Да погалиш. Да прегърнеш. Да помахаш за поздрав и да кажеш с усмивка: „Здравей!“. Да подадеш ръка на човека в нужда. Да преплуваш дълбоки води. Питаме го – какво ни е нужно за всичко това? А той ни отговаря: „Смело сърце“.
Адвокат Туран Ханчерли е единственият кмет с увреждания в Турция и вероятно единственият кмет в света без ръце.
Пием кафе в кабинета му. Той с математическа прецизност хваща чашата със силиконовите си протези, смело отпива глътка от турското кафе и ни потапя в историята си…
На местните избори през 2019 г. година адвокат Туран Ханчерли от Народната републиканска партия е избран със значително мнозинство за кмет на район Авджълар в Истанбул – един от най-големите в мегаполиса.
Приема ни в кабинета си в изключително натоварен за него ден. По-късно разбираме, че той всеки ден е първият човек, който влиза в кметството, и последният, който си тръгва.
– Вече три години сте кмет. Защо избрахте да станете кмет, защо се кандидатирахте?
– Да, изминаха три години. Преди това дълги години работих в неправителствения сектор и имах досег с политиката. Винаги съм се чувствал пълноценен, когато съм намирал разрешение на проблемите и тревогите на хората. Някак си мисля, че това е моя мисия. И в един момент прецених, че, ако вляза в политиката, ще бъда по-полезен, ще имам шанса по-лесно и по-ефективно да разрешавам проблемите на обикновения човек. И…след тези три години, моята равносметка е, че не съжалявам. Щастлив съм, че станах кмет на Авджълар. Много неща променихме към по-добро, служа на съгражданите си тук и това ми носи смисъл.
– Избран сте с голямо мнозинство, 52% от хората са гласували за Вас. Какво означава за Вас това доверие на хората?
– Да спечелиш доверието на хората е може би най-важното и най-трудното нещо. Някои хора ме питат: "Откъде намирате енергия да работите по 15-18 часа на денонощие?" Истината е, че това доверие е източникът на енергия и сила, които ме държат да вървя напред и да бъда в полза на хората.
По време на мандата си Туран Ханчерли успява да промени облика на Авджълар – старите и опасни сгради са премахнати, на тяхно място кипи ново строителство. Гордее се, че е постигнал финансова устойчивост на общината и че социалнослабите и хората с увреждания получавта необходимата подкрепа. Но има още много за вършене, ни казва той с открита взискателност към себе си.
– Понякога съжалявате ли, че избрахте този път за себе си?
– Не, не съжалявам. Политиката ни дава шанса да живеем спокойно и сигурно на този свят, да управляваме държавите по най-добрия начин. Истината е, че погрешните политици могат да омърсят политиката, да й навредят. Но в същността си "политика" не е мръсна дума или лоша професия. Проблемът не е в нея, а в някои политици.
Голяма част от жителите на Авждълар са български изселници. Съвсем нормално е тук да чуете българска реч или пък мили думи за България. И още по-нормално е да видите кмета, окичен в мартеници на 1 март.
– Ние познаваме Авджълар като "Малката България"– тук има толкова много изселници. Какви хора са те?
– Авджълар е районът на добрите и на хубавите хора. Знаете ли, всъщност, основните, стари квартали на Авджълар са създадени от хора, дошли от България. Хората, дошли от Ивайловград, са основали квартал Фирузкьой. Хората от Ветово са основали квартал Меркез, централният квартал. Те направиха Авджълар толкова красив. И е красив заради хубавите и добри хора, дошли от България. Всъщност това е девизът ни – "Авджълар е кварталът на хубавите и на различните хора".
В кметството срещаме Хюлия Алтън и Наджие Топал. Български изселнички, които работят тук. Искрено обичат кмета си – виждат в него преди всичко силна личност и човек за пример, отколкото политик.
„За нас хората в Авджълар е гордост, че имаме такъв упорит и смел кмет. Има много позитивна енергия, много работи и иска все повече и все повече.Всъщност девиза на Авджълар, който го измисли нашия кмет е „Хубавият град с различните хора“. И наистина е много различен, различни хора, живеем на едно място тук. И всички сме равни“, казва Хюля Алтън, служител в Кметство Авджълар.
На въпроса как гледа на това човек с увреждане да е кмет Наджие Топал, данъчен инспектор в Кметство Авджълар, отговаря: „Неговата недостатъчност не важи за ума. Той е много умен човек. Законите ги знае много добре. Знаех, че ще управлява много добре. Той ще продължи няколко мандата, не само един.
– Толкова много награди и постижения… Всъщност, защо решихте да следвате право?
– Реших го след инцидента, защото в „правото“ нямаш нужда да използваш ръцете си, използваш мозъка си, нали така?
Инцидентът, който променя живота адвокат Ханчерли, се случва в разцвета на младостта му – когато е на 18.
„Аз съм дете на семейство земеделци. Израснах в малко селце в дълбините на Турция. Годината беше 1993-та. Бях завършил средното си образование и бях положил успешно изпитите за университет. Един летен ден помагах на баща си на полето и…се случи необратимото. Една земеделска машина мина през мен и загубих двете си ръце. Но сега, когато е минало толкова много време, ще ви го разкажа така: „Бях подрязан, както подрязват едно дръвче, беше ми направена резитба". Резитбата понякога унищожава овощното дръвче. Но в повечето случаи отрежат ли клонките на едно дръвче, то става по-силно и ражда повече плодове. Така и аз излязох от този случай като едно дръвче, което стана по-силно. Този инцидент не ме унищожи. Понякога хората говорят, че ако не се беше случило това, аз нямаше да бъда толкова успешен. Разбира се, инцидентът беше тежък. Имаше много болка, много дълго възстановяване. Но не изгорях, не грохнах. А оцелях.
Туран Ханчерли избягва да говори за моментите, в които е бил слаб и в които е виждал отсечени мечтите си. Но казва, че спасението се ражда в собствената ти душа.
– Кой беше най-трудният момент за вас?
– Всъщност, най-голямата трудност е приемането на новата реалност. Когато застанеш лице в лице срещу нея, когато видиш трудностите, които те чакат. И като ги приемеш, тогава идва по-лесното. Тогава решенията за тях идват като течаща вода. Така че трябва да приемем реалността, каквато и да е тя.
От дълги години кметът на Авджълар живее със специално разработени протези.
„Дали можеше и без тях? Да, можеше. Но когато вземеш решение да бъдеш силен и да стоиш здраво на краката си, тогава се намират десетки начини и варианти. Един от тях беше да ми бъдат направени тези протези в Германия, в ортопедична клиника в Хайделберг. Те улесняват живота ми. Технологията им е стара, но аз свикнах с тях. Задействат се механично. Не са „интелигентни“, не работят със сигнал на мозъка, както сме свикнали да гледаме по филмите. Но и тези вършат много работа и наистина са моите нови ръце“, казва кметът.
Неслучайно адвокат Ханчерли е гордост за всички в Авджълар. Две поредни години той участва в международния маратон по преплуване на Босфора – без проблем той изминава разстоянието от 6 километра.
„Миналата година преплувах и двата пролива. Това лято също преплувах Босфора от анадолската част към Истанбул, а след това от Чанаккале към Истанбул. Обичам спорта и плуването. През целия си живот се опитвам да показвам, че трудностите могат да се преодоляват с работа, с желание, но понякога трябва да го доказвам и да го напомням и на самия себе си, като поставям нови рекорди. Това беше нещо, което исках да постигна, да предизвикам себе си. И да вдъхна кураж на хората по света, да им покажа, че животът може да бъде хубав при всякакви условия“, споделя Ханчерли.
А най-хубавото е, че на брега има кой да го чака.
– Имате красива съпруга и две прекрасни деца, това ли е най-голямото постижение за един човек – да създаде семейство?
– Да. Обичта е това, което спасява. Съпругата и децата ми са моят пристан. Те винаги са до мен, винаги ме подкрепят. Освен, когато се опитвам да преплувам Босфора, разбира се. Казват ми: „Защо го правиш? Защо се подлагаш на тази опасност?“ Притесняват се, защото много ме обичат. Но за мен това не са опасности, напротив, това са нещата, които ни правят силни в живота, стават причина да погледнем бъдещето с повече кураж.
– Сега, като ми разказвате това, аз си мисля, че Вие сте много щастлив човек, въпреки това, което ви се е случило. Права ли съм?
– Да, права сте. Щастието е най-големият източник на енергия. Никой не може без щастие. Това са неща, които се задействат взаимно. Има една класическа загадка - дали кокошката произлиза от яйцето или яйцето от кокошката? Всъщност...успехите, борбата, амбицията – дали произхождат от щастието или те ти осигуряват щастието? За мен и двата отговора са верни.
Накрая на дългия и натоварен работен ден Туран Ханчерли се прибира там, където е най-големият му успех и най-голямото му щастие. И когато чуеш как една красива жена говори за любовта си към него, тогава сякаш всичко си идва на мястото.
„Той е много амбициозен, много отговорен, дава ми опора. Притежава толкова много качества и видях в него, човек с когото да споделя живота си. Ние се оженихме след като се опознахме взаимно. Никога не се усъмних в любовта си. Заедно се учим да го живеем този живот. Обичта сплотява семейството. Някои неща ги преоткриваме заедно, всеки ден. Мисля, че щом има любов, човек може да се справи с всички трудности“, казва Дениз Ханчерли, съпруга на кмета.
– Всички българи ще се запознаят с Вашата история. Какво е Вашето послание, какво искате да запомнят те от Вашата история?
– Иска ми се по целия свят да властват обичта, мирът, приятелството. Онези, които могат да направят това, са добрите хора с красиви сърца. Зная, че ще дойдат по-хубави дни, зная, че ще построим един по-добър свят. В живота ни винаги ще има трудности, но човечеството винаги е знаело как да ги преодолее и как да построи красивото. И българите правят това много успешно. И ако ме питате откъде знам това? Знам го от моите съграждани в Авджълар, изселниците от България. Те облагородяват, правят по-красиви местата, където се намират. Правят по-красиво всичко, към което се докоснат. Поздрави на всички!
