Mлада жена и бебе получиха шанс за втори живот след трансплантация на черен дроб във Военномедицинската академия и болница "Лозенец".

Донорът за така наречената сплит операция, при която един орган се разделя между двама души, е 24-годишна жена от Пловдив. Реципиенти са 7-месечно бебе в МБАЛ "Лозенец" и  27-годишна във Военномедицинската академия, оперирана от екипа на професор Никола Владов.

Преди 2 седмици 27-годишната Петя получи нов черен дроб във Военномедицинската академия. Само след няколко дни тя бе изписана от болницата и продължи живота си по нов начин.

Изолаторът е мястото, където отново се ражда надеждата. Раждат се отново мечтите. И погледът отново се вперва бъдещето. Това е мястото, където успешно трансплантираните пациенти се възстановяват преди да бъдат изписани.

Един месец след трансплантацията срещаме Петя в дома й в родния Димитровград. Няма търпение да се върне на работа – тя е детска учителка. Но докато това се случи, се занимава с друго любимо хоби – да аранжира цветя.

Разказва ни за трудния път, по който е минала. Всичко започва, когато била едва на 13 години.

 

„Тогава бях направила чревна инфекция, от която се влошвам. В детската болница ми казаха,че имам проблем с черния дроб след биопсия и изследвания, при което за всички беше шок. До 13 години не е имало никакви показания, че има нещо”, разказа Петя Йорданова.


Диагнозата е поставена: "първичен склерозиращ холангит" в крайна фаза - възпалително автоимунно чернодробно заболяване, което нелекувано, може да доведе до фатални последици - чернодробна недостатъчност и рак на черния дроб. 


„2019 година беше най-критично, август месец, преди Голяма Богородица. Беше чернодробната кома, в която изпаднах. Енцефалопатията. Тогава бях в Интензивно, във ВМА ме приеха. Тогава професорът от Интензивно, който е бил, е казал, че нещата са много зле и едва ли не родителите ми да се подготвят за най-лошото. Което е било и най-тежкият момент за тях най-вероятно. Да чуеш, че детето ти може да не оцелее. И на Голяма Богородица, на 15-и аз се събудих, както и да звучи, за мен това е моето чудо! Успях да събера сили и се събудих. И продължих да се боря”, допълни Петя.

Така, тя е включена в листата на чакащите за трансплантация. Докато чака, за състоянието й се грижат проф. Кацаров, д-р Томова и целият екип гастроентеролози на ВМА. На 25 октомври тази година Петя получава така чаканото обаждане.

„Д-р Томова ми се обади, тя ми е лекуващ лекар, за което й благодаря за всичко. Тя каза "Пете, кога можеш да тръгнеш за София, имаме ситуация." При което аз дори не си помислих, че става въпрос за донорска ситуация. "Кога можеш да тръгнеш и до колко време ще си тук?" Аз си помислих, че се шегува и че това не е реалност! 

Половин час по-късно Петя вече пътува към София и към своето спасение.

- Къде ви завари обаждането за поредната донорска ситуация у нас?
- Завари ме, както обикновено в болницата, защото ние живеем повече по болниците, отколкото вкъщи. В листата на чакащите фигурираше и едно бебе. Тъй като бебетата и децата са с приоритет, се взе решение за сплит трансплантация, която да даде част от дроба на донора на бебето и другата част да бъде за Петя, обясни проф. Никола Владов, чернодробен хирург и трансплантолог, ВМА

Така, в деня на Свети Димитър Чудотворец, екипът на проф. Никола Владов извършват за първи път разделяне на донорски черен дроб – за да спасят не един, а два живота.

„За първи път се случва тази сплит трансплантация във ВМА. Това, което е опасното при нея, е да стане така, че да не достигне достатъчно обем дроб за големия реципиент. Но в нейния случай не се получи, напротив, тя много лесно възприе дроба”, каза проф. Владов.


„В 10:25 ч анестезиологът каза, че е време. Аз им казах, че им вярвам и че искам да ги видя след операцията”, спомня си Петя.


В продължение на 6 часа лекарите дават всичко от себе си, за да спасят Петя. Тези снимки са запечатали този ден. 

„Всичко е добре отработено как се действа като екип, събира се целият екип, разпределят се функциите. Уточнява се кой какво ще прави и всеки си поема организацията от своята част”, обясни доц. Ивелин Такоров, началник на Първа клиника по коремна хирургия във ВМА.

„В този случай аз извърших сплита, това означава разделяне на един черен дроб на две части. Такава процедура продължава колкото е необходимо – 2-3 часа, тъй като трябва много прецизно да се раздели органът на две функционални части”, отбеляза доц. Васил Михайлов от Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология във ВМА.


„Всяка една трансплантация започва с експлантация на болния черен дроб от реципиента. В случая аз трябваше да направя това. Всички преживяваме пациентите – тяхното възстановяване. Това ни прави доволни от професията, която сме избрали, защото всеки един спасен пациент ни носи удовлетворение”, допълни д-р Такоров.

За съжаление, въпреки дадения шанс, бебето в болница "Лозенец" губи живота си малко след трансплантацията, но Петя отваря очи два дни по-късно.

- Кое беше първото нещо, което си помисли, когато се събуди?
- Първото, което си помислих, беше, че това се е случило наистина, а не е сън!”, каза Петя.

Благодарна е на лекарите спасители и на семейството, което в тъгата си, е направило добро. Донорът е 24-годишно момиче от Пловдив.


„И мога да им кажа само, че тяхното момиче ще живее с мен със сигурност, и ще живее, както трябва да живее – пълноценно”, категорична е Петя.

Петя е 80-ият пациент, който професор Никола Владов и екипът му спасяват  от началото на трансплантационната програма през 2007 година.

- Като погледнете назад във времето, каква е вашата равносметка? Повече усмивки ли видяхте на вашите пациенти или повече тъга?
– Категорично повече усмивки! Разбира се, имаме пациенти, които са починали, дълго време след трансплантацията, имали сме и тъга, но във всички случаи усмивките са били повече от тъгата. И това ни мотивира!

Сега усмивката на Петя не слиза от лицето й. Успешната трансплантация е нейното Коледно чудо.

„Това е подаръкът, който искам от много време насам. И това, което винаги съм си пожелавала, е здраве. В този момент осъзнаваш, че нито пари, нито материални вещи, нищо няма значение”, каза Петя.

И няма по-щастливи на света от нейните родители, които още не могат да повярват и казват, че са получили най-хубавия подарък.

Лекарите сбъднаха мечтата на една жена, която мечтаеше за нов живот. И тъй като на Коледа се случват чудеса, нашият екип сбъдна една друга младежка мечта.

- Кажете ни, професор Владов, Вие цял живот ли искахте да бъдете лекар или имахте и други мечти?
– Ами имах, в един момент имах мечта да бъда кинооператор.

- Ще Ви помолим последният кадър от този разказ да бъде направен лично от вас. Който да бъде символ на вашата работа, помислете си кое ще снимате и нека го направим заедно с нашия колега Борис Пинтев.
- Ами то е ясно кое ще бъде снимано. Ще снимам връх Тодорка! Символът на стремежа да бъдем на върха през целия живот. И това, което е важно е, че хората трудно се задържат на върха. Те го изкачват, после слизат, трудното е да останеш там!

Последният кадър на тази история е кадърът на професор Владов. Връх Тодорка - символът в операционната, където спасяват него - Животът. Връх Тодорка, чието име всъщност означава "Божи дар".