74% от българите искат да се изплатят само депозитите до 100 хиляди евро. Това сочи цитирано от БГНЕС изследване на агенция АФИС, посветено на обществените реакции и масовите нагласи във връзка с кризата на Корпоративна търговска банка.

Други 11.4% искат да се изплатят само депозитите с гарантиран произход. Именно задължителната данъчна ревизия на едрите вложители се споменава в медийни публикации за обсъжданите от БСП, ДПС и ГЕРБ мерки.

11.9% се обявяват за изплащането на всички депозити в пълен размер. Само 2,7% нямат мнение по въпроса.
Социологическото проучване е по поръчка на Българската национална асоциация "Активни потребители". В периода 11-17 юли 2014 г. са интервюирани 1273 притежатели на депозитни и разплащателни сметки.

"Видно е, че обществото поддържа идеята законът да се изпълни така, както е замислен и действащ. Намерението за промяна на закона и държавна подкрепа за депозитите в пълен размер се подкрепя едва от една десета от гражданите. Както може да се очаква почти две трети от това мнение се поддържа от вложителите на КТБ. Вложителите и притежателите на депозити в другите банки изобщо не се колебаят в оценката си за действащото законодателство и смятат, че то в достатъчна степен и сигурно защитава техните интереси", отбелязват от АФИС.

Доверието в банковата система остава високо, много по-високо, отколкото е нивото на доверие в държавните институции и политическите партии, показват данните от изследването. Затова и не е изненада, че банките (и основно българските сред тях) остават най-предпочитано място за съхранение на лични пари.

Паниката около кризата с КТБ е довела до известно повишение на дела на хората, проявяващи интерес към ценните книжа и трайните активи, но не и до по-висока икономическа активност. Очевидно е, че недоверието към инвестиционния климат в страната и нестабилността на законодателството и институциите въздържат гражданите от поемане на стопански риск.

Доминиращо е мнението, че институциите се стараят да заобиколят истинските причини за кризата в КТБ, което се потвърждава от високото обществено подозрение, че именно властта и партиите са забъркали кашата заради някакви свои интереси.

Въпреки че анкетираните са посочвали повече от една предполагаема причина за възникване на кризисната ситуация с КТБ, със сравнително най-слаба популярност се ползват първоначалните официални обяснения на прокуратурата, БНБ и политическите сили, а именно, че в основата е престъпление, кражба, както и това, че законът трябва да бъде променен, за да се осигури извънредна финансова подкрепа на закъсалата банка.

Мнозинството от гражданите подозират нечисти действия на политическото и корпоративното задкулисие.