Рапунцел забременява от своя принц, Злата кралица не е мащеха на Снежанка, а нейна биологична майка, лошите сестри на Пепеляшка режат пръстите си, за да обуят изгубената й пантофка. Това са детайли от оригиналния вариант на приказките на братя Грим, които за пръв път бяха издадени в Съединените щати от издателството на Принстънския университет.
За първи път братята Якоб и Вилхелм Грим публикуват сборника си със събрани от тях народни приказки през 1812 г. След това те са преиздавани още шест пъти, като всеки път са били смекчавани, облагородявани и адаптирани за деца, и така се стига до изданието от 1857 г., по което са направени преводите, с които приказките стават известни по света.
Два века след първото им издание обаче експертът по германистика в Университета в Минесота професор Джак Зайпс си задава въпроса защо оригиналният им вариант не е преведен на английски и решава сам да ги преведе. В книгата с преводите на първите версии на приказките те са всъщност доста по-зловещи и кървави, отколкото сме ги чели като деца, а познатите ни герои са доста по-различни.
Версията на Зайпс съдържа оригиналните 156 истории, които показват истинските образи от разказите за Пепеляшка, Снежанка, Хензел и Гретел, а и включват нови - не по-малко жестоки и изненадващи. Мащехите на Снежанка и Хензел и Гретел всъщност са техните биологични майки. Така излиза, че собствената майка на Снежанка нарежда на ловеца да убие дъщеря й и да донесе дробовете й като доказателство, че е мъртва. Рапунцел пък с изненада открива, че дрехите й започват да отесняват след забавна нощ, прекарана с привлекателния принц в двореца.
Преводачът Джак Зайпс споделя пред „Гардиън", че все пак приказките на Братя Грим са подходящи не само за възрастни, но и за деца. Ако родителите намират нещо притеснително и грубо в някои от историите, сами да преценят кое да оставят за себе си и кое да разкажат на децата си, препоръчва той. Сборникът е илюстриран от художника Андреа Дензо, чиито рисунки също трудно могат да бъдат определени като подходящи за деца.
