Ако страстта е най-близката до ума асоциация с един танцьор на фламенко, кое е по-силно? Къде е градацията? Има ли кулминация? Възможно ли е дуендето да е непрекъснато състояние на духа и на сетивата, с които обменяме енергии помежду си...

Става въпрос за земята, за хората и как те прекарват времето си, за консуматорското общество и затова как с времето подът, който в началото е бял, започва да почернява, да се руши и да се случват различни неща, и накрая той просто се разпада... Така Едуардо Гереро разказва един от своите спектакли. Когато си видял неговия танц, настръхваш от думите му. Защото всяко едно движение минава през всяка една част от тялото му и той буквално изгаря на сцената.

Испанският артист е сред участниците във фестивала „Световен театър в София“ (2024). Спектакълът „Морски фар“ е посветен на завръщането – към детството, корените, домашния уют, родителите, братята, първите учители и... прозореца, през който едно пораснало дете си спомня за емоцията и насладата от гледката към фара в родния град Кадис.

Едуардо Гереро, за когото излизането на сцената е едно от най-красивите неща в живота му, а съвършената красота е да бъдеш себе си. Човекът, който има късмета да прави хората щастливи... 

Снимка: Даниел Димитров

Едуардо Гереро – за детството и първите представления, изнесени на... стадиона, за вдъхновението, жените и Пина Бауш, за футбола и модата. И още: Възможно ли е да си лош човек и добър танцьор, когато говорим за фламенко. Винаги ли е красиво на сцената...

Ваше ли беше решението да няма превод по време на представлението в София?

- Няма субтитри, за да може максимално да се доближиш до атмосферата и автентичността на героя и мястото, в което той е отраснал. Вложих цялата си емоция в това представление, защото пресъздадох това, което виждах от моя роден дом. През прозореца се наслаждавах на гледката към фара на Кадис... 

Как изглеждаше 6-годишния Едуардо, когато започна да танцува? Какво дете беше? Какви бяха мечтите му?

- Когато бях малък, едно лято отидох в къщата на баба ми. На първия етаж живееше тя, а под нея имаше студио за фламенко. Един ден погледнах през прозореца и видях как хората танцуват и се забавляват. Казах на баба ми, че искам и аз да правя така. Тя ми купи първите обувки, след което започнах да танцувам.

Спомням се, че първия ден седях и гледах две 3-часови пиеси. Влюбих се във фламенкото и във всичко, което виждах и правех тогава. Това е част от живота ми, аз не умея да правя нищо друго...

Корифеи в хип-хопа и фламенкото закриха програмата „Световен театър в София“

В нашето семейство нямаше никакъв проблем с това, че танцувам, по-големият ми брат се заминава с фирмата на баща ни. Средният ми брат е професионален футболист. Аз се занимавам с изкуство, но това наистина нямаше значение, защото всички сме добри хора и всички избрахме да правим това, от което се нуждаем. 

След това имаше ли конкретна причина или човек, който окончателно Ви накара да бъдете танцьор и това да е основното Ви занимание?

- Винаги съм имал подкрепата на моите преподаватели, но за мен най-важното нещо беше, че вярвах в себе си, а и другите вярваха в мен. Знаех, че това е правилното нещо за мен. 

От Ваши интервюта оставам с впечатлението, че всички се интересуват защо играете сам на сцената. В България има една поговорка, че и сам войнът е воин. Вашето име Guerrero означава войн...

- Аз се представям на сцената сам, но зад мен има голям екип от хора. Има драматург. Има хора, които се занимават с облеклото. Има хора, които ми правят обувките, има осветител...

Снимка: Даниел Димитров

Невинаги се представям сам на сцената. В предишния ми спектакъл до мен имаше още две момчета и пет момичета. В края на краищата, аз вярвам, че екипът помага и развива всичко, което аз правя. Не е възможно да си изцяло сам. 

Винаги ли е красиво на сцената?

- За мен излизането на сцената е едно от най-красивите неща. На сцената се чувствам най-спокоен, най-добре, най-щастлив и най-свободен. Защото, за да се потопя в сценария, аз трябва се чувствам добре. Имам късмета да мога да правя публиката щастлива.

Във времето, в което живеем – на война, омраза и конфликти, ме кара да се чувствам много щастлив и благодарен, че мога да накарам хората да се зарадват.  Искам те не само да се мобилизират, за да протестират, но и да имат желанието,  да се мобилизират към това да се наслаждават на изкуството и на живота, да са щастливи и да се чувстват добре...

Как изглежда съвършената красота?

- Да бъдеш себе си. 

Имате специално изпълнение, посветено на жената. Това ли е най-големият извор на вдъхновение?

- Аз имам спектакъл, който се казва Guerrero („Воин“) и всъщност това е моята фамилия, а не става дума за войната. Казвам се Едуардо Гереро и всички жени, които ме познават, знаят това име. В тази пиеса говорим за жените като моята майка, която ми е дала живот. Говорим за моята баба, която ми даде първите обувки за танцуване, за да могат да правя това, което искам...

Снимка: Даниел Димитров

Също така, говорим за Гереро – моята фамилия, която ми беше дадена от първата ми учителка по танци. И се чувствам изключително вдъхновен, защото всички жени около мен и всички мои приятели са ми дали част от себе си... 

Пина Бауш една от тези жени ли е? Били сте приятели. Имате ли танц, посветен на нея?

- Да, познавахме се. И, за щастие, я познавам от времето, в което работеше. Смятам, че нейният метод е един от най-добрите. Отличен. Нямам нищо посветено на нея, но когато започвам да правя нова, винаги си я представям и тя винаги е в моето съзнание.

Възможно ли е да си лош човек и добър танцьор, когато говорим за фламенко?

- Хората са си хора, но танцьорите са различни и тяхното лично съществуване няма общо с танца. Познавам добри хора, които са лоши танцьори. Познавам много добри хора, които не се занимават с танци. Въпреки че винаги съм искал да работя с добри кола, които се справят добре и с  работата си.

Това не означава, че в света няма лоши хора. От друга страна, невинаги е по-лесно да работиш с приятели.

Кои са най-важните социални послания, които отправяте с танца?

- В спектакъла „Под краката ми“ говорим за войната, за сексуалните отношения, за отношенията между хората и за случващото се в социален план. Говори се за добро и за лошото, за войната, властта, консуматорството. Те са представени чрез противоречията, които съществуват между тях.

Снимка: Даниел Димитров

Звуците са уникални. Когато децата тичат, по време на войната, също се чуват такива звуци. 

Да хванеш малко дете за ръката, не винаги означава нещо лошо. Означава човешката връзка... Хората могат да са много близки и да се хващат за ръцете, и това да не означава нещо лошо или нещо сексуално... 

По време на представлението, правим завеси от използвани дрехи. След това отиваме в църквата, правим дарения – за да може хората да ядат. И им даваме дрехи. Така правим нещо социално добро... Даваме втори живот на използваните си дрехи. И, освен това, помагаме на света около нас – използваме и преизползваме дрехите си, за да не сме чак толкова консуматорско общество...

Знам, че не обичате футбола, но познавате ли футболиста Едуардо Гереро?

- Има футболист с това име? Не знаех... Харесвам футбола, но не съм добре запознат, въпреки че баща ми е работил в тази сфера, а брат ми е футболист.

Като малък сте танцувал в полувремето на футболни мачове. Днес бихте ли го направил отново?

- Понеже съм най-малкият от трима братя, майка ми не е могла да ме оставя сам вкъщи и затова трябваше винаги да съм до нея на футболните мачове на братята ми. Между първото и второто полувреме, в почивката, винаги пускаха музика. Всеки път, когато чувах музиката, излизах и танцувах на всякаква музика.

Снимка: Даниел Димитров

Затова винаги казвам, че точно тогава съм започнал да танцувам. Беше страхотно, че можех да изляза и да танцувам, и да радвам хората. Няма причина и днес да изляза на стадиона между полувремената. Може да се получи нещо много интересно (Смее се – бел. а.).

Продължавате ли да се занимавате с мода?

- Все още се интересувам от мода. Имам много съвместни проекти с марки като Armani, Paloma и други. Истината е, че според мен това е част от естетиката, която трябва да имам. Харесва ми света на модата, защото винаги се случва нещо различно. Нещата се променят и това го свързвам с излизането ми на сцената, и с промяната. Харесва ми, че в модата тази промяна се случва само веднъж, и то за 15 минути. Случва се веднъж и след няма повече...

Има ли дума, която Ви определя най-добре като човек?

- Не знам точно коя дума би ме описала най добре, но танц(увам) е една от тях. 

Как бихте продължил изречението „Аз съм човек, който обича...?“

- Аз съм човек, който обича живота, здравето, семейството си. Но най-вече обичам себе си.