Близо две години след катастрофата в атомната електроцентрала „Фукушима" в Япония стотици хора продължават да живеят във временни лагери и домове.

Причинената от цунамито вследствие на земетресението на 11 март 2011 г. трагедия превърна общо 100 000 японци в „атомни бежанци". Около 20 000 души напуснаха домовете си в Намие по време на евакуацията заради смъртоносната радиация. Градът, който се намира в 20-километровата защитена зона, също така бе пометен от цунами.

Макар че повечето бивши граждани на Намие се надяват да се върнат по къщите си в бъдеще, днес те имат правото да се прибират за не повече от няколко часа, за да не пострадат от радиацията. Мнозинството от тях използват времето да си вземат бижутата и почистят домовете си, предаде АФП.

Бавните темпове на възстановяване след аварията в АЕЦ „Фукушима”оставят много японци разочаровани. Въпреки изминалите вече две години, мнозина продължават да живеят в пълна несигурност и нещастие.

Призраци или утеха в свръхестественото

Истории за живи и мъртви се преплитат във всекидневието на хората от префектура Мияги, един от районите, които пострадаха най-тежко от смъртоносната вълна. Тя отне живота на над 20 хиляди души. Според оцелелите обаче, мъртъвците никога така и не са си тръгнали.

„На два пъти, докато лежах по гръб в леглото, усетих сякаш нещо ходи по мен. Сякаш някой стъпва по гърдите ми”, обясни Шинчи Ямада.

Шинчи не е единственият, който разказва подобни истории. Хора твърдят, че виждат призраци край супермаркети и други оживени места. Суеверни таксиметрови шофьори пък отказват определени курсове и не посещават редица адреси от страх, да не качат призрак в таксито. Призраците обаче имат и друго обяснение.

„Хората виждат призраци на местата, където са станали най-големите трагедии, където цунами е отнесло всичко. Виждането на призраци всъщност е подсъзнателно въпроизвеждане на ужаса и страха, свързан с тези места”, смята Кейзо Хара.

Неспособността на човешката психика да се справи със стреса, кара хората да търсят обяснение в свръхестественото. В район, където надежда за пълно възстановяване в близкото бъдеще няма, хората търсят утеха в религията и гледачките