На 3-и март преди 147 години българите официално се завръщаме на политическата карта на света.
Тази свобода идва с война, в която загиват десетки хиляди руснаци, украинци, беларуси, финландци, румънци, поляци, грузинци, казахи и хиляди български опълченци.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Отвъд героизма и победата обаче тези бурни години носят чертите на всяка друга война в историята - висока инфлация, спекула, случаи на корупция и произвол.
Стремежът на малкия човек към лична полза от войните много прилича на този в наше време.
Какво ни носи лекотата на свободата?
Месец юни, 1877 година. Главнокомандващият Дунавската руска армия княз Николай Николаевич насочва десанта на главните сили през река Дунав към Свищов за през нощта.
Завземането на Свищов дава старт на сраженията в десетата поред война на Русия за влияние над териториите в западащата Османска империя - съдбоносната Руско-турска освободителна война.
Свищовските българи ликуват - някои, заради задаващата се свобода, а други - заради печалбите от продажби за изгладнелите руски войски. Хановете и пивниците в града са пълни с клиенти. Цените скачат, разказва специалистът по стопанска история професор Пенчо Пенчев.
„Инфлацията е такава, че всъщност българите печелят от нея. Войната е скъпо нещо, изключително скъпо. Тези войски, които идват на българските земи, те трябва да се издържат. Може да се граби, но как ще ти повярват, че си освободител ако грабиш? Те си идват със средствата, които са отделени за закупуване на хранителни продукти“, обяснява проф. Пенчев.
Инфлацията тежи на гражданите, а не на селяните. Гражданите не произвеждат храните си, а ги купуват. Както в Свищов, така и в другите отвоювани земи - родните земеделци са мнозинство. А те продават продукцията си. Печалба от прекупуване на добитък през войната за кратко натрупва и активистът, бъдещ политик Стефан Стамболов.
„Цената на хранителни продукти - жито, месо и така нататък, до такава степен нараства, че в един момент руските офицери започват да се държат неприязнено към българите, защото смятат, че българите само печелят от тази война, без да допринасят. От друга страна пък българите започват да изпитват известна неприязън и към руските военно-административни власти заради корупционни сделки“, допълва проф. Пенчев.
За такива свидетелства възрожденският деец Тодор Икономов, който с установяването на руско временно управление става помощник на губернатора в Тулча. В своите мемоари Икономов пише на какво попаднал при ревизия на внос на храни за войските.
„Комендантина на Черна вода беше станал ортак с една еврейска компания и прекарваше милиони разни стоки без мито под предлог, че уж стоката била за войската. Стоката не беше за войската и стойността на митото минаваше в джебовете на комендантина и на няколко щабни офицери“, гласят мемоарите.
Изгонването на старата османска власт пренарежда картите. И като във всяка война, много от последните стават първи. А първите - последни.
„Още преди Освобождението имаме български търговски фирми, които стигат до пазарите на Съединените щати. Изнасят розово масло. Много от големите силни фирми всъщност са разорени по време на войната. Просто защото престава нормалният обмен на стоки, и ако си взел кредит - не можеш да го обслужваш, а ако си купил стока, а тя се оказала отвъд фронтовата линия, може и да ти я откраднат“, разказва още проф. Пенчо Пенчев.
Година и четири месеца след подписването на мирния договор в Сан Стефано е сформирано първото правителство на свободна България.
За военната помощ и управление страната ни се задължава да компенсира Русия с малко над 10 600 000 руски рубли - или около 28 000 000 български златни лева.
Османският контрол върху природните богатства в земите ни е вдигнат. Новоизлюпилият се свободен български гражданин се изправя пред нова отговорност - да опази държавата от произвол. Осъзнаването на това отнема време.
„Започва масово обезлесяване на южните склонове на Стара планина. Всеки сече без никакъв контрол. Тъй като няма ясна собственост, всеки сече каквото му падне и колкото му падне. Какво правят с дървата? Отиват или за горене, или за продажба, или за дребни занаяти и веднъж като е изсечена гората, пускат да пасат кози основно, които не позволяват да започне възстановяването на горския масив. Около десетина години след Освобождението, се появяват статии, които казват, че Казанлъшката долина ще стане пясъчна пустиня. Нарича се трагедията на общото – то в един момент, когато държавата разбира какви са ѝ отговорностите към заварените ресурси, те изчезват - една част от тях“, допълва още професорът.
А през 1880 година се ражда българският лев - златни, сребърни и медни монети, равни по стойност на френския франк, който пък се равнявал на пет турски гроша.
„Към момента на Освободителната война в България има най-голямо разнообразие от парични единици. Сръбски динари, румънски банчета, руски рубли, американски долари сребърни, индийски рупии, френски франкове. И се приемат без никакъв проблем в стопанския живот. Стойността им идва от това, че там има сребърен метал или златен метал, като съдържание на самата монета. Може би 15 години след като е приет закона за българския лев, той българският лев е по-скоро счетоводна единица. Това означава, че мога да отида спокойно да си платя данъци в турски лири или руски рубли, но тези данъци ще бъдат отчетени като левове спрямо курса“, обяснява Пенчо Пенчев.
Пет години по-късно у нас са отпечатани левовите банкноти.
„За да се засили вярата в книжните пари от БНБ въвеждат законния обмен от книжни пари в златни монети. БНБ пуска такива банкноти и много бързо те се озовават в сейфовете на БНБ, защото българите не вярват на хартията. Веднага си ги обменят в злато и предпочитат да си държат златото“, разказва още Пенчев.
Малко преди Балканските войни държавата забранява свободния обмен на банкноти със злато. Никога след това той не е възстановен. Печатането на банкноти у нас се увеличава и след Първата световна война левът се обезценява 27 пъти. Един килограм хляб през 1915 година струва 25 стотинки, а през 1918 - цената му скача на 3 лева. Тогава, за разлика от през Руско-турската война, се появяват и едри спекуланти, свързани с властта.
„Стремежът към лична изгода, спекулата и произволът не са нито руски, нито турски, нито български черти“, казва професор Пенчев. Те са общочовешки.
Такава е и корупцията. Проявява се там, където няма чувство за общност и вяра в общото благо - все неща, за които свободната ни държава започва да се бори. И повтаря това и до днес.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
