Тя иска да танцува. Да лети. Да бъде изящна като птица. И кой е казал, че успехът няма да я сполети? Тя е балерина и идва с името си. защото вече е "победител".
Витория, много ти благодаря, че отделяш време за нас. Зная, че програмата ти е доста натоварена. Кажи ни всъщност, как минава един твой ден?
Аз съм тази, която благодари за поканата. Наистина дните ми са много заети. Още съм ученика и уча почти през целия ден и когато приключа училище, късния следобед, отивам в залата за тренировки.
Разкажи ни за твоето състояние. Каква е причината? Родена си така или впоследствие си изгубила ръцете си?
Така съм се родила. Дори майка ми не е очаквала, че ще се появя така на бял свят. Било е изненада за всички, дори и за лекарите. Те всъщност нямат обяснение за моето състояние.
Витория Буено се ражда преди 18 години в Санта Рита – малък бразилски град, където и до днес тя е атракция за местните жители. Разказва ни, че е свикнала да се вторачват в нея, но това по никакъв начин не я притеснява.
Всъщност какво беше твоето детство? Беше ли по-трудно? Имало ли е моменти, когато твоите връстници са се държали зле с теб, заради това, че си различна?
Мисля, че имах сравнително нормално детство. Разбира се, другите деца задаваха непрекъснато въпроси, бях им много интересна. Имало е случаи, в които някои съученици да ми се подиграват, да подмятат злостни коментари. Тогава, честно казано, чисто по детски се обиждах на всичко това. Но с течение на времето свикнах и вече дори не ми прави впечатление.
Трудно ли ти е да се справяш сама с всекидневните дейности? Или си се адаптирала?
Всъщност, няма как да чувствам липсата на ръцете ми, защото никога не съм имала такива. Още от малка съм свикнала да правя всичко с краката си. Въпреки че, да, понякога имам нужда от малка помощ, но бих казала, че мога да бъда напълно самостоятелна. Чувствам се пълноценен човек.
Но най-пълноценна Витория се чувства, когато танцува. За първи път влиза в балетната зала, когато майка ѝ я завежда едва 5-годишна.Казва, че е било любов от пръв поглед. Учителката ѝ помага много още от самото начало, за да може Витория да не се чувства различна от другите деца.
Зная, че точно тази учителка в началото ти е казала да си представш, че имаш ръце и да следиш движенията им с погледа си, за да имаш по-прецизни движения в балета. Така ли е?
Да, точно така беше и наистина ми помогна да овладея танца си. И до днес продължавам да следя с поглед движенията на ръцете на другите момичета в школата – за мен няма по-красива гледка от тази.
През 2021 година бразилската балерина участва в предаването "Суперталантът на Германия" по покана на организаторите. Публиката и журито са толкова впечатлени от изпълнението ѝ, че се стига до момента, за който мечтаят всички участници в надпреварата.
Защо се разплака, когато получи "златния бутон"?
Бяха сълзи от радост. Боже мой, още не мога да повярвам, че журито ми даде "златния бутон". Това означаваше, че прескачам всички кръгове и отивам директно на финала. Просто не можех да повярвам, че се случва точно на мен.
Финалът на състезанието е през декември миналата година. Витория изпълнява два съвсем различни по рода си танца и отново вдига публиката и журито на крака, nо малко не ѝ достига, за да бъде големият победител.
Накрая разочарова ли се, че не спечели на финала?
Не, не се натъжих. За мен всеки един от участниците заслужаваше да стане "Суперталантът" на 2021 година. За мен истинската награда беше това, че имах шанса да изживея тази емоция на сцената и да стигна до самия финал.
Сега Витория съчетава ролите си на ученичка, на известна балерина в родната страна и на истински инфлуенсър в социалните мрежи.
Ти имаш почти половин милион последователи в "Инстаграм". Какво е твоето послание към всички, които следят живота ти?
Непрекъснато хората ми пишат положителни коментари, възхищават ми се, радват ми се. А моето послание към тях е никога да не се отказват от мечтите си. Да бъдат амбициозни и винаги да гледат напред. Да полагат усилия, защото крайният резултат зависи от това.
Самата Витория не се отказва от мечтите си – казва ни, че с всеки изминал ден тя е все по-близо до нейната сбъдната мечта. защото всеки ден усилено работи за нея в балетната зала. Наясно е, че успехите не идват даром.
„Освен таланта, човек трябва да бъде много отдаден, изключително дисциплиниран и най-вече да има огромно желание, което да го движи напред“, казва тя.
Как си се представяш след 10 години?
Искам да бъда успешен и щастлив човек, който пътува с танца си навсякъде по света.
Какво ти се иска българите да запомнят от твоята история?
Бих искала да кажа на всички българи, независимо от това какво се занимават, да следват мечтите си и да не се отказват от тях.
Благодаря ти за този разговор.
За мен беше удоволствие. До скоро.
