Горещото лято на 1990 г. за първи път участвахме в представителната демокрация в условията на парламентарната република. Първият партиен и държавен ръководител Тодор Живков беше минал в историята, а звездата на журналистиката Нери Терзиева вече грееше от телевизионния екран.
Студената пролет на 2023 година. Пет пъти за 2 години преотстъпихме основното си конституционно право да бъдем избирани и пуснахме гласа си в урната. Преговорите за съставяне на правителство се водят в условията на безпрецедентна политическа криза.
3 юни 2023 година - една година и един ден, откакто Нери не е тук физически и всички, които я познавахме искаме да ѝ се обадим по телефона. И да я помолим да се върне.
Дорка Янакиева - хазяйката в София на една първокурсничка по журналистика не подозира кого е приела в дома си в началото на 70-те години на миналия век.
„Много амбициозна. Майка ѝ беше шивачка, баща ѝ учител. Трудолюбива беше. Всички изпити си взимаше. Знам, че предаваха с Агов, гледах ги, с нетърпение чаках часа да ги гледам“, разказва тя.
Започвахме в 20 часа и завършвахме в 20:30 часа - това беше основно правило. Дължината на бланковете, определихме на 10 секунди, това са точно девет машинописни реда, Нери имаше един лаф: "Ето как!", така казваше“, разказва Асен Агов.
„Идеята беше журналисти да водят, да извадим говорителите от новините, защото говорителите носеха силен носталгичен ефект. Нери я докара Сашо Диков, той я предложи и Кеворкян прие. Междувременно аз заминах за Америка, докато те готвеха екипа, но цялата атмосфера, в която ние работехме да имаме независимост в новините, да не ни се бъркат и да не ни диктуват новините“, добавя Асен Агов.
През 1990 година Сашо Диков, Асен Агов и неколцина техни съмишленици пускат песента на „Бийтълс“ върху заставка, за да предупредят, че ще започнат ефективна стачка, ако не бъде сменен генералният директор на Комитета за радио и телевизия - структурата-шапка на БНТ и БНР. И успяват. Директорът пада, а Нери Терзиева е водеща на Екип 2, който се редува с Екип 1 в Централната емисия новини.
„Сутрин идваше рано преди всички, готвеше въпросите на младите репортери и вечер се поднасяше всичко по един невероятен начин. Тя спазваше основните принципи на тази древна професия, а именно, че журналистиката трябва да е опозиция на всяка власт и даването на другата гледна точка. Имаше едно допитване на кого вярвате най-много и децата бяха казали Нери Терзиева и Сашо Диков. Съвсем други времена като представи, надежди, но иначе по принцип и в общото си нашата професия си бяха едни и същи“, разказва Сашо Диков.
„Смятах, че е много важно етнически турчин след всичките ексцесии в България да бъде водещ в новините. И нямах никаква представа, нито допусках, че това ще ни донесе страхотни неприятности от демонстранти, които ни замеряха с монети турски лири, когато отивахме на работа“, казва Асен Агов.
Единствена от комунистическите партии от бившия източен лагер - българската - печели първите демократични избори. Екип 2 прекрачва забраната на генералния директор на БНТ и кани лидерът на опозицията Желю Желев в централните новини.
„Дойде, нямаше сако, нашият продуцент му даде своето сако, което му беше голямо, но си каза, каквото трябваше, два дена по-късно призна изборите. Правехме каквото трябваше и каквото беше нужно за новините“, спомня си Асен Агов.
Асен Агов и Нери Терзиева въвеждат това необичайно за социалистическите норми и морал обръщение и си навличат гнева на зрителите.
„Аз не съм госпожа, аз не съм госпожица, аз не съм дама, така че престанете да ни поздравявате по този начин и това се мултиплицира, така че пак започнаха да ни замерят с турски лири, но обръщението остана и то остана като етикет на Екип 2“, добавя Асен Агов.
В поредното знойно лято в началото на 90-те Нери Терзиева е програмен директор, а Асен Агов генерален директор на БНТ. Водещият на емисията прочита новината за ритуала, който трябва да донесе дъжд, а в края възторжено обявява, че според прогнозата времето ще става за плаж поне още седмица.
„И още не беше се завъртяла шапката, аз бях редактор на тази емисия, Нери влетя в студиото и каза: „Абе, какви сте вие хора, бе, вие не можете ли да мислете малко и за другите, пеперуда правят, молят се, да поникне реколтата, вие се радвате, че няма да падне капка дъжд.“ Това за мен беше ужасно силен урок“, разказва Николина Димитрова, програмен директор на ON AIR.
За един ученик на 15 Нери Терзиева отваря прозорец към света. Асен Асенов първо слуша разкази от посещението ѝ в Корея, а после се превръща в един от най-близките ѝ приятели.
“Тя се появи като гост-лектор, аз тотално си изгубих ума по нея. Wинаги съм я възприемал като част от моeто семейство в някакъв смисъл”, разказва Асен Асенов.
На какво те научи Нери, колкото и да е клиширано, това е много важно
На най-важното нещо, да бъда свободен, да бъда свободен да казвам това което мисля, да бъда свободен да изразявам себе си, да бъда свободен да следвам мечтите си. Нери на практика научи всички, че да мечтаеш не е опасно. Тя беше ужасно неудобна, защото тя научи едно цяло поколение какво означава силата на независимата журналистика. Това е нещо, на което тя ме научи да знам колко важно е приятелството. Никога не ме предаде, никога не я предадох.
„Аз даже не мога да говоря за нея в минало време, защото с много приятели и колеги се питаме какво би казала Нери. И аз поне един-два пъти на ден си задавам въпроса, особено в тази бурна ситуация, как би реагирала и коректив ми е, аз и сега като ти говоря си мисля, дали няма да ми се разсърди, да ми каже: "Дечо, по по-лека!", казва Николина Димитрова.
Нери Терзиева е уволнена от новия генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев, а Сашо Диков напуска в знак на протест.
„Тя каза аз ти забранявам да напуснеш, викам ами ти си уволнена, нищо не можеш да ми нареждаш“, спомня си Сашо Диков.
Един адвокат от Пловдив също е сред близките на Нери Терзиева много преди да се кандидатира за президент и тя да стане директор на неговия пресофис. Нери и нейният екип веднага публикуват на страницата на Петър Стоянов поздравителната телеграма от Бил Клинтън. Но от Министерството на външните работи се обаждат възмутени, че е разпространена държавна тайна. Сътрудниците на Нери - бившите ѝ колеги в Ефир 2 Николина Димитрова и Георги Куртев - откриват още едно място, където тази държавна тайна е публична.
„Жоро, който беше нашият технически гений влезе на сайта през един модем, и се оказа, че държавната тайна цъфти на сайта на Белия дом. И на един лист А4 написахме :"С държавната тайна до тук!", залепихме го на вратата на пресофиса, извадихме касетофон пуснахме го на Let it be и огласихме коридорите на президентството. Този надпис стоеше през целия мандат на президента Петър Стоянов и това беше Нери”, разказва Николина Димитрова.
„Нери беше основно мой приятел, човек, на когото можех да се доверя. По онова време модните пиари все още липсваха на сцената знаят всички, но нейният успех се дължеше на чувство за отговорност, чувство за лоялност. Сега като си мисля, ако не звучи малко претенциозно - чувство за демократичност. Нери се отнасяше еднакво и към министъра и към водопроводчика, който идваше да поправи нещо в президентството“, разказва Петър Стоянов /президент на България 1997 – 2002 г./
„Тя наистина се държеше така, че говори само на теб, сякаш ти си в центъра на нейното внимание. И никак не е случайно, че толкова много хора приеха загубата не просто като обществена загуба, приеха я и като лична загуба. И знаете ли, това не звучи никак битово, защото тези нейни качества направиха от Нери това, което беше. Нери беше мой незаменим съратник, няма да кажа помощник. Посвещавах я в повечето решения, които вземах, възприемаше ги с характерната за нея почуда и емоция: Олеле, г-н президент, ами какво ще кажат“, добавя той.
Нери и Петър Стоянов често се разбират без думи. Така сe случва и при първия външнополитически гаф на новоизбрания държавен глава.
„И заявявам в самото начало: "Добре дошъл на президента на Румъния Чаушеску. Нери срещу мен, по нейната физиономия разбрах какво е станало, за да изляза от ситуацията казах е, добре сега се надявам, че президентът на Румъния няма да ми го върне и да каже Добре заварил на президента Тодор Живков“, разказва той.
„Нери печелеше дори отявлените ни политически опоненти, те виждаха в нея човек, който е откровен и на когото може да се разчита, човек, който няма да ти скрои номер зад ъгъла. Никога не сме преставали да разчитаме на един на друг, да споделяме в трудни моменти, и в този смисъл опредено ми липсва и казвам, ето сега щях да се обадя на Нери да споделим едно или друго нещо“, добавя Петър Стоянов.
Съпругът на Нери Терзиева също е журналист, дори ѝ е началник за известен период от време в регионалния телевизионен център в Пловдив преди промените, когато в праймтайма на държавната телевизия се включват, за да анонсират придобилото голяма популярност предаване „За 1 милиард“. Евгений Тодоров написа книга за Нери и днес е убеден, че съпругата му се е превърнала в мит, а Народното събрание ѝ става на крака извън процедурата.
„Председател е Никола Минчев, при всичкото ми уважение към Нери няма такава процедура, следваща точка е и преминава към следваща точка, обаче депутатите станаха“, разказва съпругът на Нери Терзиева.
Реакцията след смъртта ѝ честно казано мен ме учуди и си викам може би си е заслужавало да живееш по този начин.
„Загубата на Нери е материална загуба, духовната не е на лице, няма духовна загуба”, казва Асен Агов.
„Тя се отнасяше с абсолютна прецизност към абсолютно всеки детайл и мислеше ходове напред при различно развитие на ситуацията как ще се реагира“, добавя Асен Асенов.
„Тя е много силен човек, тя е беше наистина неуправляема в добрия смисъл на думата“, добавя Сашо Диков.
“Говореше най-чистия български, който може да си представи човек, толкова стилен и граматически чист български, че само могат да се учат тези, които се занимават с турското малцинство в България“, казва Асен Агов.
Нери Терзиева, родена Нериман, отказва да смени името си на Недялка и никога не показа раната, която тоталитарната държава ѝ нанесе.
На прага между тоталитаризма и демокрацията превързваше нашите рани, не ни даваше да падаме, за да се научим на първо място да бъдем граждани, да мислим самостоятелно и справедливо.
Тя носеше един вътрешен поклон към всички, с които я срещна животът. Тези минути са опит да ѝ се поклоним, макар и прекрачили френската поговорка, която казва, че всичко прекалено е незначително.