В навечерието на годишнината от войната в Украйна, обръщаме поглед към Черноморието, където все още има най-много украински бежанци.
В общежитието в Бургас, което екип на bTV посети, има около 120 украйнски бежанци. Държавната база е към Министерството на икономиката и условията в нея са прилични.
Хората тук получават топъл обяд, осигурен от общината, имат възможност за работа, а възрастните – за лечение. Децата ходят или на училище, или на детска градина. Днес обаче е последният ден, в който продължава безплатната програма на правителството за настаняване. Хората, няма къде да отидат.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
"Трудно е, много е трудно, но трябва да пеем и весели песни, защото ако спрем, това е като с болката. Ако човек я приеме, я пуска в дома си. Ако се бори, има и положителни моменти, положителна емоция и вяра“, споделя пред bTV Татяна Цигонок.
Когато бомбите падат над Николаев, тя и семейството ѝ се скриват в мазето. Прекарват в бомбоубежище седмица, но заболяването ѝпрогресира и състоянието ѝ се влошава. Със сестра си и малкия ѝ племенник тръгват за България. В Украйна остават родителите ѝ, брат ѝ и 18-годишния й син. Три дни спят в Двореца на спорта във Варна, когато с тях се свързва мъж от Бургас.
„Той ни каза: "Със съпругата ми искаме да помогнем, знаем какво е война!" Приютиха ни и живяхме в тях две седмици. Мислехме, че ще е за кратко. Беше неудобно в една стая, те също имаха малко дете. Преместихме се по Програмата в различни хотели в Слънчев бряг, докато накрая получихме хуманитарен статут".
Татяна е благодарна на ангелите в човешки образ, които е срещнала тук.
"Единият ми ангел хранител е доктор Красимир Николов от онкологичния център. Той е човек с голямо Ч, със златно сърце. Благодарение на него, овладяхме разсейките, продължаваме с лечението. Аз самата започнах да предлагам помощ на хора, които се сблъскват с този проблем и не знаят какво да направят", споделя Татяна.
През лятото успява да спаси от войната и сина си, вече като неин придружител. Сега двамата живеят на свободен наем и плащат по 300 евро на месец за студио в Бургас.
"Работя онлайн, давам уроци по музика. Синът ми също помага, работи по малко като общ работник, на строежи. Но без език е много сложно. Сега ходи на курс. Слава Богу, дадоха ни възможност да учим безплатно български", казва още жената.
"В България е много трудно. Разбира се, искам да се върна в Украрна, но за момента няма как", казва Владимир Цигонок.
Днес Татяна има хуманитарен статут, който ѝ дава право на личен лекар, лечение и инвалидна помощ.
„Там е нереално сега да се живее. Ако тук ме лекуват безплатно, там няма лекари и лекарства“, споделя украинката.
Все още има свободни места в общежитието в Бургас. Има постановления и указания за прием на бежанците. Те трябва да преминат през Кризисния център в Елхово. Вчера е пристигнала баба на 82 години, която е трябвало допълнително да се придвижи.
Какво споделят още украинците, намерили убежище у нас – чуйте във видеото.
