа от и за Георги Марков. Подбор и съст. Любен Марков" (1999) и др.
Репортажите на Марков стават все по-изобличителни и убедително остри, така че на най-високо място (според последни изследвания) се взема решение за физическото му ликвидиране (около 9 септември - датата на т. нар. социалистическа революция през 1944 г., национален празник на комунистическа България, и 7 септември - рождения ден на Живков). На 7-и на моста Ватерлоо на Темза е ранен смъртоносно с микроскопична сачма с рицин, монтирана във върха на чадър. Умира мъчително в лондонска болница. Вероятно заповедта е дадена устно от самия Тодор Живков. Бившият генерал от КГБ Олег Калугин свидетелства в мемоарите си, че в КПСС е разисквана молбата на българското държавно ръководство КГБ да помогне за ликвидирането на Марков.
Досега никой не е бил подведен под отговорност за убийството на Георги Марков. Според документи в архивите на българските служби за сигурност, Георги Марков е убит от агент с кодово наименование "Пикадили": роденият в Италия датски гражданин, с името Франческо Гулино. В класически стил на подмолните методи от "Студената война", през 1970 г. Гулино е арестуван от българските митничари, пренасяйки наркотици. Скоро в замяна на свободата си той започва да работи за българските тайни служби като агент на Първо главно управление на ДС, разузнаването.
Неговите работодатели скоро го "извеждат" в Дания под прикритието на търговец на антикварни предмети. С колата си-фургон с австрийска регистрация - той свободно прекосява границите между Изтока и Запада.
В личния му картон, в графата "Начин на живот", водещият му офицер от Държавна сигурност отбелязва: "Възможност да пътува много".
Непосредствено преди убийството на Георги Марков, Франческо Гулино има рядка среща " лице в лице" с шефа на Първо главно управление на ДС, разузнаването, генерал Васил Коцев. Скоро след смъртта на Марков Гулино се завръща в България, за да получи медал, с който е награден.
Разсекретените български документи дават подробности за обучението и финансирането на агент "Пикадили" и за тясното сътрудничество по убийството на Георги Марков между българските тайни служби и КГБ в Москва.
През февруари 1993 г. Франческо Гулино е разпитван в Копенхаген от британски и датски детективи. Той признава, че се е занимавал със шпионаж, но отрича да е имал каквото и да е участие в убийството на Георги Марков. Гулино е освободен и осъзнавайки положението си, припряно напуска Дания. Няколко месеца по-късно, през лятото на 1993-та той дава кратко интервю на Радио "Свободна Европа" по телефона от неуточнено място, по всяка вероятност в Унгария.
Местонахождението на Франческо Гулино в момента остава неизвестно за обществеността. Следствието във Великобритания, където е извършено престъплението, ще продължи до разрешаването на случая.
Убийството на Георги Марков не само не го "премахва" - той става мит в България и по света. "Свободна Европа" продължава излъчването на текстовете му. "Задочни репортажи за България" са издадени в два тома в Цюрих през 1980 и 1981 г., множество екземпляри се пренасят тайно в България и се предават от ръка на ръка, четат се като откровение. Тяхна подборка се издава и във Франция, Англия и САЩ.
След демократичните промени в България през ноември 1989 г. творчеството на Георги Марков се завръща и в България. Безсилни, тайните служби обаче не се посвениха да го обявят за свой агент и сътрудник, така че емигрантството му е било една "командировка", а убийството му - тяхна вътрешна работа. Същото твърдеше и Тодор Живков в интервю по Българското национално радио месеци преди смъртта си през 1998 г. Но внимателното изследване на запазеното от архивите показва, че няма никакви данни за такова сътрудничество. Делото по убийството му не е прекратено и до днес.
Времето
