Три месеца след опустошителните земетресения - Южна Турция продължава да се люлее. Днес в провинция Хатай беше регистриран трус от 4,7 по Рихтер.

На места вече повече от 90 дни хуманитарната помощ все още не достигнала.

Как живеят хората в по-малките селища, показа репортаж на специалните пратеници на bTV Бесте Сабри и Огнян Кръстев.

Живот сред отломки: Пострадалите от земетресението все още очакват помощ и нови домове

По време на земетресението Доне Мерт губи внуците си. Сега живее в палатка. Водата им все още се доставя от властите. С помощта на децата си вече има и кухня.

„След земетресението четири дни останахме под онзи покрив. Направихме си тази палатка с децата. Тук си правим храната. Трябва ни нов дом. Тук така не може да се живее, вали ни, идват бури, живеем в страх. Понякога пак се люлеем и ни е страх”, споделя Мерт.

Aркадас заема мястото на Протео, който загина, след като намери 29 тела и спаси трима в Турция (ВИДЕО)

За двете жертви в семейството на Мехмет държавата е отпуснала по 100 000 лири. Той обяснява, че повече от всичко сега със съпругата си имат нужда от нова къща.

3 месеца след трусовете в Турция: Нови почти всеки ден, децата се страхуват да ходят на училище

„Тук пристига помощ, но иска ми се вече да започнат да строят новите ни домове. Сега сме в опасност, има вече змии наоколо, насекоми, все сме на тръни. Не ни трябва нито контейнер, нито нищо, а нов дом”, казва той.

Тонове с отломки от разрушения след земетресението могат да се видят в края на засегнатите градове и села.

В покрайнините на Къръкхан - в палатки и контейнери живеят семейства на работници на полето. За тях все още няма подсигурен подслон. За да не остане на улицата, работодателят на Дервиш Баш му дава жилищен контейнер. Условията са лоши и опасни за децата, обяснява мъжът. И петте му деца не ходят на училище от три месеца.

За да има храна за семейството му през деня, работи на полето.

„Излизаме в 6:00 часа от вкъщи, работим до вечерта, средно на човек печелим по около 300 лири. Трябва да работя поне 4-5 дни, за да си взема тенекия с олио. Работата намаля. Дори и да се качват цените на продукцията, нашето заплащане стои същото”, казва Дервиш Баш.

Разчистването на отломки и контролираното събаряне на сгради продължава. .