Нощните смени нарушават естествените 24-часови ритми в активността на определени гени, свързани с рака, правейки работниците по-уязвими към увреждане на тяхното ДНК. Това показват данни от изследване на Държавния университет на Вашингтон.
Учените проучват потенциалното участие на биологичния часовник, вграденият в тялото механизъм, който ни държи в 24-часов нощен и дневен цикъл.
Въпреки че в мозъка има централен биологичен часовник, почти всяка клетка в тялото има и свой собствен т.н. „вграден часовник”. Той включва гени, които са ритмични в изразяването си, което означава, че нивата им на активност се променят в зависимост от времето на деня или нощта.
Според учените някои гени, които са свързани с ракови заболявания, също са ритмични и нощният труд нарушава този процес.
„Все повече доказателства показват, че ракът е по-разпространен сред работниците в нощните смени, което накара Международната агенция за изследване на рака да класифицира работата през нощта като вероятно канцерогенна“, казва съавторът на проучването доц. Шобан Гадамеди.
Как протича изследването?
За да проверят своите твърдения, учените провеждат 7-дневен експеримент за работа на смени с 14 доброволци. Половината от тях работят три дни нощна смяна, а останалите три дни дневна смяна.
Всички участници следват постоянен рутинен протокол, който изследва вътрешните биологични ритми.
Като част от него, те са държани будни в продължение на 24 часа в полулегнала поза при постоянно излагане на светлина и стайна температура и им са давани еднакви храни на 60 минути. На всеки три часа им се взема и кръвна проба.
Анализите на белите кръвни телца показват, че ритмите на много от свързаните с рака гени са различни при доброволците, работили в нощна смяна, в сравнение с тези в дневна смяна.
Гените, свързани с възстановяването на ДНК, които показват различни ритми в условията на дневна смяна, губят своята ритмичност в условията на нощна смяна.
След това изследователите разглеждат какви могат да бъдат последствията от промените в експресията на гени, свързани с рака. Те откриват, че белите кръвни телца, изолирани от кръвта на участниците в нощната смяна, показват повече доказателства за увреждане на ДНК, отколкото тези на участниците в дневната смяна.
Учените излагат изолираните бели кръвни телца на йонизиращо лъчение и откриват, че кръвните проби на работниците в нощна смяна показват увеличено увреждане на ДНК. Те са по-уязвими към радиация и ракови заболявание.
Какво следва?
Следващата стъпка на изследователите е да проведат същия експеримент с реални работници, които в продължение на години се трудят в дневна или нощна смяна, за да определят дали при работещите нощем уврежданията на ДНК се натрупват с течение на времето и дали се увеличава риска от ракови заболявания.
Подобни данни биха могли да се използват за разработване на стратегии за превенция и лекарства за възстановяване на увредена ДНК, както и за стратегии за оптимизиране на времето за лечение на рака, така че то да се прилага, когато ефективността му е най-голяма и страничните ефекти са минимални.
