Знаете ли, всъщност България си е поставила правилните цели – реформата в учебния план е много напреднала и допринася за тях, предизвиква прилагането им на практика в класните стаи. Това наистина означава, че трябва да се инвестира не само в добре подготвени учители, но и в постоянното инструктиране на тези учители. Наистина е важно учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите. Другата част се състои в това родителите
да са по ангажирани и да подкрепят децата си. Виждаме, че в България родителите често гледат на училището като на клиент. Аз изпращам детето си на училище, но аз не съм част от системата – в много образователни системи, които са на по-високо ниво, родителите са много по-активни в подкрепянето на децата си вкъщи, но също така поддържат връзка с учителя и работят с него, за да допринесат към по-добрите крайни резултати, особено родителите в неравностойно положение. Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, за да привлича най-талантливите учители към класните стаи, които представляват най-голямо предизвикателство. Има много големи разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно положение и останалите. Нужни са ресурси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, винаги ще имаш отворени врати пред себе си – това няма да е проблем. Но ако семейството ти е в неравностойно положение, често ще имаш само една възможност в живота да си намериш добър учител и добро училище. България може да се справя по-добре в подсигуряването на еднакви ресурси. Дори само тези три неща могат да допринесат за едно значително подобрение в образователната система.

Но какво означават тези резултати за България. Че нашите ученици за глупави и не могат да бъдат конкурентноспособни на съвременните нужди?

Всъщност въпреки общите резултати има и ученици с добър резултат. Интересно е, че някои от българчетата, макар и идващи от по-бедни семейства, имат дори по-добри резултати от своите връстници с по-големи финансови възможности. За тези резултати според мен допринасят и учителите, които умеят правилно да разчитат новите препоръки в образователната система и най-вече умеят правилно да разпределят учебния материал спрямо броя часовe. Според мен проблемът в българското образование е по-скоро свързан с това, че учениците все още се учат да повтарят информацията едно към едно, но светът вече не се нуждае от хора, които просто знаят нещо, а хора, които могат да правят нещо с усвоените знания. Да учиш отговорите някак си не е полезно във времето на ChatGPT, от най-ранна възраст трябва да се научиш да задаваш правилните въпроси, за да подобриш знанията си.

Защо държави като Исландия се справят добре, защо някои страни са по-нагоре в класацията?

Писателката Теодора Димова: Лошите резултати на PISA са за системата

Според дъщерята на Димитър Димов децата са интелигентни и любопитни към света

Българските ученици разполагат с много знания, но не знаят как да ги прилагат правилно в ежедневието си, как да правят причинно-следствени връзки. Затова трябва да бъдат дадени повече отговорности на учениците, те трябва да създават проекти, да участват в разпределянето на темите, да решават с помощта на учителите си къде и как да фокусират енергията си. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е начинът да си успешен в 21. век. Образователната ни система има нужда от лидери, които създават отбори, в които работят заедно със своите колеги, за да създадат нови образователни практики. Затова отборната работа е важна, тя предразполага традицията да се превърне в иновация.

Какъв е Вашият съвет към всеки ученик, който след като е разбрал резултатите си, се е прибрал леко разстроен вкъщи?

Моля те, като ученик не слушай просто уроците. Намери страстта си, интересите си и мечтай смело за бъдещето. Бъди добър в знанията си, не ги копирай и се увери, че това, което правиш, е в унисон с нуждите на съвременния свят. Тогава много бързо ще започнеш да бъдеш успешен и в училище.