В навечерието на годишнината от войната в Украйна, обръщаме поглед към Черноморието, където все още има най-много украински бежанци.

В общежитието в Бургас, което екип на bTV посети, има около 120 украйнски бежанци. Държавната база е към Министерството на икономиката и условията в нея са прилични.

Хората тук получават топъл обяд, осигурен от общината, имат възможност за работа, а възрастните – за лечение. Децата ходят или на училище, или на детска градина. Днес обаче е последният ден, в който продължава безплатната програма на правителството за настаняване. Хората, няма къде да отидат.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

"Трудно е, много е трудно, но трябва да пеем и весели песни, защото ако спрем, това е като с болката. Ако човек я приеме, я пуска в дома си. Ако се бори, има и положителни моменти, положителна емоция и вяра“, споделя пред bTV Татяна Цигонок.

Когато бомбите падат над Николаев, тя и семейството ѝ се скриват в мазето. Прекарват в бомбоубежище седмица, но заболяването ѝпрогресира и състоянието ѝ се влошава. Със сестра си и малкия ѝ племенник тръгват за България. В Украйна остават родителите ѝ, брат ѝ и 18-годишния й син. Три дни спят в Двореца на спорта във Варна, когато с тях се свързва мъж от Бургас.   

„Той ни каза: "Със съпругата ми искаме да помогнем, знаем какво е война!" Приютиха ни и живяхме в тях две седмици. Мислехме, че ще е за кратко. Беше неудобно в една стая, те също имаха малко дете. Преместихме се по Програмата в различни хотели в Слънчев бряг, докато накрая получихме хуманитарен статут".
 
Татяна е благодарна на ангелите в човешки образ, които е срещнала тук.  

"Единият ми ангел хранител е доктор Красимир Николов от онкологичния център. Той е човек с голямо Ч, със златно сърце. Благодарение на него, овладяхме разсейките, продължаваме с лечението. Аз самата започнах да предлагам помощ на хора, които се сблъскват с този проблем и не знаят какво да направят", споделя Татяна.
 
През лятото успява да спаси от войната и сина си, вече като неин придружител. Сега двамата живеят на свободен наем и плащат по 300 евро на месец за студио в Бургас. 


 
"Работя онлайн, давам уроци по музика. Синът ми също помага, работи по малко като общ работник, на строежи. Но без език е много сложно. Сега ходи на курс. Слава Богу, дадоха ни възможност да учим безплатно български", казва още жената.
 
"В България е много трудно. Разбира се, искам да се върна в Украрна, но за момента няма как", казва Владимир Цигонок.

Днес Татяна има хуманитарен статут, който ѝ дава право на личен лекар, лечение и инвалидна помощ.

„Там е нереално сега да се живее. Ако тук ме лекуват безплатно, там няма лекари и лекарства“, споделя украинката.

Все още има свободни места в общежитието в Бургас. Има постановления и указания за прием на бежанците. Те трябва да преминат през Кризисния център в Елхово. Вчера е пристигнала баба на 82 години, която е трябвало допълнително да се придвижи.

Какво споделят още украинците, намерили убежище у нас – чуйте във видеото.