Непушач съм. Обичам да се забавлявам и ми се случва да паля цигара – навън, сред приятели, на по питие. Разбира се, като повечето хора, когато се забавлявам, искам да е както го искам. Имам обаче един принцип – на толерантност - който гласи „правиш каквото искаш... стига да не пречиш на другите”. Това е мисъл, неприсъща за много (да не кажа повечето) хора, населяващи „тази територия, наречена България”, както обича да казва мой много умен приятел.

„Идва ми да си стегна багажа, да си взема децата и семейството и да напусна България" - с тези думи, като обръщение към премиера, започва едно отворено писмо, многократно споделяно в социалните мрежи. И едва ли има човек, на когото това не му е минавало през ума. Поради много причини – сред основните, според мен – липса на справедливост и ред в обществото ни, което води до нарушаване на личните ни права.

А от там следват повечето ни незначителни, ежедневни, безмислени войни, които отнемат ценна жизнена енергия. Затова пред гаража ми спират шофьори, без да им пука, през нощта ме събужда Азис с „Хайде на морето”, а през деня газя в кучешки ла*на. Защото на никого не му пука за останалите и прави каквото си иска. Така разбира свободата. И понеже всеки има различни разбирания за нея, а няма кой твърдо да наложи единни, затова и всеки налага своя подход. Страдат възпитаните и толерантните, защото простакът налага агресивното си поведение.

Не наричам пушачите простаци (и аз съм половин пушач), наричам такива онези, които отказват да се съобразяват с останалите. Защото крясъците за „неприкосновеното” пушене – навсякъде - идват от тях.

И тези крясъци са еманацията на назадничавото, недемократичното заинатяване да се движим напред – към развитието и свободата, вместо назад – към тоталитарната изостаналост.

Прекалено генерални изводи по съвсем конкретен казус, биха казали някои. Обаче и по този конкретен казус, става дума за ценностен избор между две направления. Както казва социологът Цветозар Томов в интервю за интернет портала Култура.бг, макар в по-общ контекст: „Едното изразява стремеж към развитие, а другото – стремеж към изостаналост – само по този начин може да бъде назована носталгията по тоталитарното общество. Но не се получава нито едното, нито другото и ние замръзваме в някаква мъртва хватка, единствената последица от която е, че рушим морала в елементарното човешко общуване и сме неспособни да излезем от тази дупка.”

За морала в елементарното човешко общуване ми е думата.

Трябва да започна от там, че забраната за пушенето на закрито не беше обяснена изначално. И затова се превърна в поредния казус, който разделя обществото ни. Но не на пушачи и непушачи, а на цивилизовани и не. Масата се възпитава в дисциплина и толерантност към другите и свиква с това. Повечето пушачи, с които общувам, искат забраната да остане. Доводите за противното са безумни. Правят се проучвания и се обяснява, като на първолаци, колко е вредно да се пуши, как излиза скъпо на здравеопазването и колко хора са отказали цигарите, откакто забраната е в сила. А пряката й цел остава неизказана –
да се спази правото на пушачи и непушачи да НЕ пушат, когато НЕ искат. Така е справедливо, демократично и толерантно.

Никой не иска да те откаже да пушиш – пуши, но навън, за да вредиш и ангажираш с това само себе си. Защото иначе, с теб пушат още 20, 30,50 души, които не искат това и имат право да не го правят.

Знам, правото на цигара за някои е „неприкосновено” – издига се в култ. Познавам родители, които пушат у дома, откакто децата им са родени. Не разбирам това. То е висша форма на егоизъм, граничеща с престъпление над един беззащитен, развиващ се организъм. И само в името на комфорта – да пушиш тук, сега, веднага, на всяка цена. Това е твое право, желание, слабост... и всички останали трябва да се съобразяват с него - точка. Е, да, ама не – не е.

Защото и другите имат права и ти им ги отнемаш и безпардонно и нетолерантно налагаш кефа си, който, според усещането ти, трябва да е неприкосновен.

Трябвало да бъде въпрос на избор – да пушиш, или не – казват депутати. А къде отива изборът да не пушиш? Нима, за да има избор индивидът, си струва да се пренебрегне общото благо?! Що за извратена логика?!

Защото можеш да излезеш навън, за да упражниш правото си на 5 минутна цигара. А който не иска да пуши, няма как да излезе, за да НЕ пуши и да се върне обратно в димилника. А е еднакво неприятно да се храниш, или да танцуваш в смърдяща кочина.

Да им се вдигнат здравните вноски на пушачите, обмисля държавата. А на непушачите ще им ги свалят ли, защото не пушат?! И как ще ги компенсират за пасивното пушене – против волята им?! И изобщо - що за глупост – като постъпваме на работа ще декларираме „пушач”, или „непушач”?

Пушачите мръзнели и настивали – шега ли е този довод, или?! Загриженост за здравето на хора, които доброволно се тровят... Щом са избрали да пушат, да му берат грижата за студа и всичките атмосферни условия. Значи, за да не настиват и да им е комфортно, нека с тях пушат и всички останали - солидарно...

И вместо да обясняват как забраната не се спазва и затова трябва да падне, да вземат светкавични мерки за спазването й – навсякъде. Не можело ли? А в щатите как може – как заведения губят лиценза си, ако пуснат непълнолетни, примерно и няма „ама защо, ама нали”... Как в седемдесетмилионна Турция забраната за пушене на обществени места се спазва, а в България сме безсилни?! И то става дума за държава с традиционно пушещо население, в което сериозно преобладава необразовано население... Заведения тук фалират, но заради двойния стандарт - в грижливо отбрани клубове се пуши на воля, а останалите – непривилегированите - спазват забраната и остават празни (защото заради пушачите, цялата компания отива там, където не важат правилата). Така бизнеси умират, но не заради забраната, а заради липсата на ред. И нима неспазването на който и да било закон е повод той да бъде отменен?

И още безумни доводи: 15 000 работни места изчезнали... бла-бла... – как пък ги изчислихте – на базата на какво? Дори от ДПС, чийто електорат масово си изкарва прехраната с отглеждане на тютюн, обявиха, че не смятат, че вдигането на забраната ще стимулира тютюнопроизводството. Има си субсидии за целта и други лостове.

А НЕпушенето на обществени места ще намали броя на пушещите деца у нас и ще подобри общото човешко здраве – все ефекти обаче, които ще дойдат в бъдеще и няма да са дивидент за настоящата власт. Затова се търсят популистки ходове - бързи и евтини. Така че, да му дадем на човечеца да си пафка – утеха в отчаянието, безпаричието и тежестта на сметките, да му „пуснем” малкия кеф, за да ни благославя - той и тютюневите лобита.

И аргументите за това, така „прогресивно” и „живително” за българската икономика решение - отпадането на забраната - са насочени към една маса, която изначално е неграмотна, немислеща (без злоба и желание да обиждам), която нищо не разбира и не разполага с информация, но затова можеш да й кажеш всичко и да ти повярва. А на всеки мислещ човек индиректно се казва: ти не ме интересуваш, аз не на теб говоря. Да, ти ще разбереш, че говоря пълни глупости, но аз не на теб ги говоря, а на този, който ще ми се върже.

Но това, че мислещите и толерантните биват изключвани от списъка на адресатите, е пагубно. Защото, макар малцинство, интелигентните трябва да водят обществото и техния глас да се чува. Така е в цивилизацията. На който му пука.