Странна дума е „последен“ – може да означава едновременно близко минало и тотална липса на бъдеще. ЦСКА е на път да завърши последния си сезон, в който извървя пътя от ад до рай, и то поне няколко пъти. Момчетата в червени екипи почти постоянно не знаеха дали клубът ще го има, играха без заплати, после без капка жал, след това безхаберно и безрезултатно. Изобщо годината представляваше едно пъстро лутане между смисъла и мъката. И макар да е доста нелогично да се правят изводи, когато една история не е достигнала до същинския си финал, ситуацията в ЦСКА е толкова сложна, че най-вероятно сме много близо до края в поне няколко от възможните употреби на думата. Край за миналото на най-титулувания роден клуб, край на скорошните му амбиции, край за всички глозгащи кокала, край за вечните дилеми между българи и чужденци, край за комисионери, акционери, легионери и тото-милионери от близо и далеч, край за котерийните битки между този и онзи герой от славното минало и тъжното настояще. Точно заради всички тези „финали“ можем да си позволим кратко обобщение на трите най-фрапиращи и странни поуки от „червените“ неволи:

Внимавай какво си пожелаваш

Когато преди известно време част от агитката искаше Васил Божков вън от клуба след една странно загубена спечелена титла, рефренът беше „няма как да стане по-зле“. Е, стана – стана по-зле и при първата поява на Томов и Митал, после беше зле и при Титан, вторият период на Томов и Тодоров не се различаваше в оценката, а за най-новите властници няма изобщо какво да говорим, понеже нито взеха властта, нито имаха време за поредните странни решения. Факт е само, че собствениците на ЦСКА в последните години, кой от кой по-успешно и с непоколебимо упорство, превръщат черногледството в аксиома, а смисъла – в химера. Как го правят ли – комплексно, с назначенията си, от позицията на „човек-абсолютна власт“ в клуба, с претенцията да разбират едновременно от маркетинг, мениджмънт и външен фалц, с дребнавата и селска нетърпимост към критика и съвети и с какво ли още не. В резултат на всичко това, а и на серия „безплатни обяди“, днес клубът дължи 16 милиона на кого ли не от държавата до последното (или поредното) футболно менте от Африка, а клишето „по-зле не може да стане“ не изглежда никак странно, а е точно на място, десетки години след уж „правилната“ му употреба.

Преди да харчиш, трябва да си бръкнеш в джоба

Когато става дума за БГ футбол, горното важи с едно „дълбоко“ накрая. От продуктът „роден футбол“ се печели трудно, но за сметка на това по малко. И пред много очи, тоест всяка грешка се одумва и дори наказва, но никога не се забравя. Видяха го всички от вече споменатите ръководители – и Божков, и Митал, и тандемът на Борисов и Иванов, и Манджукови и Инджов. Само за Александър Томов е под въпрос, понеже другите са извадили някой лев и са го хвърлили в ямата ЦСКА, а последният разбра, че дупката няма напълване и май се опитваше повече да я прегради или да изкопае нова. Най-фрапираща беше историята с последните странни „собственици“ – Инджов и Манджукови дадоха някакви пари (незнайно колко, но според техните разбирания явно големи) и когато не успяха дори временно „да закрепят положението“ с тях, си дадоха отбой до комичната ситуация в момента, когато никой не знае кой всъщност е собственик и кой управлява клуба (да не се бърка с КОЙ?!, понеже и той чака на една футболна опашка, но поне клубът е различен). Освен един пишман телевизионер, един подал оставка директор и няколко поздравяващи се на тъмно и тихо администратори, не се знае дали днес в клуба изобщо някой работи. А когато никой не работи, възможността да се изкарат каквито и да е пари, става още по-минимална, а странният омагьосан кръг съвсем се затваря.

Спасителят е в ръжта, тук сме в картофената нива

Стигаме до развръзката. Идва някой, вади парите, времето, уменията, властта и каквото още трябва и спасява клуба. Няма как да стане. Поне не в рамките на юридическите, финансовите и етичните правила. И все едно дали говорим за бизнесмен от Микре, властник от Банкя, строителен предприемач от София или храбър шивач. Сметката е направена и някой трябва да я плати. Пазарната логика казва, че стойностният продукт си заслужава високата начална инвестиция. Но тук инвестицията е безумно висока, продуктът безумно нерентабилен, а наличните активи, сред които шепа противоречиви играчи, позахабен престиж, гръмка далечна история и четвърт сектор с огън в очите, много трудно се превръщат в пари. Точно затова ЦСКА най-вероятно ще умре, макар и за да се прероди отново в някаква странна форма – на живуркащ средняк с дългове за два живота напред, като провинциален Квазимодо в името на лиценза и напук на етиката или пък в ролята на клуб, обречен на дългогодишно изгнание и кални битки за чест из долните дивизии. Колкото и на истинските привърженици на ЦСКА да им е тъжно, нищо от споменатото няма да е онзи старият клуб, просто защото за последните десетина години никой никъде не сметна за важно запазването му. Освен същите малцина споменати фенове, разбира се, но песните и мъката по форумите и из алеите на Борисовата няма как да бъдат адекватен противовес на странните решения на онези с власт, за които бяха по-важни странните тото-резултати, странните схеми, странните трансфери, странните комисионни, изобщо странният живот като цяло. Така и сега няма нищо странно в това, че спасители с простички решения и ясен план не се намират. Защото иначе щеше да е твърде странно.