Тя е журналист по призвание. Различна е. Тя не се срамува от белезите и от травмите. Смело се поглежда в огледалото. И вижда… победител!

Тя се радва на живота, след като животът беше на косъм да й се изплъзне и тя има какво да ни каже.

Денят е петък сутринта. Мястото е студиото на сутрешния блок  "Ново утро" на телевизия Pink – най-гледаната телевизия в Сърбия. Посреща ни водещата - Деа Джурджевич.

- Здравейте, добре дошли!
- Здравейте. Приятно ми е, казвам се Добри!
- Зная. Аз съм Деа.

С колегата Добромир Иванов сме гости в студиото на "Ново утро"– този път сме от другата страна на камерата и на микрофона.

Въпросите задават Деа Джурджевич и колегата й Предраг Сарапа.

Деа Джруджевич: Днес имаме специални гости от България. Нашите колеги от българската телевизия bTV. Журналистът Кристина Газиева и операторът Добромир Иванов. Добро утро! Добре дошли!

Предраг Сарапа: По какъв повод сте тук?

Кристина Газиева: Поводът заради, който сме тук, е прекрасната Деа, за която разбрахме в социалните мрежи. Решихме да дойдем и да разкажем твоята история, защото имаме нужда от тези силни и вдъхновяващи истории. Твоята история заслужава да бъде разказана и извън Сърбия.

Още докато е студентка по журналистика в Белградския университет, Деа Джурджевич прекрачва прага на телевизия Pink – като стажант-репортер. Бързо забелязват качествата й. Назначават я на трудов договор само 2 месеца след това и за кратко време става един от най-разпознаваемите политически репортери в страната.

- Вече повече от 8 години се занимаваш с журналистика, защо всъщност избра журналистиката за своя професия?

- Завърших училище по икономика и винаги съм мислила, че ще стана икономист след време. (…) Но пък винаги ме е интересувала и политическата обстановка в страната. И идеята да бъда връзката между властта и обществото ми се стори много примамлива. И си казах, че по този начин може би ще бъда най-полезна на хората. 

Деа развива кариерата си стремглаво и впоследствие я избират за водеща на сутрешния блок "Ново утро". Телевизията е първата й любов, а там открива още една любов – Младен Миятович, един от най-емблематичните криминални и разследващи журналисти в Сърбия.

- От колко време сте заедно?
- Ох, срамота, не мога да изброя… 6 години! От 6 години сме заедно. 

Телевизията дава на Деа мечтаната професия. Дава й любовта и най-истинските приятелства. Една студена сутрин обаче, пътят към телевизията прави опит да й вземе всичко, което тя толкова много обича.

- 7 февруари 2019 година. Разкажи ни какво се случи?

- Тогава сутрешният блок започваше в 6:45 ч., беше зима, беше наистина студено, хлъзгаво и тъмно. Пътувайки за работа, на червен светофар, една жена ме удари отзад. Излязох от колата и извикахме полиция да огледа щетите. Бяхме включили светлините на колите, защото беше тъмно, казах на жената да се качи на тротоара при мен, защото е опасно на пътното платно. Междувременно се обадих на продуцента, за да знае, че ще се забавя. Разговорът продължи сигурно минутка, не повече. И в един момент само чух "Пази се!!!"…Обърнах се, видях фаровете на един червен автобус, който връхлетя върху мен и… буквално ме смаза в стената.

"В този ден бяхме на работа от рано сутринта. Разбрахме, че е станал тежък инцидент. И вярвайте ми, и сега настръхвам, като се сетя какво почувствах, когато разбрах, че жертвата е Деа“, разказа Боян Дацович, редактор в TV Pink.

Причината за инцидента – хлъзгава пътна настилка, шофьорът изгубил контрол над автобуса, направил рязък завой и връхлетял на тротоара. Зад него се вряза втори автобус на градския транспорт, а след това и една кола. Деа е влачена около седем метра.

- Когато автобусът даде на заден, видях, че лежах цялата в кръв на земята. Видях ръката си, откъсната, някъде изпод автобуса. Мозъкът ми не приемаше, че това се е случило. В този момент се уплаших само за едно – че никой няма да ми помогне и ще умра сама, спомня си Деа.

Единствено една млада жена се притичала на помощ – Мария Димитриевич. 

- Тя дойде да придържа главата ми, да не гледам, че кървя. И сама спираше кръвотечението от скъсаната ръка. Беше през цялото време до мен. И извика Бърза помощ, майка ми и приятеля ми Младен, добави Деа. 

В този ден Младен Миятович бил на работа – сутрешна смяна. Катастрофата била част от ресора, който покривал като репортер.

- Рано сутринта, получих обаждане от непознат номер. Деа беше на телефона и ми каза, че е пострадала тежко. Първо отидох до болницата, видях я за няколко секунди преди да влезе в операционната. След това се върнах, за да отразя инцидента. Бях дежурен в този ден и това беше мое професионално задължение, разказа Младен Миятович, партньор на Деа Джурджевич.

- Това ли беше най-трудната новина, която е трябвало да съобщите?

- Вече 20 години съобщавам тежки новини – пожари, убийства, катастрофи. Всяка ситуация е специфична. Тогава някак успях да се събера и инцидентът от 7 февруари 2019 година се опитах да го отразя по най-добрия професионален начин.

Деа Джурджевич е транспортирана до Военномедицинската академия в Белград с полиорганна травма.

„На скенер се видя, че имам травми на белите дробове и на сърцето. Краката ми бяха парализирани заради засегнати нерви на гръбначния стълб. И ръката ми беше откъсната от над лакътя, обясни Деа и допълни:

„Аз бях в съзнание до самото влизане в операционната зала. Лекарят ми каза, че един на милион могат да преживят такъв инцидент. После разбрах, че първата операция е била 5 часа и половина, били са много лекари и са успели да свържат ръката отново, но през цялото време са се страхували дали сърцето ми ще издържи. (…) Имам един голям метален имплант, който да свързва костта. Взеха ми вени от краката, които да присадят на ръката. От този крак извадиха и нерви, които да сложат в ръката, а от тук взеха и кожа, която отново да я сложат на ръката. Общо съм преживяла 21 операции, 3 пъти съм изпадала в кома, 3 месеца бях в интензивното, където нямаше прозорци. Нямах право да виждам никого, защото една малка инфекция можеше да означава смърт. Нямах телефон, нямаше телевизия. Не знаех какво се случва извън болницата“.

Прогнозата на лекарите била, че Деа се нуждае от 1 година възстановяване. Но водещата успява да съкрати този период наполовина.

„Успях за 6 месеца да се възстановя. В първата 3 месеца бяха операциите и корекциите, а в останалите се учих да ходя отново. Мозъкът ми беше забравил как се прави това. И когато вече можех да правя самостоятелно 25 крачки, се върнах на работа. Точно толкова са крачките от входа на студиото до стола на водещия“, каза Деа.

След инцидента Деа Джурджевич се връща в телевизията първо като гост – в централната емисия новини.

Таня Раденович е журналистът, който взема първото интервю от Деа след преживяното.
 
- Беше и хубаво, и тежко в същото време, защото от една страна – това е работата ми, от друга – Деа ми е толкова близка… и беше много емоционално за мен. Когато тя влезе в телевизията, с тръби по шията и превръзки по ръката, заедно с лекаря, който направи чудото да се случи… просто беше много разтърсващо, спомня си Таня Раденович, водеща в TV Pink, Сърбия.

- Деа ни каза, че много колеги са плакали, когато са я видели за пръв път след инцидента.

- Да, така е! Когато познаваш някого с тази енергия като нейната, с нейния оптимизъм… и когато я видиш след толкова страшен инцидент, отново същата – с нейната усмивка и енергия… Сега най-голямата ми грижа е, когато сме заедно, винаги да пазя ръката й.

- Искате да я пазите?

- Да, винаги. Емисията ми започва сега, благодаря ви. Деа, обичам те!

Още преди да е възстановена напълно, Деа решава да се върне на работа. Успява да съчетава рехабилитациите с ангажиментите си в телевизията.

Боян Дацович, редактор в TV Pink:

- Бяхте ли тук, когато тя се върна на работа?

- Да.

- Каква беше атмосферата?

- Всички бяхме толкова щастливи, ръкопляскахме й. Никой в нейното състояние не би се върнал толкова бързо на работа. Тя го направи, защото просто е искала. Всички бяхме щастливи. Едно ще ви кажа: Деа е равно на храброст.

- Смятате ли, че този инцидент ви сплоти вас, като колеги, като журналисти?

- Мисля, че винаги сме били сплотени, винаги сме били едно семейство. Тя успя да сплоти цялата държава. Хора, познати и непознати, се обединиха и бяха съпричастни към това, което й се случи.

- Кога беше първият ти ефир след инцидента?

- Аз се появих като водеща 6 месеца след инцидента. И първият ми гост беше президентът Вучич.

- Трудно ли ти беше да се появиш с протезата, с белезите по краката?

- Не. Аз бях щастлива, че се връщам към живота! Имаше колеги, които плакаха, като ме видяха отново. И аз бях в шок – "Защо плачете?! Аз съм жива!" Не се плаче за живи хора! Аз нямах търпение да се върна. Разбира се, в началото имах нужда от помощ да се качвам по стълбите, да карам колата, колегите ми помагаха. И сега съм щастлива, защото вече карам колата си сама, мога да се движа по стълбите сама.

- Кажи ни защо носиш тази превръзка или шина на ръката? Защо трябва да си с нея през цялото време?

- Нося я защото ръката ми стои ето така! Липсва ми така наречения нерв "Радиалис", нямаше как да бъде възстановен след инцидента, а той отговаря за сетивността на част от ръката, включително и на пръстите. И ако ръката стои само надолу, тя се надува, защото не може да връща кръвта. Но при следващата ми операция ще направят така, че да позиционират дланта ето така… и ще мога да движа малко повече пръстите, защото кръвообращението ще е по-добро. Друга причина да нося протезата е, е че хората я виждат и са внимателни – да не ме блъснат или ударят несъзнателно.

- Колко процента е функционална в момента?

- Много малко! Мога да правя само това. (свива длан) Но пак е голям успях, защото преди това беше изцяло неподвижна. Не можех дори да свивам лакътя, да я изправям. Сега мога тези неща. Мога да придържам вещи. Всичко е въпрос на психика. Радвам се на тези малки стъпки, защото чрез тях осъзнавам колко е хубав животът. В началото мразех хората, които имаха две здрави ръце. Защо те имат, а аз не?!  Защо се случва на мен, като нищо лошо на никого не съм сторила?! Но просто в един момент разбрах, че това е трябвало да ми се случи, има някаква причина. И моя задача е да го преживея. И ето, вече не се срамувам, мога да ви покажа, за мен не е проблем.

- Ти изглеждаш изключително силна, усмихната, красива жена! Но трудно ли беше да стигнеш до този начин на мислене?

- Да... Като публична личност трябваше да се усмихвам, дори когато не ми беше до това. Чаках с нетърпение да остана сама със себе си, за да се отдам на тъгата си. Година и половина ми трябваше психически да се справя с това. Напълнях, станах 92 килограма, опада ми косата от лекарствата. Най-трудната борба е борбата със себе си. Трябваше да се преборя със своя ум, да се примиря и да погледна ситуацията право в очите, без да ме е страх. И съм благодарна, че днес усмивката ми е истинска и се радвам на живота.

- Кой беше всъщност най-тежкият ти момент в този период?

- Неизвестността. Докато бях още на вентилация, отварях очи, виждах лекарите около мен и си казвах "Значи още съм жива!". Беше ми тежко, че моите близки страдаха. (…) И страха в себе си трудно преодолях. Страх ме беше да пресичам улицата, страх ме беше да се кача отново в кола. Страх ме беше да ме гледат със съжаление.

- А кога плака най-много?

- Когато бях на мач на любимия ми отбор. Аз съм най-големия фен на "Цървена звезда" и когато излязох от болницата, отидох на стадиона, имаше мач. Бях поканена от кмета на Белград. И при откриването, на микрофона казаха: "Тук е и Деа Джурджевич!" И 500 хиляди души се поклониха, аплодираха и викаха моето име "Деа, Деа!" И тогава плаках много! Не бях плакала до този момент толкова много.

След като оставя лошото зад гърба си, Деа основава и асоциацията "Да бъдем в безопасност!" – съвместно с пътната полиция, журналистката често води лекции пред млади хора за безопасността на движението по пътя. Смята, че инцидентът й е дал мисия и морално задължение – да предпази другите от това, което се е случило на нея.

„Аз се гордея с Деа. Тя показа физическа и духовна сила, пребори се с трудностите. Успя да се върне към нормалния начин на живот. Възхищавам й се, че основа тази асоциация и дава от енергията си, за да подобри ситуацията в Сърбия“, каза Младен Миятович.

В края на 2019 година Деа печели и приза "Жена на годината" – заради несломимия си дух и желанието за живот.

- Коя е Деа преди инцидента и коя е Деа сега? Различна ли си?

- Сега знам какво ми е приоритет. Преди инцидента си давах енергията за маловажни неща. Сега знам кое ми е важно. Сега знам на кого да давам времето и любовта си, защото виждам цената на живота.

- Коя е най-голямата ти мечта сега?

- Нищо не планирам. Опитвам се да се радвам на всеки един ден, защото наистина не знаеш какво ще ти се случи утре. Затова целта ми е във всеки един ден да бъда полезна, да направя нещо, което ще остане след мен.

- Накрая, кажи ни, какво ти се иска българските зрители да запомнят от твоята история?

- Всичко е възможно, тогава когато наистина го искаш. Ако силно желаеш нещо да се случи и си смел, значи то ще се случи. Няма да има пречки пред теб. И трябва да работиш за доброто на другите хора. Защото, когато си помагаме едни други, тогава оставяме следа след себе си.

- Благодаря!

- Благодаря ти и аз!

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!