Истанбул, Турция. В тази болница се случи чудото. Две деца, родени свързани, тръгнаха по своите отделни пътища, благодарение на армия от лекари. Елизабет и Мери, сиамски близначки, родени в Камерун, получиха шанса да започнат живота си от начало. И поотделно.
Каролин и Ричард Акуе очаквали с нетърпение близначките да се появят на бял свят. Дори не подозирали, че децата им ще се родят свързани. Това не проличало на нито един от прегледите по време на бременността. Елизабет и Мери се появяват с планирано цезарово сечение на 6 юли 2020 година.
Когато родихте близначките, беше ли изненада за вас?
„Да, това беше голяма изненада. Защото аз знаех, че очаквам две бебета, но не съм и предполагала, че ще бъдат сиамски близнаци“, разказа пред bTV Каролин.
Елизабет и Мери се раждат свързани в долната част на гръбначния стълб – с общи органи и общи системи. Трудностите за семейството започват още в самото начало.
Каролин, коя беше най-голямата трудност за теб, докато бебетата бяха свързани?
Най-трудно ми беше да ги кърмя. Защото, докато кърмиш едното дете, другото плаче и лежи в неудобна позиция. Въобще не беше лесно.
Семейството започва да търси варианти за операция на децата, която да ги раздели успешно. В Камерун това не било възможно - лекарите им казали, че нямат нужното оборудване за толкова сложна интервенция. Но Елизабет и Мери набират популярност в родната страна и ето, че идва добра новина - държавата решава да им помогне и заявява, че ще поеме всички разходи по сложната операция, стига родителите да намерят подходяща болница, която да се заеме със сложния случай.
Как решихте да отидете в турска болница?
„Първоначално мислихме да отидем в САЩ, говорихме с две болници там, които обаче ни казаха, че трябва да почакаме заради COVID-19. Но ние искахме да чакаме, защото не знаехме какво ще се случи с децата ни. И така, стигнахме до Турция. Посолството на Камерун в Анкара ни помогна да се свържем с болницата“, разказа Ричард.
На 30 март 2021 година, 9-месечните Мери и Елизабет са приети в болница в Турция. Детският хирург проф. Бурак Тандер е първият е лекарят, който ги посреща.
Кога срещнахте за първи път сиамските близначки и какво беше първото ви впечатление, първата ви мисъл?
Когато дойдоха в болницата, трябваше да им направя първичен преглед. И още тогава си казах, че е възможно да ги разделим. Но първото нещо, което трябваше да направим, е да организираме мултидисциплинарен екип – лекари от най-различни специалности.
Може ли да ни опишете състоянието им преди операцията? Кои органи трябваше да си споделят?
Беше голямо предизвикателство, защото отделителната и половата система, тяхната храносмилателна система, централната нервна система, както и кръвоносната система бяха свързани, бяха общи. А към тях като прибавим и опорно-двигателната система, значи общо шест системи. Беше изключително трудно да разделим всяка една от тези системи, без да нанесем каквато и да е вреда върху която и да е от тях.
Екип от лекари, включващи детски хирурзи, анестезиолози, неврохирурзи, пластични хирурзи, радиолози, съдови хирурзи, физиотерапевти и рехабилитатори приемат предизвикателството и започват подготовка по разделянето на децата. Това отнема на екипа четири месеца и половина.
За да бъде минимизиран рискът от грешки, биотехнолози подготвят триизмерни модели на мястото, на което близначките са свързани. Това позволява на лекарите да планират по-прецизно действията си по време на самата хирургична интервенция.
Каква беше ролята на 3-D моделите, които изработихте преди самата операция? Ако не разполагахте с тях, щяхте ли да рискувате да направите операцията?
Тези 3-D модели ни помогнаха много да подготвим самата операция. Без тях, щеше да бъде малко по-опасно да се впуснем в това.
В 8 часа на 12 август 2021 година сиамските близначки влизат в операционната зала. Там остават в продължение на 27 часа.
Първи започват неврохирурзите – екипът на проф. Мемет Йозек е отговорен за разделянето на гръбначния стълб. Предизвикателствата започват още в самото начало.
Зная, че по време на операцията е било много трудно да позиционирате бебетата на операционната маса?
Да, това беше голям проблем. По принцип, когато правим операция на гръбначния стълб, пациентът лежи по корем. А ние. като лекари, стоим прави и виждаме ясно нашето хирургично поле пред нас. Това не беше възможно при сиамските близнаци, поставихме ги на плоска повърхност и аз трябваше да правя моята част наведен. В продължение на 8 часа, което със сигурност е много неудобно от лекарска гледна точка. Но успяхме. Имал съм подобни случаи и преди.
По време на разделянето на гръбначния стълб, ако се беше случила грешка, какви можеха да бъдат последствията за бебетата?
Много просто. Първо, те щяха да останат парализирани, нямаше да могат да контролират уринарната функция, да пазят равновесие, нито да седят правилно. Така че, разделяйки ги, не означава автоматично, че те продължават живота си с нормални функции, защото те не са имали такива преди операцията. Разделянето им беше много рисково.
Друг проблем при гръбначния стълб е, че той е наситен на нервни коренчета, които в техния случай са опасно близо едни до други и е трудно да проследиш кой нерв към кое бебе принадлежи. Задавах си често въпроса: "Този нерв сега на Елизабет ли е или на Мери?" Ако отрежеш погрешния нерв, той няма да функционира никога повече. Но се справихме.
След осемте часа работа на екипа на проф. Йозек, идва ред и на детските и пластичните хирурзи. Като през цялото време анестезиолозите контролират прецизно упойката на децата.
Кое беше по-специфичното при даване на анестезия на сиамски близнаци?
Имахме нужда от два екипа за всяко от бебетата – анестезиолози за Мери и анестезиолози за Елизабет. Всичко беше по две. Беше много трудно да ги позиционираме на операционната маса, имаше загуба на кръв, трябваше да контролираме всяка една минута анестезията“, разказа анестезиологът доц. д-р Зехра Усталар.
Как различавахте екипите?
С цветове. Екипът на едното бебе беше в червено, а екипът на другото бебе в жълто.
Всъщност, колко лекари участвахте в целия процес?
„Не съм ги броил, честно казано, но със сигурност повече от 20 лекари специалисти и повече от 40 други здравни специалисти. Ако близначките бяха останали свързани, те никога нямаше да могат да ходят, нямаше да бъдат самостоятелни и много от физиологичните им функции щяха да се влошат с времето“, добави проф. д-р Бурак Тандер.
И така, докато лекарите са в операционната зала в продължение на 27 часа, от другата страна на вратата са родителите на Мери и Елизабет, молейки се всичко да бъде наред.
Разкажете ми за деня на операцията. Какво си мислехте през тези часове? Страхувахте ли се?
„Да, бях много разтревожена, защото никой не знаеше какъв ще е изходът от операцията. А и мислейки за цялата болка, през която децата ми ще преминат, това беше много тежко“, разказа майка им.
„Лекарите ни бяха подготвили за всички възможни изходи. А аз си казах, че всичко е в Божиите ръце и знаех, че операцията ще бъде успешна. Молих се през цялото време. Дори когато лекарите ни предупредиха, че може да загубим едното дете или дори двете, или че ще се появят усложнения, аз вярвах, че накрая всичко ще бъде наред. Както и стана. В деня и в нощта на операцията не спахме въобще, бяхме будни през цялото време и се молихме“, добави баща им.
Кой беше най-критичният момент за вас през тези 27-часова операция?
„За мен най-трудно беше да разделя храносмилателната, отделителната и половата им система, това беше моята задача. Неврохирурзите разделиха централната нервна система, съдовите хирурзи – кръвоносната система, а пластичните хирурзи – опорно-двигателната система“, обясни д-р Бурак Тандер.
В този уникален случай на близначките Мери и Елизабет ролята на пластичните хирурзи се оказва от изключително значение.
„В този случай имахме части от тялото, които трябваше да бъдат покрити с тъкан, защото такава липсваше след сложното разделяне. Но нямахме достатъчно кожа, затова какво направихме. Поставихме 5 тъканни разширители – това са силиконови импланти, които леко се уголемяват под тъканта и всъщност така я разширяват. И така, след два месеца имахме достатъчно тъкан, с която да реконструираме липсващата такава на мястото на операцията“, обясни пластичният хирург проф. д-р Хакан Аър.
Кога поставихте тези тъканни разширители? Преди или след операцията?
„Най-напред поставяме тези разширители, тоест аз бях първият лекар, който оперира децата. Това се случи два месеца преди голямата 27-часова операция. В това време имплантите се уголемяваха и така разширяваха тъканта. А по време на голямата операция, премахнахме разширителите и използвахме разширената тъкан, за да покрием дефицита на тъкан на мястото на операцията“, добави той.
Бяхте ли през всички тези 27 часа в операционната зала?
„О, да, бях. В началото контролирах тъканните разширители. След това започна операцията на централната нервна система и тук отново имах роля, защото се разделя не само тъканта, но и мускулите, костите, кръвоносните съдове. Аз, всъщност, бях най-щастливият лекар, който в 5 сутринта на другия ден направи последната хирургична интервенция“, разказа още той.
На 13 август 2021 година близначките Мери и Елизабет излизат от операционната зала – разделени. За първи път в живота си те лежат в отделни легла.
След операцията близначките са преместени в интензивното отделение на болницата, където се намираме в момента. Тук остават в продължение на осем дни, първа се събужда Мери.
В интензивното те са под наблюдението на проф. Агоп Читак: „Трябваше да ги поставим на механична вентилация и на специални медикаменти, за да възстановим дихателната им функция. Но дори след това ги оставихме известно време за наблюдение. Първа изписахме Мери от интензивното, а после и Елизабет.“
Всъщност колко дълго им се наложи да бъдат в интензивно отделение? Кой беше най-емоционалният момент за вас, след като бяха изписани от интензивното?
„На Мери ѝ отне 8 дни, а на Елизабет 11 дни. След това ги преместихме на втория етаж, в детското отделение, където състоянието им се подобряваше. Най-емоционалният момент за мен беше, когато Мери отвори очи и ни погледна. Изпитах същото щастие и три дни по-късно, когато Елизабет също отвори очи“, разказа още той.
Когато ги видяхте за първи път след операцията, вече разделени, каква беше емоцията?
„Когато разбрах, че всичко е наред, дори преди още да съм ги видял, наистина изкрещях от радост. Вълнението беше толкова голямо. Да ги видиш успешно разделени без никакви усложнения, след като 9 месеца са било едно цяло, беше най-големият подарък за мен“, разказа баща им.
След като и двете бебета излизат от интензивното отделение, те се виждат за първи път в живота си очи в очи.
„Елизабет трябваше да стои в интензивното отделение по-дълго от Мери. А преди това в продължение на 9 месеца те са се събуждали заедно, хванати за ръце. След като ги разделихме, те не бяха заедно в продължение на седмица. И когато се видяха за първи път беше много, много вълнуващо. Защото те никога не се бяха виждали очи в очи. И Мери постоянно докосваше Елизабет. Беше много вълнуващо“, разказа доц. д-р Зехра Устулар.
Мери и Елизабет остават още два месеца в болницата за рехабилитация. А сега вече са си у дома в Камерун. Разговорът ни с родителите се случва, докато Мери спи в нейното легло. А Елизабет изучава с любопитство камерата, през която си говорим.
Какво ви се иска да кажете на лекарите, които направиха всичко това възможно?
„Към лекарите, ако има дума, която е по-силна от думата "благодаря", ще я използвам за тях. Те приеха Елизабет и Мери като техни деца, грижиха се за тях като за собствени деца. Много съм им благодарен, нека Господ ги закриля, да им дава мъдрост, за да продължат да правят чудеса“, заяви Ричард Акуе.
Какво място имаше емоцията в тази история лично за Вас?
„Задавали са ми този въпрос неведнъж и моят отговор винаги е този: „В практиката ми като детски неврохирург няма място за емоции. Ако си повлияеш от емоциите си, вероятността да направиш грешка, е много голяма. Това е твоя работа. Няма място за емоции. Планирай работата си, направи работата си, свърши работата си и планирай следващата операция. Зная, че звучи сухо, но това е реалността“, смята неврохирургът проф. Мехмет Йозек.
Какво е вашето удовлетворение, че участвахте в тази операция?
„Най-просто казано – гордост и чест. Горд съм с моя екип и моите колеги. Това е една необикновена операция и това, че я направихме успешно. Успяхме да изпратим бебетата живи и здрави у дома“, добави Хакан Аър.
На 6 юли тази година Мери и Елизабет ще навършат две години. Развиват се добре. След няколко години ще имат нужда от още няколко хирургични намеси, които отново ще бъдат извършени от лекарите в Истанбул. Но най-страшното е зад гърба им, защото гърба им се пази от армия от лекари, които вече написаха история.
Истанбул, Турция. В тази болница се случи чудото. Две деца, родени свързани, тръгнаха по своите отделни пътища, благодарение на армия от лекари. Елизабет и Мери, сиамски близначки, родени в Камерун, получиха шанса да започнат живота си от начало. И поотделно.
Каролин и Ричард Акуе очаквали с нетърпение близначките да се появят на бял свят. Дори не подозирали, че децата им ще се родят свързани. Това не проличало на нито един от прегледите по време на бременността. Елизабет и Мери се появяват с планирано цезарово сечение на 6 юли 2020 година.
Когато родихте близначките, беше ли изненада за вас?
„Да, това беше голяма изненада. Защото аз знаех, че очаквам две бебета, но не съм и предполагала, че ще бъдат сиамски близнаци“, разказа пред bTV Каролин.
Елизабет и Мери се раждат свързани в долната част на гръбначния стълб – с общи органи и общи системи. Трудностите за семейството започват още в самото начало.
Каролин, коя беше най-голямата трудност за теб, докато бебетата бяха свързани?
Най-трудно ми беше да ги кърмя. Защото, докато кърмиш едното дете, другото плаче и лежи в неудобна позиция. Въобще не беше лесно.
Семейството започва да търси варианти за операция на децата, която да ги раздели успешно. В Камерун това не било възможно - лекарите им казали, че нямат нужното оборудване за толкова сложна интервенция. Но Елизабет и Мери набират популярност в родната страна и ето, че идва добра новина - държавата решава да им помогне и заявява, че ще поеме всички разходи по сложната операция, стига родителите да намерят подходяща болница, която да се заеме със сложния случай.
Как решихте да отидете в турска болница?
„Първоначално мислихме да отидем в САЩ, говорихме с две болници там, които обаче ни казаха, че трябва да почакаме заради COVID-19. Но ние искахме да чакаме, защото не знаехме какво ще се случи с децата ни. И така, стигнахме до Турция. Посолството на Камерун в Анкара ни помогна да се свържем с болницата“, разказа Ричард.
На 30 март 2021 година, 9-месечните Мери и Елизабет са приети в болница в Турция. Детският хирург проф. Бурак Тандер е първият е лекарят, който ги посреща.
Кога срещнахте за първи път сиамските близначки и какво беше първото ви впечатление, първата ви мисъл?
Когато дойдоха в болницата, трябваше да им направя първичен преглед. И още тогава си казах, че е възможно да ги разделим. Но първото нещо, което трябваше да направим, е да организираме мултидисциплинарен екип – лекари от най-различни специалности.
Може ли да ни опишете състоянието им преди операцията? Кои органи трябваше да си споделят?
Беше голямо предизвикателство, защото отделителната и половата система, тяхната храносмилателна система, централната нервна система, както и кръвоносната система бяха свързани, бяха общи. А към тях като прибавим и опорно-двигателната система, значи общо шест системи. Беше изключително трудно да разделим всяка една от тези системи, без да нанесем каквато и да е вреда върху която и да е от тях.
Екип от лекари, включващи детски хирурзи, анестезиолози, неврохирурзи, пластични хирурзи, радиолози, съдови хирурзи, физиотерапевти и рехабилитатори приемат предизвикателството и започват подготовка по разделянето на децата. Това отнема на екипа четири месеца и половина.
За да бъде минимизиран рискът от грешки, биотехнолози подготвят триизмерни модели на мястото, на което близначките са свързани. Това позволява на лекарите да планират по-прецизно действията си по време на самата хирургична интервенция.
Каква беше ролята на 3-D моделите, които изработихте преди самата операция? Ако не разполагахте с тях, щяхте ли да рискувате да направите операцията?
Тези 3-D модели ни помогнаха много да подготвим самата операция. Без тях, щеше да бъде малко по-опасно да се впуснем в това.
В 8 часа на 12 август 2021 година сиамските близначки влизат в операционната зала. Там остават в продължение на 27 часа. Първи започват неврохирурзите – екипът на проф. Мемет Йозек е отговорен за разделянето на гръбначния стълб. Предизвикателствата започват още в самото начало.
Зная, че по време на операцията е било много трудно да позиционирате бебетата на операционната маса?
Да, това беше голям проблем. По принцип, когато правим операция на гръбначния стълб, пациентът лежи по корем. А ние. като лекари, стоим прави и виждаме ясно нашето хирургично поле пред нас. Това не беше възможно при сиамските близнаци, поставихме ги на плоска повърхност и аз трябваше да правя моята част наведен. В продължение на 8 часа, което със сигурност е много неудобно от лекарска гледна точка. Но успяхме. Имал съм подобни случаи и преди.
По време на разделянето на гръбначния стълб, ако се беше случила грешка, какви можеха да бъдат последствията за бебетата?
Много просто. Първо, те щяха да останат парализирани, нямаше да могат да контролират уринарната функция, да пазят равновесие, нито да седят правилно. Така че, разделяйки ги, не означава автоматично, че те продължават живота си с нормални функции, защото те не са имали такива преди операцията. Разделянето им беше много рисково.
След осемте часа работа на екипа на проф. Йозек, идва ред и на детските и пластичните хирурзи. Като през цялото време анестезиолозите контролират прецизно упойката на децата.
Кое беше по-специфичното при даване на анестезия на сиамски близнаци?
Имахме нужда от два екипа за всяко от бебетата – анестезиолози за Мери и анестезиолози за Елизабет. Всичко беше по две. Беше много трудно да ги позиционираме на операционната маса, имаше загуба на кръв, трябваше да контролираме всяка една минута анестезията“, разказа анестезиологът доц. д-р Зехра Усталар.
Как различавахте екипите?
С цветове. Екипът на едното бебе беше в червено, а екипът на другото бебе в жълто.
Всъщност, колко лекари участвахте в целия процес?
„Не съм ги броил, честно казано, но със сигурност повече от 20 лекари специалисти и повече от 40 други здравни специалисти. Ако близначките бяха останали свързани, те никога нямаше да могат да ходят, нямаше да бъдат самостоятелни и много от физиологичните им функции щяха да се влошат с времето“, добави проф. д-р Бурак Тандер.
И така, докато лекарите са в операционната зала в продължение на 27 часа, от другата страна на вратата са родителите на Мери и Елизабет, молейки се всичко да бъде наред.
Разкажете ми за деня на операцията. Какво си мислехте през тези часове? Страхувахте ли се?
„Да, бях много разтревожена, защото никой не знаеше какъв ще е изходът от операцията. А и мислейки за цялата болка, през която децата ми ще преминат, това беше много тежко“, разказа майка им.
„Лекарите ни бяха подготвили за всички възможни изходи. А аз си казах, че всичко е в Божиите ръце и знаех, че операцията ще бъде успешна. Молих се през цялото време. Дори когато лекарите ни предупредиха, че може да загубим едното дете или дори двете, или че ще се появят усложнения, аз вярвах, че накрая всичко ще бъде наред. Както и стана. В деня и в нощта на операцията не спахме въобще, бяхме будни през цялото време и се молихме“, добави баща им.
Кой беше най-критичният момент за вас през тези 27-часова операция?
„За мен най-трудно беше да разделя храносмилателната, отделителната и половата им система, това беше моята задача. Неврохирурзите разделиха централната нервна система, съдовите хирурзи – кръвоносната система, а пластичните хирурзи – опорно-двигателната система“, обясни д-р Бурак Тандер.
В този уникален случай на близначките Мери и Елизабет ролята на пластичните хирурзи се оказва от изключително значение.
„В този случай имахме части от тялото, които трябваше да бъдат покрити с тъкан, защото такава липсваше след сложното разделяне. Но нямахме достатъчно кожа, затова какво направихме. Поставихме 5 тъканни разширители – това са силиконови импланти, които леко се уголемяват под тъканта и всъщност така я разширяват. И така, след два месеца имахме достатъчно тъкан, с която да реконструираме липсващата такава на мястото на операцията“, обясни пластичният хирург проф. д-р Хакан Аър.
Кога поставихте тези тъканни разширители? Преди или след операцията?
„Най-напред поставяме тези разширители, тоест аз бях първият лекар, който оперира децата. Това се случи два месеца преди голямата 27-часова операция. В това време имплантите се уголемяваха и така разширяваха тъканта. А по време на голямата операция, премахнахме разширителите и използвахме разширената тъкан, за да покрием дефицита на тъкан на мястото на операцията“, добави той.
Бяхте ли през всички тези 27 часа в операционната зала?
„О, да, бях. В началото контролирах тъканните разширители. След това започна операцията на централната нервна система и тук отново имах роля, защото се разделя не само тъканта, но и мускулите, костите, кръвоносните съдове. Аз, всъщност, бях най-щастливият лекар, който в 5 сутринта на другия ден направи последната хирургична интервенция“, разказа още той.
На 13 август 2021 година близначките Мери и Елизабет излизат от операционната зала – разделени. За първи път в живота си те лежат в отделни легла. След операцията близначките са преместени в интензивното отделение на болницата, където се намираме в момента. Тук остават в продължение на осем дни, първа се събужда Мери.
В интензивното те са под наблюдението на проф. Агоп Читак: „Трябваше да ги поставим на механична вентилация и на специални медикаменти, за да възстановим дихателната им функция. Но дори след това ги оставихме известно време за наблюдение. Първа изписахме Мери от интензивното, а после и Елизабет.“
Всъщност колко дълго им се наложи да бъдат в интензивно отделение? Кой беше най-емоционалният момент за вас, след като бяха изписани от интензивното?
„На Мери ѝ отне 8 дни, а на Елизабет 11 дни. След това ги преместихме на втория етаж, в детското отделение, където състоянието им се подобряваше. Най-емоционалният момент за мен беше, когато Мери отвори очи и ни погледна. Изпитах същото щастие и три дни по-късно, когато Елизабет също отвори очи“, разказа още той.
Когато ги видяхте за първи път след операцията, вече разделени, каква беше емоцията?
„Когато разбрах, че всичко е наред, дори преди още да съм ги видял, наистина изкрещях от радост. Вълнението беше толкова голямо. Да ги видиш успешно разделени без никакви усложнения, след като 9 месеца са било едно цяло, беше най-големият подарък за мен“, разказа баща им.
След като и двете бебета излизат от интензивното отделение, те се виждат за първи път в живота си очи в очи.
„Елизабет трябваше да стои в интензивното отделение по-дълго от Мери. А преди това в продължение на 9 месеца те са се събуждали заедно, хванати за ръце. След като ги разделихме, те не бяха заедно в продължение на седмица. И когато се видяха за първи път беше много, много вълнуващо. Защото те никога не се бяха виждали очи в очи. И Мери постоянно докосваше Елизабет. Беше много вълнуващо“, разказа доц. д-р Зехра Устулар.
Мери и Елизабет остават още два месеца в болницата за рехабилитация. А сега вече са си у дома в Камерун. Разговорът ни с родителите се случва, докато Мери спи в нейното легло. А Елизабет изучава с любопитство камерата, през която си говорим.
Какво ви се иска да кажете на лекарите, които направиха всичко това възможно?
„Към лекарите, ако има дума, която е по-силна от думата "благодаря", ще я използвам за тях. Те приеха Елизабет и Мери като техни деца, грижиха се за тях като за собствени деца. Много съм им благодарен, нека Господ ги закриля, да им дава мъдрост, за да продължат да правят чудеса“, заяви Ричард Акуе.
Какво място имаше емоцията в тази история лично за Вас?
„Задавали са ми този въпрос неведнъж и моят отговор винаги е този: „В практиката ми като детски неврохирург няма място за емоции. Ако си повлияеш от емоциите си, вероятността да направиш грешка, е много голяма. Това е твоя работа. Няма място за емоции. Планирай работата си, направи работата си, свърши работата си и планирай следващата операция. Зная, че звучи сухо, но това е реалността“, смята неврохирургът проф. Мехмет Йозек.
Какво е вашето удовлетворение, че участвахте в тази операция?
„Най-просто казано – гордост и чест. Горд съм с моя екип и моите колеги. Това е една необикновена операция и това, че я направихме успешно. Успяхме да изпратим бебетата живи и здрави у дома“, добави Хакан Аър.
На 6 юли тази година Мери и Елизабет ще навършат две години. Развиват се добре. След няколко години ще имат нужда от още няколко хирургични намеси, които отново ще бъдат извършени от лекарите в Истанбул. Но най-страшното е зад гърба им, защото гърба им се пази от армия от лекари, които вече написаха история.
-
120 минути 14 мин.„Спасените”: ТВ водеща се върна на екран след 21 операции, 3 пъти в кома и откъсната ръка -
120 минути 6 мин.„Спасените“: Писмото, което разплака един детски хирург -
120 минути 7 мин.„Спасените”: Виктория и смелостта да покажеш „различната” красота -
120 минути 9 мин.„Спасените”: Обичам те, тате!
-
120 минути 14 мин.„Спасените”: ТВ водеща се върна на екран след 21 операции, 3 пъти в кома и откъсната ръка -
120 минути 6 мин.„Спасените“: Писмото, което разплака един детски хирург -
120 минути 7 мин.„Спасените”: Виктория и смелостта да покажеш „различната” красота -
120 минути 9 мин.„Спасените”: Обичам те, тате!
