Националната ни банка е основана през 1879-та година – една от първите държавни институции след Освобождението. През юни следващата година е приет и Законът, който основополага българският лев като официална валута на Княжество България. Тогава българският лев е бил равностоен на френския франк.
Първите български пари са били само монети, отсечени в Бирмингам. Едва през 1885 г. се появяват и първите български банкноти, а първите златни монети – с номинали 10, 20 и 100 лв. – се появяват през 1894 г. Това са златните монети на Фердинанд, по времето, когато той все още е титулуван „Български княз“ и са отсечени в годината, в която той се сдобива с престолонаследник.
С 50 стотинки до Първата световна война, по спомени на съвременници, е можело да се купи едно агне. Само най-богатите - много малък процент граждани, са разполагали с банкноти от 100 лева.
През 30-те години в България, върху българските банкноти се използват портретните изображения на Цар Борис, а след 9 септември 1944-та на Георги Димитров и социалистическите работници по лозя и в заводи.
Заради инфлациите българският лев е деноминиран четири пъти - през 1947 г., 1952 г., 1962 г. и 1999 г. Последно – след кабинета на Жан Виденов, когато държавата изпада във фактически фалит. Тогава левът се разделя с три нули и старите 1000 лева се превръщат в един.
През 1997 г. у нас е въведен валутен борд. Тогава българският лев е вързан към германската марка и за да не се обезценява повече БНБ губи правото по закон да отпуска заеми на търговските банки като кредитор от последна инстанция. От 1999 г. левът е фиксиран към еврото.
България беше приета в чакалнята на еврозоната през лятото на 2020 г., а амбицията на коалиционното правителство е страната ни да влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г. Тогава българската национална валута трябва да остане в историята, а еврото да замени левовете.=
