Десетки хиляди загинали и ранени, разруха, хора без дом и близки, провалени съдби. И тази година беше белязана от смъртоносни бедствия, които за пореден път ни показват колко безсилни и уязвими сме хората, когато се изправим пред природата.
Ето кои са най-големите катаклизми, които светът преживя през 2023 година.
Унищожителните земетресения в Турция и Сирия
На 6 февруари 2023 г. силно земетресение с магнитуд 7,8 удря провинция Газиантеп в Южна Турция, близо до северната граница със Сирия. Девет часа по-късно то е последвано от друг разрушителен трус с магнитуд 7,5.
Обхватът и мащабите на бедствието са безпрецедентни. Повече от 50 000 души загиват. В продължение на месец спасители се надпреварват с времето и природните стихии, за да извадят оцелели изпод отломките на рухналите сгради. Стотици спасителни екипи от различни страни, включително България, се отзовават на помощ на пострадалите.
В Турция са разрушени 273 000 сгради, а в Северозападна Сирия - над 9100 сгради. В резултат на разрушенията 3,3 млн. души са разселени, а 2,3 млн. са останали без дом, като за тях е необходимо изграждането на 650 000 нови жилища. Възстановяването и реконструкцията ще отнемат години.
Според първите оценки на програмата за развитие на ООН тогава само в Турция трябва да бъдат разчистени до 210 млн. тона отломки от разрушените сгради. Площта им е равностойна на 14 000 футболни игрища, покрити с отломки, натрупани на височина един метър.
По данни на Агенцията на ООН за бежанците земетресението засяга общо около 15,73 млн. души в Сирия и Турция. В Сирия земетресението изостря последиците от продължаващата война, като задълбочава хуманитарната кризата за милиони хора, сред които 3,7 милиона деца.
Земетресенията от 6 февруари остават в историята като едни от най-мощните в региона от век насам. Те оставят траен отпечатък не само върху двете страни, но и върху целия свят.
Земетресенията в Румъния
Само седмица след опустошителните земетресения в Турция и Сирия на 13 и 14 февруари 2023 г. Румъния е разтърсена от трусове с магнитуд съответно 5,2 и 5,7.
Епицентърът е до река Дунав, на 40 километра дълбочина, в румънския окръг Горж. Земетресението е локализирано на 102 км от Крайова и на 120 км северозападно от Сибиу.
Трусът е усетен в много румънски градове, както и у нас и в Сърбия. В същия район на епицентъра следва серия от множество вторични трусове, усетени в части от Централна, Южна и Западна Румъния, Северозападна България, Източна Сърбия и крайната югоизточна част на Унгария.
За щастие, тези земетресения не взимат жертви, нито причиняват сериозни щети. Въпреки това, те предизвикват паника у нас, тъй като напомнят за земетресението от 7,2 по Рихтер във Вранча, което е усетено в цяла България и нанася сериозни щети.
Земетресението в Мароко
На 8 септември земетресение с магнитуд 6,8 удря Южно Мароко, като е последвано от втори трус със сила 4,9. Впоследствие умират около 3000 души, а над 5500 души са ранени.
Земетресението е регистрирано 71 км югозападно от град Маракеш и е усетено чак в Португалия и Алжир. То причинява разрушения и опустошения, особено в южната част на Мароко. Много села са превърнати в развалини.
Спасителни екипи се втурват на помощ в търсене на живи и мъртви под отломките. Според доклада на Global Disaster Alert and Coordination System (GDACS) приблизително 320 000 души са засегнати от земетресението, като отдалечените села, сгушени във високите Атласки планини, точно в епицентъра на земетресението, претърпяват значителни загуби.
Ройтерс описва разрушенията в някои райони като „абсолютни“ без нито една останала къща. Трусовете активират свлачища и усложняват спасителните и хуманитарните дейности в помощ на нуждаещите се хора.
От 1900 г. насам в този регион има само девет земетресения с магнитуд 5. Трусът на 8 септември е определен като най-големия от 120 години насам, пише „Асошиейтед прес“.
Земетресението в Китай
Земетресение с магнитуд 6,1 разлюлява пограничния район Гансу-Цинхай в Северозападен Китай на 18 декември. Досега жертвите са над 120, а броят им продължава да расте. Ранените са над 700.
В засегнатите райони са изпратени хиляди спасители, както и армията. Издирват се хора под срутените сгради.
Районът на земетресението е сред най-бедните в Китай. Над 150 000 сгради рухват. Нанесени са щети на пътната инфраструктура, а електрозахранването и водоснабдяването са прекъснати в няколко села. На места влаковете не се движат. Активирали са се и свлачища.
Земетресението е най-смъртоносното в страната от години. След него са регистрирани 10 вторични труса в застрашеното от трусове Тибетско плато. Властите предупреждават, че може да има още вторични трусове.
Земетресението в Непал
Силно земетресение с магнитуд 6,4 в Непал отнема живота на над 130 души, a десетки са ранени. Хеликоптери и сухопътни войски помагат на пострадалите при силното земетресение. Спасителни екипи търсят затрупани под развалините.
Трусът се случва в област Джаджаркот, Северозападен Непал. Къщи в района се срутват, а сгради се разлюляват чак до столицата Ню Делхи в съседна Индия. Комуникациите с много населени места са прекъснати. Пътища и планински пътеки са блокирани от активирали се свлачища.
През 2015 г. Непал преживява разрушително земетресение с епицентър близо до столицата Катманду, при което загиват близо 9000 души, а милиони хора остават без дом.
Потопът на Южното Черноморие
На 5 септември 2023 г. проливни дъждове връхлитат Южното Черноморие у нас. В региона падат необичайно големи количества валежи. Обявено е бедствено положение. Най-големи количества падат в община Царево – Лозенец, Варвара, къмпинг „Арапя“ и „Нестинарка“.
Автомобили и каравани са отнесени от придошлата вода в морето, а други са потопени под вода. Получени са над 250 сигнала за наводнени къщи, хотели и инфраструктура. Деца и учители се оказват блокирани на къмпинг „Нестинарка“ и в хотел в Царево. Много населени места са наводнени и без ток. Голяма част от реките излизат от коритата си. Разрушени са мостове и друга пътна инфраструктура. Главни пътища са затворени за движение.
Картината на опустошението е стряскаща, но най-голямата трагедия са жертвите, които бедствието взима. Четирима души си отиват вследствие на огромния порой. Трима от тях намират смъртта си, докато преминават по моста в Царево, който се срутва от приливната вълна.
В почистването и възстановяването нанаводнените райони се включват десетки доброволци, както и военни от армията.
Наводненията в Гърция
През септември Гърция преживява най-тежките наводнения в историята си. Разрушителният средиземноморски циклон, вилнял над България, удря и Гърция.
През лятото на 2023 г. страната е връхлетяна не само от циклона „Елиас“, но и от бурята „Даниел“. В продължение на дни гръмотевични бури и проливни валежи се изсипват над Гърция. Количествата валежи достигат 200-500 мм, а на места дори над 1000 мм, особено в източните и централните части.
Най-силно засегнатите региони са Тесалия, Магнезия, град Волос и Спорадските острови. Бурите и силните дъждове предизвикват наводнения, които обхващат площ около 720 кв. км. в Гърция. Къщи, автомобили, магазини, ресторанти и цели селища са под вода, активират се свлачища. Опустошени са плодородните региони и земеделските земи, отнесени са пътища и железопътни линии.
Вследствие на наводненията 16 души губят живота си. Според гръцката Гражданска общо 5260 души са евакуирани в областите Тесалия, Централна Гърция, Централна Македония, Пелопонес и Атика, като Тесалия е най-засегнатата област с над 3500 евакуирани.
Това е второто голямо наводнение за три години в Тесалия, което е част от тенденцията на влошаване на екстремните метеорологични условия в Европа.
Наводненията в Либия
След като връхлита България и Турция, разрушителният средиземноморски циклон се засилва и се насочва към либийското крайбрежие. Бурята „Даниел“ преминава през източната част на Либия с проливни дъждове и наводнения, които довеждат до мащабни разрушения. В резултат на масовите наводнения загиват над 4300 души, а повече от 8500 души са в неизвестност.
В североизточната част на Либия пада количество дъждове колкото за осем месеца. След дългото лято, сухите и твърди почви не успяват да поемат толкова големи валежи, а вместо това водата се натрупва на повърхността и се стича към морето, като пълни близките язовири до ръба. Вследствие на силните порои два язовира се срутват и 30 млн. кубически метра вода се изливат във вече наводнените райони.
Източният град Дерна е най-силно засегнат, като според министъра на гражданската авиация 25% от града изчезва. Хиляди семейства са засегнати поради въздействието върху основни услуги като здравеопазване, училищно образование и снабдяване с безопасна вода. Бедствието поражда и значителни екологични проблеми с потенциални краткосрочни и дългосрочни въздействия.
Пожарите в Канада
През 2023 г. Канада преживява най-опустошителния сезон на горски пожари в историята си. Повече от 15 милиона хектара са обхванати в пламъци в цялата страна, което надминава рекорда от 7,6 милиона хектара през 1989 г., както и 10-годишната средна стойност от 2,5 милиона хектара.
Изпепеляващите горски пожари предизвикват масови евакуации, денонощна борба на хиляди пожарникари, намалено производство на енергия и огромни площи унищожена гора. Най-малко четирима огнеборци губят живота си в битката със стихията. Въпреки че голяма част от гористите райони на Канада са слабо населени, хиляди жители са разселени, а пътуването е ограничено в районите на Британска Колумбия и Северозападните територии.
Пожарите са толкова силни и широко разпространени, че предизвикват димна пелена и гъста мъгла в небето над Ню Йорк и части от Европа. Качеството на въздуха се влошава опасно в много региони в Канада, до Средния Атлантик и южните райони на САЩ.
Пожарите в Гърция
През юли 2023 г. голям горски пожар обхваща популярния гръцки остров Родос. Пожари горят и на островите Корфу и Евбея. Обявено е извънредно положение и е извършена най-мащабната евакуация в историята на страната.
Хиляди туристи са принудени да напуснат хотелите. Затворени са участъци на магистрали, а националните железопътни линии, преминаващи през района са забавени. Хора, попаднали в огъня, описват хаотични и ужасяващи сцени, като някои от тях се налага да напуснат пеша или да намерят собствен транспорт.
Най-тежки са пожарите на Родос, които се разпространяват на три активни фронта – в централната и южната част на острова. В помощ на гръцките пожарникари се включват над 500 огнеборци с техника и самолети от Европейския съюз. 50 български пожарникари също се борят със стихията на остров Корфу.
Огненият ад в Гърция продължава около две седмици, като през това време пламват над 650 пожара. Стихията отнема пет човешки живота и изпелява хиляди декари гори и храсти, както и стотици домове и автомобили. Разпалван от силни ветрове и високи температури, пожарът опустошава почти 17 770 хектара (над 43 000 акра) в южната част на Родос. Около 20 000 души, предимно туристи, са евакуирани.
