Тишина. Пълна тишина. За едно нечуващо дете. А всяко дете трябва да има шанса да чува музика. И гласа на мама.

Коледното чудо се случи тук. Лекарите от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ дадоха шанс на две деца да чуят гласа на мама. 

Спасените
Снимка: bTV

Срещаме Камелия Янкова и малката ѝ дъщеря Никол в болницата. Операцията е минала добре, а по-голямата сестра Сияна след две операции вече си е вкъщи. И двете са родени нечуващи.

Днес е хубав ден, изписват ви от болница ИСУЛ с второто ви детенце, минали сте през толкова много. Какво искате да кажете на лекарите тук?

Kамелия Янкова: Искам да им кажа да продължават да успокояват родителите, които имат огромна нужда от тях, да продължават да правят такива добри и успешни операции, каквито се надявам да са нашите след включването на импланта. Това за нас е огромна радост, децата ти да растат интегрирани в този свят.

След 7-дневен престой в болницата е време те да се приберат у дома и да бъдат заедно на Коледа.

Камелия и Николай направили красива сватба през 2011-година. Всичко им било наред – той е пожарникар, а тя работила в текстилния бизнес. Първородната им дъщеря Сияна се ражда през 2012 година – според всички задължителни прегледи при новородените напълно здрава.

На 6-месечна възраст обаче, родителите забелязват, че тя не реагира на шум. Тогава в болница ИСУЛ ѝ правят така наречения BERA тест – специален скрийнинг , който изследва наличието на слух.

„Под упойка се прави изследването. И се оказа, че си имаме чуващо бебе“, обясни Камелия Янкова.

И тъй като проблемът не бил в слуха, родителите започнали да търсят специалисти по аутизъм, защото детето продължило да не реагира нормално в общуването с родителите.
Не открили признаци на аутизъм и година по-късно родителите се връщат отново към съмнението за слуха.

Спасените
Снимка: bTV

„На 2 години и два месеца повторихме BERA теста и се оказа, че тя е с тотална глухота. Няма апарати. Не може да чува със слухови апарати“, обясни Камелия.

Как го приехте със съпруга ти тогава?

Много тежко. Не си говорихме два дни, мълчахме си. Не знаех откъде да започна.

Лекарите препоръчали на семейството да поставят кохлеарен имплант на Сияна. 

„Кохлеарният имплант представлява един активен имплант от две части - вътрешна и външна, който чрез микропроцесор събира звуците от околната среда, след което разпределя по честоти. Нашата работа, като хирурзи, да поставим този имплант на точното място във вътрешното ухо. Това е един от големите пробиви на медицината през последните 30 години. Всъщност шанса на една огромна група новордени глухи деца да прочуят и да се интегрират абсолютно без проблем в чуващото общество“, обясни доц. д-р Тодор Попов от Клиника по УНГ болести към УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"

Камелия и съпругът ѝ Николай трябвало бързо да вземат решението, защото нямало време за губене.

„Имплантацията, колкото по-рано се направи, толкова по-добри са резултатите. Изключително важно е това нещо. Ние сме правили и на 7-8 месечни бебета имплантация и тогава няма никакво забавяне в развитието“, добави доц. д-р Попов.

Първата операция на Сияна е на почти 3-годишна възраст.

„Казаха ни – операцията мина добре. Тя сега е под упойка, трябва да се събуди. И това беше най-хубавото. Ние си мислихме, че сложихме кохлеарния имплант и тя сега ще започне да чува. Да, ама не. Пътят е много труден, докато се развие говор. Първите ѝ изречени думи си бяха "мама". Беше може би на четири години и малко. Тя ме гледаше как изричам аз и тя ме следваше“, обясни Камелия.

Свикнали с новата реалност, семейството продължило смело напред. През 2016 година се ражда и втората им дъщеричка Никол. Скрийнингът още тогава показал, че детето чува и така минали три години.

„На мама си казва "мама", на тате си изрича "тате" , тези неща осъзнато си ги казваше. В което не можеш да се усъмниш, че проблеми може да има и второто ти дете. И като имаш черно на бяло в епикризата, че детето е чуващо и не подлагаш на съмнения“, обясни майка ѝ.

По-сложните думи обаче Никол произнасяла твърде погрешно и Камелия се усъмнила.

„В крайна сметка на 3 години и няколко месеца направихме изследването BERA и на нея. Оказа се, че има намален слух, даже почти е за кохлеарни импланти“, каза тя.

Новината, че и Никол е със загуба на слух, как я приехте?

Също много тежко. Това, че детето има недостатък много трудно го преживяваш в началото, идва ти като шок. И въпреки че бяхме минали през това, не мога да кажа, че сме го приели по-лесно. Много труден момент за нашето семейство.

Обяснението на лекарите – и двете деца са имали в началото остатъчен слух, който подвежда първоначалните изследвания. А защо се случва на двама здрави родители, които нямат в рода си глухи роднини? Случаят не е единствен.

„Това е проявление на мозайката на гените. Как могат гените от различни семейства и фамилии да се обединят и да се получат подобни случаи“, обясни доц. д-р Попов.

В началото Никол се справяла със слухов апарат, но с времето слухът напълно изчезва.
Затова тази година семейството решава да подложи Сияна на втора кохлеарна имплантация, а Никол на първа.

Спасените
Снимка: bTV

„Идва първи клас, искам да е неразличима от останалите, да се справя, да е сигурна и уверена в себе си. И това даде превес за кохлеарната имлантация. Хубавото е, че всичко е успешно засега“, каза Камелия Янкова.

Родителите виждат и напредъка на Сияна. Макар да ѝ е по-трудно в сравнения с чуващите деца, тя се справя отлично.

Но затова заслуга има и Камелия. Тя напуска работа, за да "работи" с децата всеки ден, с часове. Скоро предстои да бъдат включени кохлеарните импланти и на двете сестри. Предстоят настройки за по-добър звук, но голямата стъпка вече е направена.

Това ли е най-щастливият момент за семейството, за родителите, за вас като лекари?

Доц. д-р Попов: Разбира се. В момента, в който детето чуе сигнала, чуе изведнъж, че нещо ново се случва, е прекрасен момент.

Какво ви дава на вас тази ваша работа?

Всеки лекар, който си обича работата, това му става част от живота. Това е истината. Огромна част. От живота. И осъзнаваш, че това, което правиш, е изключително важно.

А ти за какво си мечтаеш оттук насетне?

Камелия Янкова: Аз си мечтая само за тях. Да се социализират, да са самостоятелни. Нямам други мечти. Те са ми мечтите.

Каква ще е тази Коледа за вас?

Чуваща Коледа ще е за нас. И едно голямо начало, което съм сигурна, ще донесе много успехи. Голямата крачка я направихме. Сега започваме да берем плодовете.