След поражението на неговия тим с 1:3 от Арсенал, вратарят на Рединг Маркъс Ханеман сподели вижданията си относно играта на лидерите в класирането на английската Висша лига. Той обясни интересни подробности от гледната точка на играч, изправил се срещу момчетата на Венгер, с които се опита да обясни защо съперниците на "артилеристите" не могат да се справят с тях вече няколко месеца. Повече от една трета от сезона вече измина, а Арсенал още няма загуба в нито един от официалните си двубои. Ето каква е тайната на успеха на лондончани:

В понеделник трябваше няколко пъти да броя играчите на Арсенал на игрището, защото непрекъснато имах усещането, че играем поне срещу 14 човека. В седмичната рубрика, която имам в един спортен вестник (Sportsmail - бел. прев.), споделих мнението, че момчетата на Арсенал са царете на играта тип "подавай и тичай". За мое голямо съжаление, а и за такова на целия ни отбор, те доказаха това мое твърдение и в двубоя срещу нас.

"" 

Как изобщо се спира Арсенал? Преди мача гледахме записи на двубоя им с Манчестър Юнайтед, в които шампионите опитваха да ги спират. Дори те на моменти имаха тонове играчи зад топката, когато Арсенал атакуваше. Просто стилът на игра на Арсенал е толкова плавен, че само да им дадеш съвсем малка възможност, ще те разкъсат. Играчите им непрекъснато сменят позициите си и да организираш отбрана срещу тях е много трудно.

Излязохме във формация 4-4-2, докато те бяха с 4-5-1. Очаквахме това от тях, но и знаехме, че това ще ни затрудни максимално в двубоя, защото теренът на нашия стадион е много широк. Не очаквахме обаче чак толкова трудна задача. Четворките ни в защита и халфовата линия изобщо не можеха да спазват тактическите указания, защото хората, за които отговаряха, се движеха със скороста на светлината. Те трябваше да ги преследват, което пък отваряше пробойни, които трябваше да се запълват допълнително. Но представете си да изпуснеш човек с бързината на Тео Уолкот. За секунди ще ви убие.

Всичко, планирано от нас преди двубоя и изпълнено по време на него, трябваше да е гъвкаво. Това си е тежко изпитание и за тялото, и за психиката на един играч. Ето защо след като бяхме играли на предела на възможностите си за 44 минути, когато ни вкараха гол точно преди края на първото полувреме, това беше убийствено за нас. На почивката знаехме, че трябва да направим избор. Дали да ги натиснем и да се оголим в отбрана, позволявайки им да ни разбият с техните контри, или да  продължим в същото темпо и със стабилна защита, което обаче ни обричаше на сигурна загуба.

Пред такъв избор те изправя класният отбор. Загубен си ако направиш дръзката стъпка, загубен си и ако не я направиш. Нямаш верен изход, точно като в "Параграф 22". И всичко това при положение, че играхме много силно в защита преди почивката.

"" 

Вярно, на моменти и ние поставяхме 11 човека зад топката. Срещу Арсенал обаче трябва да имаш поне един играч напред, защото иначе нямаш "пас за изход" от техния обръч и напрежението е непоносимо. И дори тогава, когато си отнел топката, момчетата са толкова изморени от преследването, че не можеш да направиш нищо свястно напред. По едно време на мача хванах топката и бързо я изритах към Дойл и Китсън напред. Всички от дефанзивната линия ми се развикаха, че е трябвало да забавя малко играта, за да си починат!

Вярно е също така, че загубихме, но планът ни за този двубой се разви толкова добре, колкото можехме да очакваме. Нека бъдем реалисти все пак. Те са лидери в класирането и биха със 7:0 в Шампионската лига. Във форма като тази, съм убеден, че много тимове от Премиър лийг едва ли ще могат дори да им вкарат гол.