Хорхе Букай е роден през 1949 г. в Буенос Айрес. През 1973 г. завършва медицина в местния университет със специализация лечение на психични заболявания. Започва кариерата си на психиатър в отделението по психопатология в болницата "Пировано", Буенос Айрес.
Хорхе Букай специализира като гещалтпсихотерапевт в Аржентина, Чили и Съединените щати. Работи като дидактически наставник и координатор на редица гещалтлаборатории, член е на Американската асоциация по гещалттерапия и координатор на групи за терапия и обучение в Испания и Мексико. В момента съвместява преподавателската си работа в Университета в Буенос Айрес с професионалната си практика като психотерапевт.
Хорхе Букай е от тези личности, които са щастливи, че "сами са изградили себе си".
Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества. Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като "професионален помощник".
Букай разказва, че когато се дипломирал като лекар през 1973 г., все още не бил съвсем наясно с понятието психично здраве. Пет години по-късно, вече квалифициран специалист по умствени заболявания, имал усещането, че е научил малко повече за патологиите на съзнанието, но все още не знаел нищо за произхода и природата на здравето.
Трийсет и няколко години по-късно изглежда, че теориите му за здравето, макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни. Доказателство за това е огромният читателски интерес, на който се радват книгите му. Те са преведени на повече от двадесет езика и имат над 2 милиона продадени екземпляра по света. Особено популярен е писателят в страни като Мексико, Бразилия, Аржентина, Чили, САЩ, а в последните години името му нашумя и в Испания, Германия и други европейски държави.
Носител е на множество престижни литературни награди и ежедневно получава хиляди имейли от цял свят. Твърди, че не е писател в литературния смисъл на думата.
Единственият пациент в книгите ми съм самият аз, казва Букай.
Това може би е и тайната на успеха: да пишеш за себе си, а да докосваш сърцата на милиони. Книгите на Хорхе Букай са живото доказателство, че това е точно така.
"Здравият пациент" и "здравословният егоизъм" - повечето книги на Букай са насочени към обикновения читател или както той го нарича – "здравия пациент", а търсенията му са ориентирани към развитието на самочувствието и здравословния егоизъм. Според него алтруизмът и егоизмът не са несъвместими и дори се оказва, че "здравословният егоизъм" е много необходим, тъй като "любовта към другите се подхранва и възражда от любовта към самия себе си".
Човек не може да обича другите, ако преди това не обича себе си.
Но за да се обичаме, трябва "да се открием", да си дадем сметка кои сме. Според Букай, "личното израстване трябва да се превърне в изкуство да отстраняваме нещата, които са ни в излишък", вместо да прибавяме нови, чужди на природата ни елементи.
"Произведението на изкуството вече е у нас", трябва да се научим да го виждаме, така както Микеланджело е успявал да вижда в мраморния блок скулптурата, която е щял да сътвори. Понякога забравяме, че в нас живее произведение на изкуството – казва Букай. Тайната се крие в това да открием подходящия ъгъл, от който можем да оценим собствените си достойнства, за да могат след това да ги видят и другите. Именно затова Букай смята, че здравето се изразява в това човек да бъде себе си.
Философията на Букай: Не си всемогъщ! Поставяй си реални цели и прави най-доброто, на което си способен.
Един от често срещаните проблеми в отношенията между хората е, че когато нещо не функционира, неизменно сме склонни да търсим отговорността извън себе си.
Букай твърди, че трудностите са неразделна част от човешките отношения и по-конкретно – от пътя към любовта. Въпреки това, хората непрестанно търсят някакво идеално положение, като пропускат факта, че няма как да бъде изградена близост без конфликти. Ето защо, за да прекратим омагьосания кръг, в който прибавяме страдание към страданието, най-доброто, което можем да направим, е да оставим настрана фантазията за идеалния партньор. Няма връзка без конфликти, в която ще сме постоянно влюбени.
Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е.
Обратният вариант – да продължим да живеем в лъжата на един идеален свят, няма да роди нищо друго, освен идеи, които тровят съзнанието ни. Действителността обаче става по-добра, когато решим да се наслаждаваме на това, което е възможно, вместо да страдаме, че някаква илюзия или фантазия не се осъществява. Предложението е: Да направим с възможния живот… възможно най-доброто. Според Букай, връзките изискват усилия, а любовните връзки изискват още по-големи усилия. Но си струва, защото, след като преминем през трудностите, вече не сме същите, "вече сме пораснали, станали сме по-съзнателни и по-завършени".
В книгата "Нека ти разкажа" авторът ни насочва по пътя към щастието, давайки ни увереност, че и сами можем да го извървим.
"Човек има не правото, а задължението да бъде щастлив", казва Букай.
Според него, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси в този ред: Кой съм аз? Къде отивам? С кого? Писателят смята, че не бива да оставяме пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в собствените си ресурси, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи". Истинският търсач израства и се учи, и открива, че винаги е основният отговорник за всичко, което му се случва.
