Около катедралата "Нотр Дам" в Париж реакциите два дни след пожара са много различни. Едни все още не вярват, че е възможно животът във френската столица да продължи както преди. Други пък искат да запазят някакъв веществен спомен от изгорелите части.
Наричат ги букинисти. Щандовете им са по кейовете на Сена. Продават стари книги и списания, фотография, а през последните години- все повече сувенири. Щандовете им са типична гледка около Парижката Света Богородица.
Щандът на Жан-Люк е на 100 метра от катедралата. В понеделник вечерта се готви да се прибира, когато пламъците лумват.
"Адски пушек имаше. Не можех да повярвам на очите си. Катедралата за нас е вечна. Никой не може да допусне, че нещо може да й се случи”, казва Жан-Люк. За него част от сърцето на Париж е изгоряло.
"Хората бяха онемели. Много впечатляващо. Всички бяха в ступор. Наблюдавах нещо много странно. Едновременно с ужаса, виждах как хората са свикнали вече с катастрофи. Те сякаш вече приемат да понасят сътресения. Странно, много странно... И после всичко продължава, сякаш нищо не се е случило", споделя Жан – Люк.
Българският писател Димо Райков минава почти всеки ден оттук. Знае дори имената на гълъбите пред входа на катедралата.
"Подсъзнателно пробих заедно с едни от най-известните тук колеги-журналисти на Франция, пробихме всички кордони и почти стигнахме до централната порта. При мен винаги така се случва, когато нещо ми влезе в главата спонтанно. Аз се наведох и събрах въглени. Първо колегите наоколо бяха шокирани. След това вече е те се юрнаха да взимат, но полиците казаха – не", разказва зъ първите мигове след пожара Димо Райков.
В социалните мрежи случайни фотографи издирват хората от снимките им. Те са последните, стъпили на площада пред катедралата, минути преди избухването на пожара.
