Журналисти излязоха на протест в София и Варна. Колеги от десетки медии заявиха своята подкрепа за свободата на словото и за началото на публичен дебат за проблемите на журналистиката у нас.
В София радио, телевизия и преса се обединиха с надеждата да припомнят на политиците някои явно позабравени неща.
Журналистите се събраха на демонстрация пред сградата на Министерски съвет. С три празни стола и плакати с надписи „КОЙ опразни стола” и „Медийното мълчание обслужва задкулисието” те изразиха несъгласието си с опитите за налагане на цензура и сплашване на журналисти в ефир.
Мария Черешева от Асоциацията на европейските журналисти, които организират протеста, посочи, че последните събития са само капката, преляла чашата на търпението и има дълго натрупване. По думите й символиката с трите празни стола е, защото „предпочитаме празни столове, отколкото празни въпроси”.
Според нея външният натиск върху журналистите е налице, но най-тежка е цензурата в самите редакции - от собственици и се пренася, ставайки автоцензура.
Медийният анализатор Арман Бабикян беше категоричен, че ако журналистиката е нервната система на общество и съвестта й бъде притъпена, то тялото става безчувствено. „Събрали сме се и да се обърнем към себе си в недоволството си, и към тези, които изискват неприлични неща от нас”, посочи той.
Според последното проучване за свободата на словото на Асоциацията, над 59% от отговорилите журналисти смятат, че външният натиск е сред най-големите заплахи за свободата на словото в страната, а 65% твърдят същото за вътрешния натиск.
"Трябва да браним свободата на словото, защото така браним свободата на нашето общество. Не може да има общество без свободни медии, които могат да бъдат неудобни, нелицеприятни, но те трябва да назовават нещата", посочи проф. Милко Петров - преподавател по чуждестранна журналистика във ФЖМК.
На този протест нямаше разделение, а много въпроси, на които първо ние, в гилдията трябва да си отговорим.
„Аз съм тук, защото не съм съгласен интервюираните да казват кои въпроси са неудобни и кои не, вместо да отговарят на тях”, каза журналистът Пламен Петров от Дарик радио.
„Бях възмутена от това, че този дързък ултиматум на вицепремиера го видях на официалния сайт на МС”, коментира журналистът Кръстина Маринова от в. „Труд”.
"Искам да се изчистим, искам да видя дали има гилдия, единни ли сме? Ако сме единни, може би има някаква надежда. И тогава ще дойдат отговорите на всички други въпроси", коментира Канна Рачева - журналист от bTV.
Тома Биков, депутат от ГЕРБ, посочи в кулоарите на парламента, че журналистите са сбъркали мястото да протестират. „Медиите не се управляват от Министерски съвет, а се управляват от техните ръководства, но основна брънка в свободата на словото са собствениците на медии и ако те позволяват да се ограничава свободата, това е големият проблем на медиите, а не Министерски съвет. Дори политик да се обади на медиен собственик, той може да откаже”, коментира той.
В същото време във Варна кореспонденти, репортери и фотографи символично оставиха фотоапарати, диктофони и тефтери на празен стол пред Областната управа в града.
Кореспонденти на телевизии, радиа и вестници поставиха на празен стол микрофони, тефтери и фотоапарат в знак на възмущение към отправения от вицепремиера ултиматум към водещите медии.
