Сигурен съм, че не знаете нито кой е Сони Бил Уилямс, нито пък Чарли Лайн, ще е впечатляващо ако изобщо имате идея за значението на „трай“, разликите между ръгби, американски и австралийски футбол, за смисъла на „хака“ или за съперничеството между „ол блекс“ и „уолабис“. Спокойно – в повече от половината свят е така, а изключения като Южна Африка, Обединеното кралство, Океания и тук-таме няколко случайни европейски държави и единични фенове на спорта се броят на пръсти. Но една любопитна случка след финала на Световното по ръгби в Лондон накара още стотици хиляди хора да погледнат с други очи на играта и да повярват във вечната максима „ето това е истински спорт, понеже го играят истински хора“.
Историята накратко – в последните седмици Великобритания домакинстваше на Световното по ръгби, на което Нова Зеландия, или прочутите „all blacks“, спечелиха трета световна титла, след като победиха вечния си съперник Австралия. Броени минути след победата, докато играчите правеха почетната си обиколка пред 82 500 зрители на „Туикенъм“ в Лондон, едно 14-годишно момче проби охраната и се впусна на терена. Гардовете го свалиха с типични ръгби прийоми току пред световните шампиони. Един от тях, центърът Сони Уилямс, изправи момчето, побъбри си приятелски с него, докато го връщаше към трибуните, а за довиждане свали златния медал от гърдите си и го подари на младежа.
„По-добре медалът да бъде на неговия врат, отколкото на моя. Сигурен съм, че ще го помни цял живот“ беше простичкият коментар на 30-годишния бивш шампион по бокс в свръхтежка категория и настоящ трикратен световен шампион по ръгби. Снимката с медала и усмихнатото дете се появи и на инстаграм профила на спортиста с коментара „понякога трябва само едно нещо, за да промениш живота на някого. Наслади му се, Чарли“ и приятелското обръщение „братче“. Което пък бе „черешката“ на целия този сценарий за простите и истински неща.
Останалото е история – случката обиколи всички новинарски канали, британските медии разкриха самоличността на хлапето едва няколко часа по-късно, а великодушният Уилямс получи нов медал на официалната церемония ден след финала на Световното. Ръгбистът разказа как съотборниците му не пропуснали и да се пошегуват, че медалът е бил от чисто злато и добрият жест го е лишил от доста апетитна сума, но покрай смешките всички го поздравили за постъпката. По време на церемонията същото направиха организаторите на форума и съперниците на „ол блекс“ – връчването на втория медал за Уилямс бе посрещнато с изправяне на крака и шумни аплодисменти. Дори шефът на федерацията Брет Госпър определи постъпката като „страхотен жест“ и „прекрасен, мил щрих... от нещата, които се виждат в играта“.
Точно в това е смисълът на цялата история. Ако това са нещата, които се виждат в играта, все повече фенове ще искат да ги видят. А да гледаш ръгби наистина е изключително интересно и може да „те запали“ много лесно. Приписват на Уинстън Чърчил определението, че „ръгбито е спорт за говеда, който се практикува от джентълмени, а при футбола е точно обратното“. Бруталността на спорта е факт – контактът е постоянен, оборотите са високи, и, за разлика от американския футбол например, протекторите изобщо липсват. От друга страна обаче, философията и смисълът на играта ръгби е всичко да се случва на терена и при сравнително прости правила, да се отдава чест на спортсменството, куража и уменията. Доказателството за играта и героите в нея идва от самия Сони Бил Уилямс – „сигурен съм, че повечето момчета биха направили същото като мен, каза с усмивка Уилямс в отговор на поредния въпрос покрай случката.
Докато в повечето спортове комерсиализацията започва да „изяжда“ простичките неща за сметка на по-широките мащаби и повечето приходи, докато технологиите и телевизиите започват да са все по-ключови за всеки спорт, за феновете е важно да има „оазиси“ на логиката, не толкова подвластни на масовия тренд. Точно тази ниша може да заеме атрактивен спорт като елитното ръгби, а Уилямс и всичките негови колеги с интересни истории, впечатляваща физика и добри сърца могат да се превърнат в истински посланици на играта.
Цялата история с медала със сигурност ще помогне изключително много на спорта като цяло – организаторите на Световната купа оповестиха как форумът до момента е най-успешният в историята, с най-много приходи, зрители и отдадени права. Третата победа на Нова Зеландия и 51 победа на „ол блекс“ позволи тронът в спорта да се заеме от една нация (преди финалите и Австралия, и Южна Африка имаха по две титли). А златният медал на Сони Уилямс допринесе за още една купчина добри резултати – в публичността на играта, имиджа на ръгбистите и блясъка на техния до болка истински спорт.
