„Спасените”: Обичам те, тате!

От една година Фондация "За доброто" подпомага с по 500 лв. на месец децата на медици и учители, загубили родител заради COVID-19. От началото на пандемията над 22 000 медици и близо 29 000 педагози са заразени.

Над 200 учители и над 100 лекари са загубили живота си. Това са над 300 души, които са били на първа линия и са били длъжни да работят в тази пандемия, и са оставили деца. Наша отговорност, на обществото, е да се погрижим за тези деца.

Видеоклип, показващ как едно дете остава само, защото е загубило своя родител, е част от кампанията на Фондация "За доброто" в помощ на децата на лекари и учители, които са загубили битката с COVID-19. А целта е всяко дете, останало само, да се почувства по-малко само…

На същата пейка, в същия парк, в същия студ срещаме Юлия Спирова, на 12 г., момичето, което изиграва ролята на детето сираче.

- След като видя видеото готово, какво чувство остави у теб?
- Първо се почувствах част от самата кампания. Второ – докато снимахме клипа, усетих самата празнота, че мама я няма. И нейният образ е плод на моята фантазия.

- Кой от кадрите във видеото ти е най-емоционалният?
– Последният, защото тогава наистина… не трябваше да се разплача, но емоцията беше голяма. Насълзих се.

В клипа майката, която не идва, защото я няма, е Димитрина. Те са майка и дъщеря и в реалния живот.

- Трудно ли се изиграва такава роля?
- Аз имам две деца и във всеки един момент, в който мисъл ми мине през главата, че аз може да не съм до тях, много е тежко, каза Димитрина Спирова, съосновател на Фондация „За дорбото“.

- Защо го направихте?
- Ние трябва постоянно да подхранваме спомена на хората, било и по този начин, защото това не трябва да се забравя. Тези деца ще имат нужда от нас като общество, защото това са нашите деца. И ако не сме ние като общество да се погрижим, просто… не можем да ги оставим…

В нашата версия на този клип Юлия ще прегърне майка си, ще се целунат и ще се хванат за ръце… Но много деца не могат да направят това...

„Моят баща беше най-добрият човек и доктор, който познавах. Спасявал е живота на стотици хора. Никога няма да забравя деня 30 ноември, когато ни изпратиха при баба и дядо, защото те влизаха в COVID отделението заедно с мама. Дни по-късно разбрахме, че тате се е разболял. Това беше най-тъжната Коледа без тати и мама. Мама казва, че той не е умрял, а ни гледа от небето и винаги ще ни помага. Единственото ми желание е тази пандемия да приключи и нито едно дете да остава без родител. Аз ще продължа да бъда най-добрата в класа и всеки мой успех ще посвещавам на него. За нас той ще си остане най-добрият баща и винаги ще си остане такъв. Обичаме те, тате!“

- Разкажи ни за това писмо. Кога го написа?
- Бях го написала преди 1 година, каза Галена Карафезиева, дъщеря на д-р Велин Карафезиев.

- На кого е посветено това писмо?
- На баща ми…

Малкият син, Борислав Карафезиев, на 7 г., показва снимки с баща си и разказва:

„Тук сме с тати, където тръгнахме на път. А тук сме заедно всички в Перущица. Тате е горе в небето и ни дава сили“.

- Когато те питат за баща си, ти какво им отговаряш?
- Казвам им, че той е на небето, че той ни помага, той ни гледа и много пъти, когато имаме трудни моменти, аз им казвам "Сега тати ще ни помогне!", разказа Веселина Караколева, съпруга на д-р Велин Карафезиев.

- Ти вярваш ли в това?
- Вярвам, да.

Преди 2 години, когато започва COVID-пандемията, д-р Велин Карафезиев, хирург, и съпругата му Веселина, медицинска сестра, остават на първа линия – грижат се за техните пациенти въпреки многото "въпросителни" около тогава все още непознатия вирус.

В пика на втората вълна, Веселина влиза два пъти влиза в COVID отделение, за да се грижи за болните.

- Когато влезе, какво видя?
– Нещо, което за 20 години не бях виждала. Беше страшно. Нещо, което не искам да си спомням. Защото е кошмар. Видях млади хора, които влизаха здрави и прави и след 1 час ги нямаше. Видях зловещи картини, които никога няма да забравя.

При второто й влизане в COVID зоната, тя самата се заразява с вируса. По същото време се заразява и д-р Карафезиев.

„Пациентите, които идваха, не се знаеше с COVID ли са, не са ли, впоследствие се разбираше. Даже последно преди да се разболее, той мислеше, че вече се е заразил от пациент, който е оперирал последните дни. Който впоследствие излезе, че е положителен.

3-4 дена се лекуваше вкъщи, обичайно протичаше. Но след 5 дни се влоши, приеха го веднага в болница и на седмия-осмия ден го интубираха“, спомня си Веселина.

„Впоследствие на 15-ия ден също бях приета с тежка пневмония. Той беше в едната болница, аз в другата. И двамата по едно и също време“, допълни тя.

Веселина остава 10 дни на лечение в болницата, но през цялото време се молила за съпруга си. Пропускат Коледа с децата си с надеждата, че ще имат много други Коледи заедно.

- Ти, като медицинско лице, когато разбра, че е интубиран…?
- Надеждата умира последна. Всеки се надяваше, че ще се оправи. Помогнал е на толкова хора, спасил е толкова животи…

- Помниш ли последните думи, които той ти каза?
– Той каза, че ще се оправи и всичко ще бъде, както преди...

Д-р Карафезиев губи битката с COVID- 19 на 30 декември 2020 година.

- Как се казва такова нещо на две малки деца?
- Много трудно. Те много време след това постоянно казваха, че тати ще дойде, тати ще се върне…Не можеха да приемат. Ние им казахме, че той е отишъл на небето, че той е звездичка, че той ни гледа отгоре и ще ни помага.

Така, животът на едно семейство се променя необратимо.
Веселина става по-силна и се учи всеки ден да бъде и майка, и баща за двете си деца.

„Животът ни стана много по-труден. Аз загубих 3 месеца след това и баща си от COVID. Животът стана труден. Една борба, през която всеки ден трябва да преминаваме".

И 10-годишната Галена става по-силна, и пораства бързо. През най-трудния период нейна подкрепа е началната й учителка.

„Това, което успяхме да направим тогава, беше да наемем дядо Коледа и да го пратим при бабата и дядото при децата, защото това наистина беше най-тежката Коледа без родители. И след това тя порасна много бързо. Пролича си. При всички случаи даде отражение и ще продължава да дава“, каза Мариана Найденова, начален учител на Галена.

Но в името на баща си, Галена продължава да жъне успехи в училище и продължава да мечтае.

- Какви други мечти имаш, освен да си актриса?
– Да не се разделяме с никой родител вече. И главно това е.

- Татко ти на какво искаше да те научи?
– Да сме добри хора и да си вярваме. Също и да ценим малкото.

7-годишният Боби пък вече знае, че ще наследи професията на баща си.

- Ти какъв искаш да станеш като пораснеш голям?
– Доктор.

- Защо?
-Защото и аз искам да стана като него.

- Ти сега си мъжът в къщата!
- Да, знам.

- Мама и кака казват ли ти го?
- Само мама. Кака не ми го е и казвала и един път.

- Какъв трябва да бъде мъжът в къщата?
– Добър. И винаги да се грижи за тях. И да продължаваме всички напред.

И Боби, и Галена са подкрепени с месечна стипендия от по 500 лева от фондация "За доброто". Амбицията на организацията е да помагат на тези деца до 18-годишна възраст, но това зависи изцяло от нас, дарителите.

„Идеята дойде спонтанно и абсолютно логично, защото втората вълна в България се отрази много сериозно, защото в първата се пазихме. И започнаха да умират хора, започнаха да остават деца без родители и за нас беше напълно естествено да се опитаме да помогнем. Избрахме медиците и учителите като професии, които са важни за обществото и като хора, които всъщност нямаха избор и трябваше да продължат да работят, когато другите хора си останаха вкъщи“, разказа Свилена Георгиева, изпълнителен директор на Фондация "За доброто".

В момента децата стипендианти са 28. Някои са загубили баща си, други майка си, а трети – и двамата си родители.

- Без тази стипендия как би се справила?
- Много трудно. Просто това е голяма помощ, за която съм им благодарна, категорична е Веселина.

- Теб какво те спасява след тази трагедия?
- Децата. Държа да успея да ги възпитам, да ги направя добри хора. Възпитанието е много важно. Баща им държеше те да са добре възпитани, да са образовани и да вярват, че хубавото тепърва предстои.