Мечтали ли сте да станете полицай? Да участвате в акции? Представяли ли сте си как гоните престъпници? Как им влизате под кожата?
Ако никога, като дете, не сте си харчили дребни стотинки на стрелбището, не сте хващали пистолет и не помните нищо от криминалните книги, значи не знаете почти нищо за тях. И за техните пет секунди. Онези пет секунди, в които те трябва да са с една крачка пред лошите.
„Оръжие може да бъде отвертка, нож, стъкло, пистолети, автомати. Всичките тези случаи сме ги имали“, разказва командирът на отряд „Кобра“.
На 27 март в столичния квартал „Стрелбище“ цяло денонощие екипът му чака онези пет секунди, в които да изведе жив барикадиралия се в дома си бивш шеф на столичното IV РПУ Петър Коджейков.
„Той използва оръжие веднъж. Бяхме сигурни, че ще използва пак. Имахме наблюдение върху него през цялото време – от различни места около сградата. Знаехме, че се движи с пистолета в ръка. Знаехме, че го употреби веднъж и ще го употреби пак. Във всеки момент можехме да го елиминираме. Идеята беше, че имаше достатъчно оборудване и възможност да бъде задържан жив“, казва командирът.
Той винаги говори в множествено число и никога не обвързва работата на отдела с понятие като „късмет“, а с анализи.
Започва още, когато звеното е от един щат – в началото на този век. Сега вече е командир на „Кобра“. Докторант по психология в Софийския университет, колкото и да не ви се вярва. Името му остава тайна.
„Поне веднъж месечно имаме лице с психично отклонение. Това е много трудно, защото той не мисли почти за нищо, той е в някакъв друг свят и по всяко време може да каже, че се предава, но се оказва, че напада. През пет секунди може да си мени мнението“, разказва командирът.
22 часа след началото на драмата преди седмица спецекипите и полицията успяват да изведат съпругата на Петър Коджейков. Бившият полицай обаче остава вътре. Единственият човек, който може да разпознае, е близката на семейството му Ирина Христова. Отново идват онези пет секунди, в които тя става част от екипите на полицията, „Кобра“ и баретите.
„Попадайки там, открих една абсолютно смазана машина. Всеки знаеше какво да прави. Нямаше говорене, всичко протече в абсолютна тишина. Бях инструктирана – от мен искаха пет секунди, за да си свършат работата“, разказва Ирина.
„Всяка моя стъпка беше ръководена от хора, бях инструктирана какво да кажа, кога да включа телефона. Всичко беше добро стечение на обстоятелствата – че свърши бързо, без пострадали. Момчетата бяха перфектни. Когато приключи всичко, се оттеглиха като войници. Впечатли ме тяхната човешка страна. Първата им мисъл беше да запазят живота и здравето на всички. Хората не знаят, че това е отряд, който са казва „Кобра“. Викат им „качулките“, „маските“. Това са хора, които най-малкото искат популярност и зрелищност“, казва още Ирина.
„Ситуацията изискваше огромно търпение, преценка на всички наши действията. Близо 20 часа всички екипи бяха в напрежение и готовност за действие във всеки момент. Това натрупва умора... просто жестовете изпревариха думите и си дадохме по една петица. Така е в нашите редици“, разказва директорът на СДВР Младен Маринов.
2005 г., сметището в Суходол. „Кобра“ е само на две години. Никой не забелязва момчетата на блокираното сметище. Около 50-ина протестиращи от квартала са разположили палатки и се готвят да отпразнуват закриването на сметището. Нито един камион с боклуци не е допуснат до там и отпадъци вече не се извозват. Тогава „Кобра“ отпушва пътя на полицията. На два пъти.
„След като в продължение на около месец имаше спорове това работа ли е на полицията, не е ли, София изпада в криза. Лека му пръст, министър [Георги] Петканов ми каза: „Трябва да действаме“. Започнахме да умуваме. Тогава се сетих – научно е доказано, че между 3 и 4,30 ч. човек спи най-дълбоко. Обадих се на министъра и поисках да действаме тогава. – разказва бившият шеф на СДВР Румен Стоянов. – Имаше само един проблем – те държаха наблюдател на камбанарията на църквата. В момента, в който се видеше, че приближава полицейска кола, се даваше сигнал и хората излизаха. Тогава казах на Кирчо Димов: „От теб искам камбаната да не бие“. Той отговори: „Шефе, разбрах те“.
Това са ключовите пет секунди, в които „Кобра“ успяват да изненадат и задържат наблюдателя в камбанарията.
Тогава генерал Румен Стоянов е директор на столичната полиция и успява да убеди министерството, че всички отдели се нуждаят от тези 12 момчета.
За първи път забелязва модела на тяхната работа в Германия.
„Идеята ни беше да се различава от баретите, тъй като баретите имат специфична нагласа – те са антитерористичен отряд, при тях целта и задачите са ясни – те са хора на действието. Нашият замисъл беше за група от оперативни работници, които могат да провеждат оперативно-издирвателни мероприятия. Тогава тя се състоеше от 10 души – един офицер и деветима сержанти – припомня Румен Стоянов. – Когато обсъждахме позивните, които ще се ползват, сектор „Убийства“ избра „Кондор“ – вид лешояд, който чисти обществото от мършата. Тъй като тази група трябваше да действа изключително бързо, прецизно, точно, а всички тези качества ги притежава кобрата, затова се спряха на това име“.
Досега отрядът няма неизпълнена мисия. Няма и допуснат инцидент с ранени и убити.
„Тези хора трябва да имат мислене, разбиране, да могат да развият и доста от качествата, за да са в това звено“, обяснява командирът.
По думите на Румен Стоянов „това са изключително лоялни момчета. За да стигне до член на „Кобра", всеки е проверяван многократно. Първо се търсеше лоялността, защото един предател обрича цялата дирекция на провал. Второ – да са много издържливи. Трето – много пъргави. Четвърто – много убедени в това, което правят. Пето – много, много смели“.
Членовете на отряда не трябва да са „единаци – да мислят само за себе си, а да са отворени към хората, към колегите. Те знаят, че както в работата си, така и в личния живот, всеки един от тях може да разчита на останалите по всяко време на денонощието. И това се изгражда с течение на годините. Така се изгражда едно ядро“, казва командирът.
14 март 2016 г., покрайнините на София. Ако никой не ги е забелязал в Суходол, то днес в интернет всеки е видял снимките от залавянето на едни от най-ловките автокрадци в страната.
„Лицата дълго бяха наблюдавани. Знаехме момента, когато ще пристъпят към действие. Целта беше да ги заловим в автомобила. Извардихме най-удобния момент и реализацията беше успешна“, спомня си директорът на СДВР Младен Маринов.
„При автокрадците е доста опасно, защото автомобилите са един вид оръжие в ръцете им и могат да блъскат, да мачкат. Едно блъскане с автомобил може да доведе до фатален край“, казва командирът.
27 август 2015 г. Съдът освобождава под гаранция автокрадеца Ярослав Димитров. Един от най-известните. За тях е просто Яро. „Кобра“ отново майсторски успяват да влязат в своите пет секунди и да го задържат.
„Автокрадците са много хитри и комбинативни, те не са типичен вид криминални престъпници. Действат хитро, с предварителна подготовка, избират мястото, имат високи познания как да отключат автомобил, да запалят. Разполагат със скъпа техника. Това прави трудно задържането им в момент, когато можем да съберем веществени доказателства за досъдебното производство, за осъдителна присъда“, обяснява Маринов.
29 март 2016 г., „Бъкстон“. „Кобра“ отново в действие. Този път срещу наркодилъри. Оказват се техни колеги. И попадат под стрелба. Намират си онези пет секунди за действие. Води ги задължителният елемент на изненада.
„Голям елемент на изненада трябва да има при лица, които разпространяват и държат наркотици, тъй като много пъти са в затворени помещения. Ако не успеем да проникнем бързо, те имат нагласата веднага да изхвърлят вещественото доказателство – наркотикът, в тоалетната“, обяснява Маринов.
„С голямо притеснение си спомням случая, когато болен от сифилис или СПИН в инфекциозна болница размахваше меч. Това беше по време, когато групата не беше добре оборудвана, нямаше сегашните предпазни средства“, разказва Румен Стоянов. „При друг случай психически неуравновесен син държа с ловна пушка баща си и майка си като заложници. Тогава куриозното беше, че от една страна родителите викаха: „Помощ, спасете ни!“, а след това: „Не пипайте детето!“. Въпреки това се екипът се справи блестящо“, спомня си Румен Стоянов.
Напрежението и стресът са свързани и с адреналина. „В един момент се получава дори, че не можеш без него. То ти става като наркотик – харесва ти, искаш да ставаш все по-добър, да имаш по-добра подготовка, да изпълняваме по-сложни задачи. Стремим се доста от подготовката да е на такива места, че да има по-голям реализъм. Оттам вече се стремим да постигнем повече“, казва командирът.
Той споделя още, че „възстановяването е доста трудно – както физическото, така и психическото. Но с течение на времето влизаш в автоматизъм – просто си подготвен, че по всяко време можеш да отидеш на работа, денонощно. Ние работим през деня, вечер. Независимо по кое време на нощта е, събираме се за доста кратко време, организираме всичко, правим контакт със службата, където е станало нещо, излизаме и по най-бързия начин сме на терен“.
Тези момчета никога не свалят маските – и на терен, и по време на подготовка. Кои са те знаят само близките им.
„Аз имам три деца. Ощетил съм първото, второто, сега започнах да ощетявам е третото – то е доста малко. Горе-долу всички са така“, споделя командирът.
„Под маската за мен си крият млади хора. Млади момчета. Впечатли ме, че всичките са много високи. Въобще не са онези напомпани хора. В нито един момент не съм се чувствал застрашена. Може би единственият момент в живота ми, когато съм била в абсолютна безопасност“, коментира Ирина Христова.
Най-важното е „всички служители да се приберем живи и здрави“, казва командирът.
„Те трябва непрекъснато, всеки ден, всеки месец да се усъвършенстват. Всеки ден трябва да вкарват нещо ново – метод, оборудване. Не бива да спират, да се задоволяват с нивото, което са постигнали. Този успех, който сме постигнали, беше вчера, той е минало, влиза в славната история на групата. Утре започваме от нулата. Така няма да има провали и ще вървят напред. Тези групи са като акулата. Ако спре да се движи, загива“, казва Румен Стоянов.
