Вече половин година учените от Института по астрономия извършват несвойствена задача - опитват се да разберат как да увеличат добива на дървесина.
Миналата есен най-голямата обсерватория на Балканите за пореден път закъса и бе на ръба на оцеляването. Правителството спаси положението с хитра комбинация: земеделското и екоминистерството измислиха два проекта, за които да плати четвърт милион лева.
Парите по двата проекта бяха усвоени още в края на миналата година, за да могат астрономите да си платят сметките и обсерваторията на Рожен да продължи да работи. Сега обаче вместо да изучава дълбините на космоса, доктор Никола Петров реже дърва.
Най-голямата обсерватория на Балканите складира кубици дърва от цялата страна. С шкурка и линийка нашите астрономи конкурират лабораториите на Харвард и Станфорд в търсене на отговор как космическите лъчи карат дърветата да растат.
„Определено не е работа на астрономите това нещо, но сме притиснати до кьошето, за да можем изобщо да оцелеем - е, сега започваме да откриваме топлата вода. В крайна сметка ние ще покажем на света, че и астрономите могат да бъдат земеделци,” коментира пред bTV д-р Никола Петров.
След шест месеца несвойствен труд астрономите са излезли с два противоречащи си доклада. Според единия 11-годишните слънчеви цикли влияят върху дърветата, а според другия - не. Тъй или иначе година работа не стига за сериозни изводи, а договорът приключва, също като другия - по него е купена камера, която да следи за праха в атмосферата.
„За да можем да работим нормално и правилно, просто трябва като цяло да се обърне внимание за нормалното финансиране на научни изследвания, не само в областта на астрономията,” подчерта д-р Петров.
Другият вариант е в края на годината, когато парите отново свършат, астрономите да получат археологическа задача.
