В Деня на народните будители – среща с едно българско семейство пази занаят, съхранил се през вековете. В малък цех в Родопите се изработват килими, които днес красят дворци и музеи в Европа.
В костандовския цех жените все още тъкат килими на ръка – по технология на 2000 години. Килими, които днес стигат до кралските дворци на Европа.
„Вече около 30 години съществуваме във вида, в който ни намирате днес. От 25 години гръбнакът на нашата дейност и на нашия бизнес е свързан със съхраняване на текстилно, световно европейско културно наследство. Казвам текстилно, защото основно става въпрос за ръчни килими“, обяни Надя Парпулова.
Едно семейство пази вековен занаят. Нино - бащата отговаря за цветовете, Тодор - синът разработва десените, а Надя – дъщерята, отговаря за комуникацията с чужбина. В цеха днес работят около 30 жени като всяка е обучавана с месеци, преди да започне да тъче самостоятелно.
„И, как да кажа, ние дори, когато използваме думата бизнес, тя е страшно некоректна към това, което правим. Ние сме един център за съхраняване на културно наследство и оперираме като едно социално предприятие до някаква степен, защото 90% от разхода, който извършваме, покрива същност безценният род на тъкачката“, казва Надя.
Всичко започва от багрилата. Температурата се вдига от 35-40 градуса до 80 - върховата точка, при която нишките поемат цвета. Ако системата не се спази, се получава така нареченото „разнотоние“ - разлика в нюансите, която може да развали цветът.
„Проектите, по които работим, са толкова сложни и отговорни, че ние за момента сме картотекирали над 8000 нюанса цветови, които може би човешкото око трудно ще различи, но те са ни били необходими, защото повечето неща, които сме правили с една триизмерност, с един живот, те са като живи“, обясни Надя.
Всяка нишка се връзва внимателно. Всеки възел се пристяга ръчно с набивачка, за да се постигне здравина и точност.
В залата няма машини. Единственото дигитално нещо е компютърът, с който се изработва схемата на десена. Всичко останало от багрилото до възела се прави на ръка.
„Брат ми, който е дизайнер, създаде една иновация, адаптира един софтуер, с който ние можем да улесним малко процеса, но всичко друго е автентично. Технологията е на 2000 години. Становете са вертикалните станове, които са преди 2000 години като конструкция, така че всичко друго е автентично. Овцете също“, разказва Надя Парпулова.
Оттук тръгват килими, които днес се пазят в дворци и музеи. През 2003 година идва първата поръчка от Великобритания – копие на изгубен килим от лятната резиденция на кралица Виктория.
„Първо трябва да науча тези 26 жени да тъкат като една. Три месеца съм тъкал
мостри в цеха, всяка една е изтъкала най-малко по пет мостри. За да може да се уверим, като се отреже мострата, се мери ширина, височина. Ако няма разлика, това означава, че всички са постигнали този ефект, който аз искам, да тъкат като една“, заяви Нино Парпулов.
Когато проектът приключва, в двореца не вярват, че е направен в България.
„Направиха голям проблем, че... Филип беше още жив и е казал на Елизабет, аз съм от тази част на Европа, това е абсурд, това нещо да се направи, има някаква грешка. И започва полемика, къде е правен? А има табела, произведено в България. И тогава нашият съдружник ги убеждава, че наистина е направен в България“, обясни още Нино.
Оттогава стотици проекти от Костандово достигат до най-значимите зали на Европа.
„Във Виена – стаята на Кайзера. Килими има и във важни резиденции във Франция, в Уиндзор, в Париж. Голдсмит Хол в Лондон е изцяло обзаведен с килими от Костандово. Всички документални филми и сериали, свързани с кралското семейство, включително „Короната“, се снимат именно там – върху нашите килими“, казва Нино Парпулов.
Но мечтите не спират дотук. В Костандово вече мислят за следващото предизвикателство.
„Искаме да има наш килим при папата, ако е възможно. И сме готови да
разработим проект, който да е като възможността на България да покаже красотата ни, а ние имаме вече уменията и техниката да пресъздадем“, споделя Нино Парпулов.
В Костандово вярват, че всяка нишка може да носи послание – и че от България може да тръгне не само изкуство, но и уважение към труда.
Тъкането изглежда лесно, но всяко движение изисква опит, точност и бързина. Зад всеки възел стои човешки труд, зад всяка шарка - традиция. И всичко това - произведено в България.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
