Отново у нас с поглед към последните резултати на българските ученици от изследването PiSA, което показа тревожни данни за нивото им. Може ли да бъде променена тенденцията и за колко време?
„Следните новини за баскетболния отбор на Зедландия се появили в местния вестник. Баскетболният ни отбор спечели шампионата!“
Така започва условието на задача от теста PiSA.
От 9-окласниците се иска да отговорят дали е възможно отборът никога да не е спечелил мач с 19 точки разлика, като имат предвид средната преднина при спечелен мач за сезона.
Възможно ли е в уроците и изпитите у нас теорията да бъде приложена в практиката?
„Научаваш една задача, уравнение, лишено от контекст, но в друг час по предприемачество, родинознание или при декорация на класната стая, това уравнение се използва, за да се реши казус - колко тапети ни трябват да се украси класната стая“, казва Пламена Николова, Национална мрежа за децата.
Според учители проблем е не броят на педагозите.
„Учителите нямат необходимата свобода. Ако им я дадем, ако са ясно формулирани целите и им кажем: Вие намерете начина, учителите ще се справят страхотно!“, казва Емил Джасим, който е преподавател.
Министерството обяви, че намалява сухото наизустяване. Но за една успешна реформа трябват 6 години и политически консенсус според бивш министър.
„Нашите учебни програми, бидейки твърде амбициозни, водят до изключване на голяма част от децата и невъзможност да придобият умения. Това е все едно да качите на пътеката във фитнеса и да я настроите на 25 км в час. Детето няма да може да тича с тази скорост и вероятно ще падне. Учителите нямат време да спрат, не е нужна толкова фактология“, коментира Красимир Вълчев, предс. на Комисията по образованието и науката в НС.
25 бизнес огранизации се обявиха за сътрудничество с партии и институции. Настояват за повече автономност, ресурси и подкрепа за училищата, но и поемане на отговорност от тях за резултатите на учениците.
