Специалните служби на различни държави от региона продължават активно да работят на българска територия, като се опитват да печелят влияние за постигане на целите си. Това се посочва в доклада за дейността на ДАНС за 2017 г., който беше качен на сайта на агенцията.
През миналата година за четири лица са събрани данни, че са работили за чужди служби в ущърб на националната сигурност. Петима чужденци пък са влезли в списъка на нежеланите у нас по същата причина.
„Траен обект на внимание остават позиции, намерения и активности на българската държава и съюзниците й по евроатлантическия вектор в областите външна политика, политика за сигурност, планиране на отбранителните действия и сътрудничество”, посочват авторите на доклада, като допълват, че чуждите разузнавания са се интересували и от нашето европредседателство.
„За изпълнение на разузнавателните задачи се прилага широк инструментариум, в т.ч. операции за влияние и въздействие”, става ясно още от документа. Някои спецслужби пък са подпомагали асимилационната политика по отношение на български общности зад граница.
В рамките на 2017 г. ДАНС е отнела правото на пребиваване, експулсирала е и е забранила влизането у нас на 31 души, съпричастни към терористична дейност. 58 души пък са определени като нежелани, защото се смята, че са пътуващи чуждестранни бойци.
На този фон, миграционният натиск намалява. Въпреки това от ДАНС отбелязват, че има трайна тенденция на увеличаване в общоевропейски план на привържениците на десни идеологии, близки до крайния национализъм. Според агенцията, обаче, действията на крайнодесните и крайнолевите на този етап не са сериозен риск за националната сигурност.
Има обаче други процеси, отново свързани с чуждото влияние в страната: „Различни държави продължават да правят опити за насаждане на чужд национализъм сред определени маргинализирани групи и общности, което води до засилване на дезинтеграционните процеси сред тях и на обвързаността им с чужди интереси”.
ДАНС изразяват своите опасения за енергийната сигурност на страната заради „липсата на реална диверсификация на източниците и трасетата за доставки на въглеводороди” и препоръчват реализацията на проекти като газовите коридори и разпределителния център „Балкан”.
Докладът посочва редица слабости на борбата с корупцията, проблемите в конкретни сфери и свършеното от агенцията по всяка една от тези теми.
