Разкази като този рядко ще чуете в новините. Обикновено няма време за тях. Няма място. Или няма повод. Или, ако има повод, минават ей така, набързо. Докато вечеряте.
Казах й да си избере име. Щом ще ти крием самоличността , ще ти трябва друго име. И тя избра Даниела. Защо, не знам. Знам обаче защо се крие. Не от страх, а от умора.
Даниела е една жена уморена от непрестанната битка за свободата си, достойнството и спокойствието на нея и малката й дъщеря.
Всяка четвърта жена в света е като нея. Ако ТИ си номер 4 прочети, чуй, виж, вникни в този разказ!
„Спомням си първия път, в който ме удари.
То не беше даже удар, а за малко не ме удуши. В пристъп на ярост. В началото хвърляше неща, трошеше наоколо, замерваше ме, но това после прерасна в посягане и нещата ескалираха. Това се случи, когато разбрах за извънбрачната му връзка. Тогава поставих въпроса и той открито ми заяви, че не го интересува моето мнение. Независимо, че вече имахме дете. Агресията идваше от това че той не искаше да вземе решение. Искаше да си продължи по стария начин. Докато за мен това беше неприемливо.”,казва тя.
Като всяка жена, си мислела, че в името на детето той ще се промени. Ще реши да остави другата жена и ще остане с нея. Само че всеки път, когато тя поставяла въпроса следвали удари. А на другия ден – сякаш нищо не е било. След всеки побои той й подарявал подаръци и цветя. Мирисът на вина заменял с мириса на парфюми.
„Побоите ескалират, побоите не спират, никога няма да спрат до момента, в който не кажеш край, защото края може да сложи само жертвата.
Насилникът няма да сложи край. Той не се променя.
Той няма съвест, не изпитва съчувствие, няма да спре.”
И докато той прекрачвал границата ежедневно, новородената им дъщеря ставала свидетел на скандалите.
Без да изпитва жал и съчувствие. Без да го интересува колко силно удря. Ритници на пода и удари в главата.
В началото Даниела не споделяла с никого от срам. Опитала се да говори само с неговите родители, но от там не просто не срещнала подкрепа. А упрек.
„Те демонстрираха фалшиво съчувствие и в крайна сметка ми заявиха, че аз си го прося. Аз си го заслужавам. „Мълчи си и няма да те бие.”Това ми казваха.”
Различни изследвания сочат, че най-честата причина за агресията у мъжете е алкохола. Не и в случая на Даниела.
Нейният мъж не пие. И не пуши. Той само бие.
Според психолозите агресорите най-често са отгледани от агресори. Когато едно дете расте във враждебна среда, среда, в която наблюдава насилие или е жертва на такова, то неминуемо има риск и то да бъде такова като порасне.
Мария Чомарова - директор на фондация "Асоциация Анимус" в защита на жени жертва на домашно насилие, казва, че има случаи, в които става въпрос за психопатология. Някакъв вид личностно разстройство, когато става въпрос за огромно желание за власт и контрол, поради вътрешна собствена несигурност.
Най-често това са мъже с потиснато его, които се чувстват застрашени от половинката си в интелектуално и социално ниво и се опитват да компенсират с физическо надмощие.
А друг път смятат насилието за естествен процес, в който трябва да покажат на жената „нейното място”.
Често тя е слугинята, а той – господарят
Такива насилници са израснали в същата среда и следват модела на неговите родители.
„Беше ме страх от следващия побой, който можеше да го прекарам незнайно колко време в болница без да виждам детето си. В очите му се четеше: „Ще те размажа, не ми пука за теб". Колкото и да плачеш не ми пука, ще те удрям още и не ме интересува. Това беше най - обидното.” -разказва Даниела.
След най-тежкия побой, в който тя не успява дори да стане и да прегърне детето си решава да сложи край.
Обажда се в асоциация помагаща на жени жертва на насилие.
Там работа с нея започва психологът Ани Торозова. Първото нещо, което й прави впечатление е,че Даниела е изключително объркана, притеснена, страхува се за живота си, страхува се за живота на детето си. Има притеснения какво изобщо ще се случи с нея от тук насетне.
Срещите им продължават повече от година. С резултат.
Даниела вече не се чувства като жертва.
Казва, че един насилник не може да преглътне факта, че жертвата ще се изплъзне. Тя трябва да му остане за цял живот. Но вече не е такава. Щастлива е, защото институциите работят.
Да се престраши да стане свободна и самостоятелна се оказва най-трудното решение в живота й, но и най-правилното.
„В живота се случват всякакви неща, но това не означава, че ние ги заслужаваме. Напротив. Когато сме наясно, че не ги заслужаваме променяме живота си, вървим напред, няма трудно.
