Той е на 84 години и има издадени повече от 80 книги. За него най-важни в живота са трите Р-та - родина, родители и рожби. Защо и за кого обаче родината е на първо място? Разказват репортерът ни Димитър Иванов и операторът Александър Осиченко.
Спокойствие за концентрация – това дават на един учен дните на самоизолация. Академик Васил Гюзелев държи в ръцете си една от 80-те си книги. Издава първата, когато е само на 25.
„Първите неща, които написах било то рецензии, статии и първата книга - ми създадоха изключително големи затруднения - много дълго работих върху подготовката за написването им, затруднявах се в начина на изложението, понякога отделни страници преписвах по няколко пъти. Историкът трябва да бъде не само изследовател, но трябва да бъде и добър писател. Неслучайно се казва, че историята има муза“.
Така пази тайната на добрия историк и вече 84 години миналото е неговото настояще.
„Имам едно основно правило, което се стремя да следвам - няма ли извори, няма история. Това означава, че трябва да се пренебрегнат всякакви неща, които са свързани с предположения, с хипотези и т.н.
Любовта му към историята, казва, се ражда естествено и логично. Като дете я наследява от дядо си.
„Негов учител е бил Стоян Заимов - един от съратниците на Левски в хасковското училище. Дядо ми непрекъснато ме занимаваше с историята - той беше страстен стамболовист. И може би неговите разкази, а след това и моите учители в гимназията, в прогимназията, които бяха отлични хора, отлични историци, ме накараха да избера историята“.
И бързо се превръща в един от най-уважаваните експерти за периода на Средновековието.
– Къде сте се чувствали най-добре - в директорския стол на Националния музей исторически, зад банката университетската или бюрото вкъщи, където пишете?
– Аз имам една максима, според която най-важното нещо в живота на един човек - това, което определя неговата същност, са трите р-та - родина, родители и рожби. Родината и родителите никой не може да избере - те са нещо, което се определя извън нас.
Човекът, който се занимава с преподаване смята своите питомци, своите възпитаници, като свои деца и затова именно за всеки университетски преподавател най-важни са неговите рожби и особено тези които са близки рожби в него“.
И до днес е близък с възпитаниците си. Автор е на много от основополагащите исторически тези. Застава начело и на екипа, създал новата енциклопедия "България", която обхваща цялата ни история.
„Тази енциклопедия дава най-добрите познания за България - като природа, като социум, като личности, като история, като паметници - тя е всеобхватна! Няма дял така да се каже, който да не е засегнат в енциклопедията.
Естествено, макар че изминаха почти 10 години от издаването на енциклопедията - тя малко остаря в някои отношения и - естествено - се нуждае от едно ново издание или пък томове, които да я допълват. Има такава необходимост, защото много изменения станаха. Времето е много динамично.
– Какво би влязло сега в едно издание от 2020 година?
– Много неща биха излезли - първо, промените, които се извършват в политическия живот, в икономическата сфера, същевременно навлизането на някои нови личности в писателските кръгове, кръговете на художниците, в политическия елит, промените, които са настъпили.
– А коронавирусът?
– Разбира се, разбира се. На това ние би трябвало да отделим доста голямо внимание, защото това не се случва всеки ден.
Според академик Гюзелев точната оценка за мащаба на събитията се нуждае от достатъчно време, а правилните отговори винаги са в историята.
"За учудване е, че по-голямата част от епидемиите идват откъм Азия и по този начин се вижда, че и сега има - и сега тази закономерност се запазва.
Трябва да поучим този урок, че при всяко едно действие и при всяко едно нещастие, което може да се случи - независимо от неговия характер - най-важното е да се направи една сериозна организация за неговото предотвратяване или неговото рационално преживяване".
– Време ли е за смирение?
– Отдавна е време за смирение. Аз ще ви кажа в тази връзка една мисъл на Франциск Асизки - създателят на франицсканството през 13-и век. На едно място в своите малко написани съчинения, той казва "Хората и човечеството се нуждаят от капка вяра, една бъчва разум и едно море търпение и смирение".
Една капка вяра е достатъчна. Вярата, така да се каже, тя създава перспектива за човека, защото винаги трябва капка може да е, но трябва да има капка на пребъдване в човечеството. Аз именно поради това, смятам, че възкрението на Христа трябва да изпълва само във вяра в бъдното просъществуване на България, на българите, на човечеството.
