Тази година първият учебен ден беше много по-специален и по-различен за столичното 125. училище, защото той беше открит от техния директор Венелина Николова. Тя се върна в училище след дълга борба с рака.Една история за силния дух на един учител и неговите лекари спасители.
Разказва Кристина Газиева в поредицата ни "Спасените".
Звънецът удари. И постави началото – на новите успехи, на новите училищни вълнения, на новия път – за всички тях – ученици и учители.
Звънецът удари. По-силно, по-ясно и по-щастливо от всякога.
И постави началото – на нейния втори живот. На осъзнатите приятелства. И на мъдро изброените дни.
Венелина Николова е учителят победител, който пребори рака и се върна при децата.
Тя е учител, откакто се помни. Завършва физика в Софийския университет, а по-късно и педагогика. Прекрачва прага на училището като преподавател на едва 22-годишна възраст. И така до днес.
„И действително учителската професия буквално ме грабна. Да работиш с млади хора е наистина едно от най-хубавите неща в нашата професия. Нито за миг не съм съжалявала, че избрах това за моя житейски път, нито за миг. Нито за миг. Напротив, даже се чувствам благословена“, казва Венелина Николова, директор на 125 СУ "Проф. Боян Пенев" в София.
Столичното 125. училище е вторият й дом. Тук е вече четвърт век – като учител, а от 5 години и като директор.
„Държат ме децата, децата. Аз винаги съм казвала, че човек, който не е за учител, който не го носи в себе си, той не може да издържи тук. И хора, които не са за тази работа, бързо го разбират и напускат“, казва Николова.
За кратко време Венелина Николова успява да наложи името на 125. училище като едно от най-добрите в столицата – учениците й жънат успех след успех по олимпиади, състезания, изпити. И това е нейната награда – завоюваните върхове на нейните деца.
Но има един успех, който я промени. Това е нейният завоюван връх.
„Успехът, с който се гордея специално в училище, е това, което преживях през последната година. Всъщност аз разбрах колко ме ценят и обичат колегите. Не съм си давала сметка, че е така“, казва Николова.
Тя си спомня и как е разбрала за болестта: „Денят беше събота, 9 октомври, и аз напипах една бучка в моята гърда. Споделих веднага със съпруга ми, на 12 октомври бях на лекар. Излязоха резултати, казаха, че трябва да бъде направена бипосия. Звъннах на моята приятелка д-р Кръстева. Направихме биопсия и няколко дни по-късно получих диагнозата: "рак на гърдата".
Така, нейната дългогодишна приятелка д-р Росица Кръстева се превръща в нейния лекуващ онколог и нейната непоклатима морална опора.
„Това, което аз преживях, е първо "Защо на мен? Защо на мен?. Къде сгреших, направих ли нещо лошо и по този нещо го изкупвам?“, казва смелата учителка.
„Нормално е човек в началото да се отчае и да пита - "защо на мен се е случило?“ Това го парирах още в началото, така че въпросът "Защо на мен?" е изключително погрешен. И аз имам отговор на този въпрос – "Защото можеш". Човек може да преодолее много неща“, обясни д-р Росица Кръстева, медицински онколог в МБАЛ "Уни Хоспитал".
Така, Венелина започва своята борба. Дават й сили семейството, колегите, приятелите. Но най-вече желанието да има дни пред себе си, за да види внуците си.
„Това беше най-големият двигател за мен. Да видя внуците си. А и аз съм човек, който не се отказва. За мен невъзможни неща няма. Затова си бях решила – ще направя всичко, ще слушам лекарите, каквото ми кажат. Колкото и да е трудно, каквото и да трябва да преживея, но ще направя всичко, за да се излекувам“, спомня си Николова.
„Тя беше готова като войник да направи всичко, което й кажа. Не харесвам думата "борба", когато говорим за рака. Борбата винаги има някой, който е по-силен и ще те победи. Ракът е сериозен противник. Затова ми хареса асоциацията с "танца". Дори и да трябва да направим стъпка назад, встрани, успехите в лечението на злокачествените заболявания вече са факт“, обясни лекуващият лекар.
Така, танцът на Венелина с рака започва, със смели крачки напред – тя се подлага на лечение с химиотерапии, съчетавайки ги с ангажиментите си в училище. А след първата химиотерапия идва и нейният лъч светлина в тунела
„Когато получих диагнозата си, аз не знаех, че моят син чака деца. Казах си -"Аз трябва да видя моите внуци". И след първата ми химиотерапия, моят син ни покани вкъщи. Помислих, че просто искат да ме разсеят, след първата ми стъпка в този дълъг път, а те ни поканиха, за да ни кажат, че чакат не едно дете, а цели две. И тогава си казах: Какъв е животът само. Толкова пъстър. В един момент можеш да получиш жесток шамар, който да те разклати. А в следващия момент пък получаваш някаква невероятна, страхотна новина, която може да ти даде кураж да продължиш напред“, спомня си Николова.
Венелина минава прeз общо 8 химиотерапии. Но по време на цялото лечение, тя продължава да контролира работата в училището, разчитайки и на отговорните си колеги.
„Няма какво да криеш. Това, че имаш рак, не те прави прокажен. Получих огромен брой съобщения, обаждания, подкрепа. Разбрах, че е имало хора, които са плакали… Но си казахме, че аз ще се справя, вие ме подкрепяйте“, казва Николова.
На 28 април директорката на 125. училище се подлага на операция под ръководството на пластичния хирург д-р Хатър, която извършва и така наречената моментна реконструкция – на мястото на отстранената гърда, лекарката поставя имплант.
„Операцията продължава около 3 часа, но в нейния случай беше между 5 и 6 часа, защото на много етапи – първо лимфната дисекция, след това мастектомията, сложихме импланти, имаше повдигане“, обясни д-р Регина Хатър, специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия, МБАЛ "Уни Хоспитал".
Венелина сподели, че най-щастливата новина е чула от вас?
Да, резултатите от хистологията. Много се радвам. И че има ефект химиотерапията. Това е новината, която пациентите най-много се вълнуват, ние също се вълнуваме. Много се радвам за нея, наистина. Има пълен отговор от химиотерапията и това много ни улесни откъм оперативна намеса.
„Първият ден след операцията, когато д-р Хатър сменяше моите превръзки, и ми каза – патоанатомът се обади и каза: Къде, по дяволите, е този тумор? И аз тогава разбрах, че най-вероятно го няма. След няколко дни, когато излязоха официално хистологиите и аз ги четях, наистина ми текоха сълзи от очите и огромна радост, че нямаше никъде туморни клетки“, обясни жената.
Междувременно Венелина сбъдва и мечтата да види внуците си – Красимир и Цветелина.
„Близнаците се родиха два дни преди моята операция. На 26 април. И тук също има лична една история – моят баща почина на 26 април миналата година. Той искаше да види правнуци, а те се родиха точно една година след като той си отиде. Аз казвам: тези деца ги доведе моят баща“, казва Венелина.
Химиотерапии, операция, лъчетерапии, нищо от това не спряло директорката да отиде в своето училище в първия момент, когато се почувствала малко по-добре. Без перука и с 1 см коса.
„Първият път, в който се върнах в училище, беше 24 май. Аз го чаках този ден с огромно нетърпение. Бях изключително щастлива, че отново съм тук сред моите колеги, сред децата“, казва Венелина Николова.
През юни и юли директорката се подлага на серия от лъчетерапии, като част от задължителното за нея лечение.
„По време на терапията Венелина ми направи много добро впечатление. Тя живееше с работата си, тя имаше някакви професионални ангажименти с децата. Правеше терапията, но живееше с работата си и ние на тези хора им казваме "победители", обясни д-р Захари Захариев, специалист по лъчелечение, МБАЛ "Уни Хоспитал".
„Последната ми лъчетерапия беше на 11 юли. Моят мъж ме закара сутринта, направиха ми лъчетерапията, върна ме и аз бях на моето бюро, на работното си място“, казва Венелина.
Чувствате ли се победител?
Не, не бих казала, че се чувствам победител. Чувствам се добре. И съм щастлива, че успях. Хората, които имат заслуга, са моите лекари. Те са истинските победители. Те се борят ежедневно със смъртта, за да дадат живот на хората.
Променихте ли се за тази една година? Как ви промени този етап от Вашия живот?
Винаги… няма начин такова преживяване да не те промени. Установих, че съм се ядосвала за дребни неща. Разбрах кое е важно на този свят, важно е семейството и приятелите. Нищо не е на всяка цена. Само животът е на всяка цена.
Затова и този 15 септември е по-различен, по-специален, по-щастлив.
„Много щастлива се чувствам, тъй като тя преживя доста и много се радвам да я видя и ще бъде тук с нас и ще ни подкрепя, както винаги“, казва Сияна Табакова, ученик в 12 клас в 125 СУ "Проф. Боян Пенев".
„Много ми е трудно да си събера емоциите на този 15 септември заради извървяния път… не само с госпожа Николова, но и с всички колеги. Ще си позволя да й пожелая – Боже, научи ни да броим мъдро дните. Да броим мъдро дните заедно, у дома, споделените мигове, защото те са безценни“, каза Стефана Петрова, зам.-директор на 125 СУ "Проф. Боян Пенев"
А тя вече брои мъдро дните си. И всеки ден благодари.
