70 години след учредяването си, на редовната сесия тази есен Общото събрание на Обединените нации ще приеме 17 цели за устойчивото развитие на човечеството и планетата до 2030 г., предава от САЩ Габриела Наплатанова.
На откриването на сесията на Общото събрание говори папа Франциск.
По данни на ООН близо 2 милиарда души на планетата живеят в крайна бедност. Над 700 милиона души, или един на всеки девет души, е недохранен. Недохранването е причината за 45% от случаите на детска смъртност - средно по 3 милиона деца на възраст под пет години умират на година от недохранване, сочи статистиката на ООН.
Амбициозният план, който цели да сложи край на глада и бедността, има фокус и върху климатичните промени. Той съдържа 169 конкретни параметъра.
Върху проектодокумента с целите е работено близо две години, а приемането му на тази сесия на ООН е съпроводено с мащабна кампания в медиите и социалните мрежи.
Целта на дискусиите е да се очертае универсален път за устойчиво бъдеще на планетата и човечеството, който да интегрира икономическия, социалния и екологичен аспект на развитието.
Участие в общия дебат ще вземат генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, както и американският държавен глава Барак Обама. В рамките на сесията ще се проведат събития на високо равнище, посветени на миграцията, хуманитарните дейности, както и среща по хуманитарната обстановка в Сирия, организирана от Йордания и ЕС. По инициатива на президента на САЩ ще се състои среща на върха за противодействието срещу "Ислямска държава" и войнстващия екстремизъм.
Откриването на дебата за устойчиво развитие ще се следи на огромна видеостена на секретариата на ООН. Над 150 държавни лидери ще участват в заседанието.
Българският президент Росен Плевнелиев ще има изказвания на 27 и 30 септември с основен акцент върху бежанската криза.
Тогава се очаква и генералният секретар на ООН Бан Ки-мун да представи визията си за справяне с бежанската криза в Европа. Заместник -председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева ще участва в дискусия за финансирането на хуманитарните операции.
От трибуната на Общото събрание българският държавен глава ще представи и позицията на страната ни за спазване на принципа на географски и регионален баланс при избора на нов главен секретар на ООН.
Досега този висш пост на организацията не е бил заеман само от представител на регионалната група на държавите от Източна Европа.
Процесът формално трябва да започне от октомври с испанското председателство на Съвета за сигурност.
Новите правила за най-висшия международен пост изискват по-голяма прозрачност и проучване на кандидатурите и експертното минало на всички номинирани. За първи път ще има официални кандидати на отделните държави.
Петте държави постоянни членки на Съвета за сигурност, които ще разглеждат номинациите вече са дали знак, че няма да се приемат по две кандидатури от държава.
Номинациите за генерален секретар за 70 години от историята на ООН винаги са будили спорове в Съвета за сигурност.
Процесът на подбор на човека, който ще работи за 7 милиарда души, ще продължи 14 месеца.
Все по-често се налага мнението, че на този пост е време да застане жена като мандатът дори трябва да се промени от пет на седем години без право на удължаване, за да се гарантира независимостта на генералния секретар.
