Кирил Петков – човекът, който може да материализира всяка идея в бизнес начинание

Успехът има много лица. Особено, когато успяваш тук и сега, и правиш всичко това с лекота. Кирил Петков е завършил Харвард и преследва щастието си в България. Той може да материализира всяка идея в бизнес начинание и е тазгодишният носител на голямата награда "Достойните българи".

Инициативата на вестник "24 часа" отличи Петков за Центъра за приложни изследвания и иновации в Софийския университет, за който фирмата му дарява 500 000 лева. Петков е един от основателите на Харвардската програма в "Алма матер", през която годишно безплатно се обучават 60 студенти, избрани между 400 кандидати от всички университети в страната.

Самият той е възпитаник на Харвард Бизнес Скуул. След завръщането си в България, се занимава с бизнес с недвижими имоти, бил е преподавател в СУ, учил е ядрена физика. Женен за канадката Линда. Имат три деца.

Двамата гостуваха в предаването „120 минути”.

Кирил Петков си избира бактерията „бациликус булгарикус”, за която много малко хора знаят, че вирее в цветята, и векове наред нашите деди са правили кисело мляко просто хвърляли цветчета в прясното мляко, и превръща това нещо в бизнес.

"За мен успешен български бизнес е не този, който се е закачил на държавния бюджет и се опитва да заеме някакви държавни поръчки. За мен истински бизнес е такъв, който може да направи услуги или продукти, които могат да са конкурентни на световните пазари, по друг начин казано – да бият конкуренцията, която е от други страни.

За да може човек да има дори шанс това да го направи, трябва да има някакви корени. Нещо в локалната среда, в местната среда трябва да дава предпоставка защо оттук да се стартира иновативното нещо, което да бъде победител на световните пазари.

Лактобацилус булгарикус, както знаем, от 4000 години има сведения, че сме заквасвали кисело мляко. Това е интересно и за зрителите, ако питат своите баби – как правиш първо закваска в България. Как, ако нямаш лъжичка кисело мляко, откъде стартираш киселото мляко? Ще се чуе, особено от по-възрастни хора, особено в планинските села, че хвърлят някакви неща в млякото.

Около Годеч се хвърлят три мравки, около Приморско и морските – цвят от ябълка, в Софийска област – с цвят от дюла. Самите мравки, понеже те ходят по цветята и част от бактериите се прилепват по телата им и затова заксвасват, и се оказа, че в България е уникално, че в естествената флора съществува лактобацилус булгарикус.

Това, че попада в нашето кисело мляко не е съвсем странно, защото нашите прадеди, за да могат да свалят млякото от планината долу, до селото, и това понеже не могат да го правят всеки ден, е трябвало да запазят срока на годност на млякото, поне 15 дни.

Затова са заквасвали горе, за да могат да свалят кисело мляко, което да бъде годно за ядене. Като са хвърляли тези цветя в топлото мляко и са го заквасвали, те не са знаели, че в този момент го заразяват с над 50 различни бактерии. Най-силната от всички тези бактерии е успяла да направи превес и тя, заедно с другата бактерия, термофилуса, де факто правят комбинация, за да стане българското кисело мляко.

Но всъщност лактобацилус булгарикус е най-силната бактерия, която, като я хвърлиш в тази температура в топло мляко, побеждава всички други. Нашият продукт, вместо да гледаме на лактобацилус булгарикус като на заквасваща бактерия, ние погледнахме като на консервираща бактерия, също я погледнахме като бактерия, която може да побеждава патогенни бактерии в нашия организъм. Няколко месеца по-късно след изследвания в Харвард, успяхме да докажем, че един от тези щамове на нашата бактерия може да е толкова конкурентна, че да побеждава болестотворни бактерии, като хеликобактер пилори, бактерията, която прави язва.

Със съпругата си Кирил се запознава, когато са били на 18 г. в университета на Британска Колумбия.

„Първата година изучавах физика, а Линда беше в „Икономика”. И се запознахме, бяхме в едни общежития, и след 3 години вече първата ни дъщеря се беше родила, и живеехме във Ванкувър, после в Торонто. Сега сме в София вече от 12 г. Като се огледах около себе си във физиката, съучениците ми, много умни хора, но 98% бяха мъже и 90% от тях носеха очила. И на 19 години взех един курс по икономика, и повечето колеги и колежки бяха като Линда. Така смених икономика и се запознахме с Линда в тази програма. Нашата голяма дъщеря, която в момента е в Ню Йорк и е на 18 г. всъщност беше университетско бебе”.

В семейството се говори на различни езици, но по строги правила, стана ясно от думите му.

„Между мен и Линда си говорим на английски, между мен и дъщерите на български, между Линда и дъщерите на английски, а всяка една от трите дъщери си говори с другата на различен език. Средната с голямата на английски, малката и средната на български, така че двата езика се преплитат непрекъснато, но по доста строги правила. Всеки знае на какъв език да се обърне към другия член на семейството”.

Кирил Петков е имал щастливо детство и дължи много на майка си.

„Дължа много на майка си, тя инвестира страшно много енергия в първите ми години. Всяко лято в първите ми 14 години прекарвах по два месеца и половина на плаж Корал. Много щастливо дете с баща сърф учител, грижовна майка и сега 38 години по-късно това продължава да е една голяма кауза – за мен и за цялото ми семейство, защото България е толкова красиво място и когато трябваше да представям България пред моите съученици в Харвард, успях така да я представя, че около 20 съученика дойдоха следващото лято в България. Когато те дойдоха от Харвард, минаха през Слънчев бряг и казаха – О, това ни прилича на Тихуана – леко криминално ориентиран евтин туристически център.

След това дойдоха на Корал, част от тях са кайт сърфисти, покараха кайт, останаха в Лозенец мисля, че една седмица. Парите, които тези хора похарчиха в Лозенец, радвайки се на българската природа, на българското Черноморие, на невероятните пясъци на дюните на Корал, на ниската соленост на водата в Черно море, тези хора може би похарчиха колкото 50 англичанина харчат в Слънчев бряг”.

За борбата за запазване на плажовете по Черноморието, бизнесменът разказа:

„Ако, вместо да се опитваме да направим най-евтиния туризъм на света, акцентираме на хубавите ни плажове, запазваме си дюните, хората, които биха дошли на този тип туризъм, са много пъти по-платежоспособни и лицето на България започва да не бъде място за пиянски туризъм, започва да бъде място за природосъобразен туризъм, място, където човек може да отпусне душата си на кътче, където природата още не е разрушена.

Много се надявам в следващите няколко месеца, че поне тези три плажа, ние имаме над 200 плажа на Черноморието, но поне тези три плажа ще успеем да ги запазим – Корал, Иракли и Карадере.

Те са запазени от закона като плажове за природосъобразен туризъм, но зад тях има огромни проекти”.

Цялото интервю вижте във видеото: