Входни равнища за 9. клас със задачи по PISA се въвеждат от новата учебна година, обяви просветният министър Галин Цоков.
Предвижда се от началото на 2024 г. да се въведат входни равнища за завършващите 8. клас и започващите 9. клас по основните предмети: български език, математика, природни науки. Те ща са насочени към установяване на уменията и за възможност за решаване на практически проблеми от учениците, каза Цоков.
Той подчерта, че резултатите на българските 15-годишни ученици на международното изследване PISA - 2018 са сравнително ниски в сравнение с другите страни от Европейския съюз. “Това ни накара да подготвим определени инициативи за качественото образование, което да е насочено към развитието на компетентности и умения за живота, и за по-добро представяне на нашите ученици на тестовете от PISA”, добави образователният министър на брифинг.
Цоков обясни, че училищата, които ще участват в следващото изследване на PISA, ще получат по-голяма подкрепа от Министерството на образованието и науката, защото предстои PISA - 2025.
“Тази подкрепа ще е чрез възможност за мотивация на учениците и на учителите да участват, и с методическа помощ за съставяне и решаване на задачи, насочени към практически умения. Ще бъде създаден и отделен модул за повишаване на резултатите от PISA в националните програми, който вече се обсъжда от експертите в МОН, за да стане действителен от 2024 г. Той ще е свързан с това учителите да бъдат квалифицирани в подготовка на задачи от типа на PISA тестовете, които са насочени към установяване на умения за живота, и на практически умения, както и учениците да решават такива задачи”, обясни той.
По думите му ще се използват и възможностите на една много интересна програма на ОИСР "PISA училища", по която целогодишно да се работи за разработване и въвеждане на PISA задачи, на решаване на такъв тип тестове от учениците и с обучение, ориентирано към компетентности.
“Ще се изготвят и годишни доклади за напредъка на учениците и на училищата, и това ще помогне на много наши училища да бъдат подготвени по-добре за предстоящите изследвания на PISA през 2025 г. и в следващите години”, заяви образователният министър.
МОН ще изработи и визия за по-рамкови, компетентностно ориентирани учебни програми.
“Планираме през 2024 г. да направим промяна в стандарта за учебния план, където има избираеми учебни дисциплини, да има възможност за формирането на интегрални учебни предмети, които изискват интегрирано знание, но и съвместна работа между учители. Те да преподават и оценяват съвместно знанията и уменията на своите ученици”, обясни той.
Цоков бе категоричен, че се планира още от 2024 г. да има промени в задачите за външното оценяване за 10. Клас.
По думите му те да бъдат по-практически ориентирани, а през следващите години, постепенно ще се променят задачите във външното оценяване след 4. клас, след две години и тези след 7. клас.
Предвижда се и да има повече персонал в яслените групи - още педагози, психолози и логопеди.
Във висшето образование плановете са вече да има 3-годишни бакалавърски програми.
За това какви са новите промени – говори заместник-министърът на образованието Емилия Лазарова.
