Не можем да си представим националния празник – 3 март, без „Опълченците на Шипка“ и победните картини, които виждаме в ефира и социалните мрежи.
Но кои са техните най-редки издания? Кои са филмите, които разказват най-епично за освободителните войни?
В следващия репортаж разлистваме страници на два века и показваме малко познати кадри, свързани с 3 март.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Одата „Опълченците на Шипка“ е част „Епопея на забравените“ на Иван Вазов. Цикълът от оди се появява за първи път в стихосбирките „Гусла“ и „Поля и гори“.
Първите издания на „Епопея на забравените“ намираме в къща-музей Иван Вазов в Сопот. Сред тях е първото отпечатване на героичния цикъл от далечната 1884 г. – национално богатство, което през годините е преиздавано десетки пъти.
„Имало е моменти, в които Иван Вазов е живял и неговите съвременници са знаели всичките му стихотворения наизуст. Имало е хора, които са знаели целия роман „Под игото“ наизуст. В наши дни как си го представяте това“, казва Надежда Георгиева, уредник в къщата музей „Иван Вазов“.
След литературата, 3 март и бойните събития от 1877 г. оживяват в картините и всички сфери на изобразителните и изящните изкуства.
Доц. Йордан Ефтимов е културен критик и изследва на темата за 3 март в изкуството. Според него творбите за българското участие в десетата Руско-Турска война са в крайностите от поръчкови, през исторически неиздържани, до патетични. Много от тях са създадени по повод 100-годишнината от трети март.
„По същото време беше създадена Плевенската панорама, ето друго произведение на изкуството. На територията на нашата страна няма друг подобен музей. Той е уникален за нас. Всъщност този наш музей следва един модел, по който са направили възстановка на Наполеонова битка в Германия, например. Музеят, който най-много прилича на нашия в Плевен, е направен 100 години по-рано“, обяснява доц. Евтимов.
По-епични от Вазов и по-ярки от картините са екранизациите на героичните освободителни събития година. Част от тях са посветени на големите ни исторически личности като първия филм за Ботев – „Свобода или смърт“, от края на 60-те години на миналия век.
На Руско-турската война от 1877 година имаме посветени няколко филмови заглавия, сред които българо-съветската мащабна продукция „Героите на Шипка“, от 50-те години на миналия век, и серийния филм „Пътят към София“, от 1978 г.
В наши дни, представите за патриотично творчество са претърпели промени, но патетиката и героизмът продължават да водят творците.
„Дълги години за подобни събития се говори като държавна поръчка. За нас е прекалено гореща тая тема. Прекалено сме обвързани. В наш дни, ако някой разкаже, при всички положения ще бъде нарочен или за русофил, или за русофоб“, коментира доц. Ефтимов.
Каквито и оценки да дадем за творбите, посветени на 3 март, трудно можем да си представим празника без тях. Те крият много история и ни напомнят, че емоцията не трябва да замъглява фактите, а да разказва живо за тях.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
