Препълнена зала и дълги аплодисменти посрещнаха новата звезда на испанския танц Едуардо Гереро, чиито изпълнения закриха програмата „Световен театър в София“. Носителят на наградата на публиката от фестивала за фламенко в Херес, Испания, със сигурност би грабнал подобен приз и в България – заради шоуто, което на 10 юни направи на сцената на Сатиричния театър и заради приятелското си отношение към публиката.
Неговият спектакъл под акомпанимента на китариста Хавиер Ибаньес и гласа на Марио Сото е наречен Desplante, т.е. знак. Идеята е, че танцьорът на фламенко дава знак на музикантите за смяна на ритъма. Гереро, известен със собствения си стил, демонстрира силата на танца, обявен от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.
В традицията на жанра, Desplante е драматичен, експресивен и въздействащ, и на моменти – прекалено интимен, комбинирайки различни видове от фламенкото. Спектакълът е създаден специално за един от най-значимите фестивали за фламенко „Минас де ла Унион“ в Мурсия, където получава първа награда.
Едуардо Гереро танцува от 6-годишен в школата по фламенко на Кармен Гереро в Кадис, след което продължава при легенди като Антонио Каналес и Манoло Марин. Учи в Консерваторията по танц в Кадис, а после – съвременен танц при Дейвид Грийнал и класически – при Монсерат Марин. От 2002 г. се изявява в спектакли на едни от най-значимите фламенко хореографи и изпълнители в Испания като Антонио Каналес, Ева Уербабуена, Аида Гомес.
Не по-малко впечатляваща е и биографията на Ан Нгуен. Известна е като един от големите реформатори на хип-хопа. На 8 юни тя беше представена в театър „Азарян” с френската продукция „Автаркия (…) В търсене на самодостатъчност”.
Нгуен интерпретира на сцената танци като брейкданс, попинг и хип-хоп в съчетание с ритъма на перкусии. Оригиналната музика е на Себастиен Лете, който е композитор и перкусионист, а танцьорите са Магали Дюкло, Фара Елмаскини, Линда Хейфорд и Кон-Минг Ксионг.
Четиримата пресъздават 40-минутна игра в търсене на собствена територия, надмощие и възможност за постигане на хармония. В кулминационния момент се събират заедно и обърнати директно към публиката, изпълняват истински войнствен танц, подобно на племе.
„Автаркия” обаче стига и много по-далеч в посланията си – до лабиринта, в който все повече съвременници са принудени да живеят, до невъзможността да избираш и до абсурдния кръст да носиш чуждото бреме като свое.
Ан Нгуен основава своята танцова компания през 2005 г., повлияна от различни бойни изкуства и аналитични подходи. Носителка е на Наградата за млади таланти в хореографията през 2013 г., както и на отличието „Кавалер на ордена на изкуствата и литературата“ за 2015 г.
